Веднъж на месец е добре :-)

На фона на това, че си мислех съвсем да го зарежа тоя блог.
Но напоследък Орхан Памук ужасно ме провокира. Самотероризирам се с "Черна книга" от няколко месеца насам - примерно от три като през 2 от тях не съм я отваряла. 550 страници отвлечени дрънканици, които никак не ми помагат да ги разбера. На 460 започвам да стоплям малко по малко за какво е цялата работа - за това да бъдеш истински - такъв какъвто си.
А това е ужасно трудна работа.
Много, много трудна.
Ако мислите, че няма да ви стигнат силите, никога не се захващайте с това. Защото ако само веднъж се докоснете до блажеството да бъдете себе си и после се върнете в старата, удобна кочинка на това да отговаряте на чуждите очаквания, ще прекарате остатъка от живота си в блянове и копнежи по своята същност забутана някъде дълбоко под пластове норми, общоприетости /обичам да си измислям думи/, такасеправита и такатрябвата.

Та в това е драмата на героя на Памучния в "Черната книга" - че не е себе си, а някой друг. И дотолкова се вживява в ролята на този друг, че започва да живее в неговото жилище, да върши неговата работа, да спи в неговото легло, да носи неговите дрехи, да отговаря на телефона от негово име и т.н. Много ми е интересно дали накрая няма да се окаже, че всъшност героят е само един и има някакви шизофренични истории там. Но все пак има още стотина страници за дочитане :-)
Сърбят ме пръстите да попиша малко за оная "потресающа" драма за това талантливи или безхарактерни или и двете са съвременните български писатели. Обаче ще се сдържа, за да не подклаждам самочувствието на дамата, която я предизвика. По тази причина няма да изпиша и името й, за да не се превърна в още един резултат от търсене по темата в Гугъл. :-)
Но все пак думата беше за това да бъдем такива, каквито сме. Или поне такива каквито си мислим, че сме. Човек никога не може изцяло да се опознае, така че си остава в сферата на мисленето за себе си. Но поне неговото собствене мислене за себе си и живеене според това, а не според това, което другите си мислят за него. Престъпление срещу собствената ни личност е винаги да правим това, което ТРЯБВА да правим, това, което сме ДЛЪЖНИ да прави, това, което е РЕДНО да правим... дрън-дрън-дрън, бла-бла-бла... Сблъсквам се всеки ден с хора, които никога не се кикокят инфантилно на публични места, защото "не е прилично", които никога не са си пели докато се мотат по улицата, защото "всички ще им се смеят". Хора, които никога не правят нещо дръзко, лудо и неприлично, защото се страхуват да не изгубят комфорта на добре познатото и контролируемото, въпреки че това може да се окаже нещо, което им носи върховно удоволствие. Хора, които никога не казват "Не", "Не искам", "Няма", които не противоречат, които не се заявяват, за да не откъснет крехкото стъбълце на чуждото одобрение, което се храни и развива от всичко, което правят, за да се харесатна другите, дори когато наранява тях самите. Егатиму и живота...
Ей тоя на снимката е виновен за всичко :-)

Летни бури

Съвсем замириса на море. Очаквам да тръгнем на 27.06, най-късно на 29. Но дано не се наложи да отлагаме :-)
Напоследък са се заредили едни хубави, проливни следобедни дъждове придружени с гръмотевици, които направо ми пълнят душата. Обичам ги също толкова, колкото и снежните бури и жаркото слънце. Но като лисне оня ми ти дъжд, а аз си лежа в къщи с книжката или съм потънала в сладка дрямка сгушена в мечешката топчовска прегръдка /в събота, вместо да уча по Компютърно опосредствана комуникация, ха-ха-ха/.
Както предполага сесията, имам яко за четене. Не ме кефи много да чета учебници. Имам да чета един километричен списък български заглавия, които уж трябва да са съвремнна българска литература /за изпита в понеделик/. Ама каква съвременност?! Най-новата книга е написана към 79-та. Успокоителното е, че са доста по-добри от книгите, писани през последните 15-20 години. Интересното е, че в повечето книги от списъка /някои заглавия: "Хайка за вълци", "Ден последен, ден господен", "Антихрист"/ се повтарят някои теми - за богомилството например.
Нещо ми се пише напоследък, а не знам какво. Изследователства ми се.
Топи започва да се превръща в читател. Надявам се, че това не е някакво несъзнавано изнасилване над неговата личност. Много беше сладък като прочете "Джонатан Ливинсгтън Чайката" докато аз спях в събота сутрин, а после двамата си разсъждавахме върху книгата. Гордея се с теб, Топчи! :-)

Някакви никакви работи

Днес ми е ден за възмущение :-)
1. Снощи си прибирам с трамвай номер 7 ;-) към Борово. Слизам на Мотописта и минавам през подлеза. В подлеза, от който миналата седмица демонтираха кабинката на охранителите /не че някога е имало охранител там де/, се натъкнах на едно навито, миризливо кучешко ако, което аха! да се лепне на подметката ми. Добре, че се оказах ловка.
2. Миналата седмица влизам в книжарница "Хеликон" на бул. Стамболийски. Както винаги си гледам книжки един час. Накрая погледът ми ковна Речник на символите. Уникално издание! 2 тома, всеки на цена 27,50 лв. На гърба на вторият имаше етикет, на който беше посочено, че комплектът струва 55 лв. Реших, че ще взема в момента само първия, а втория - друг път. На касата се оказа, че се продава само комплект. Вдигнах лекичък скандал на продавач-консултантките. Отвратително е просто! Каква е тая пазарна икономика, в която клиентът не може да купи каквото си иска?! Девойките се опитаха да ми пробутат "Книга на символите", която е на светлинни години зад Речника. Естествено, не им се получи номерът. Прежалих се и купих комплекта, защото познавайки книготърговците след месец-два ще го покрият и после иди, че търси.
3. Това, от което съм най-възмутена, е, че предпоследният пост в блога на Бистра И. е предизвикал цели 20 коментара. Нещо, което не се е случвало друг път в нейния блог, въпреки че е много популярен. В този пост Бистра /адашка ;-)/ споделя нещо лично, което се отнася до една от темите табу в нашето общество. И веднага се намери една сюрия народ, която да й каже, че не е очаквала подобно нещо от нея и разни подобни. Отчитам, разбира се, че някои хора се бяха изказали като пичове ;-) Но се дразня, когато хората се опитват да ни вкарват в собствените си матрици, в собствените си очаквания и виждания и изпадат в нервни кризи, когато това не се случи.

Имаме да пишем курсова работа по политология на тема "Приближаваме ли се до културата на толерантност?" Естествено, че не се приближаваме! Каква толерантност, каква култура? Нашето общество дори не е наясно, че има проблем с приемането не различния, с признаването на правото му да бъде различен. Да не говорим пък за стремеж да се реши този проблем. Ние себе си не приемаме, камоли другите.
Каква бясна курсова работа ще напиша, само аз си знам :-D
Любов? Любовта е онова, в което човек среща себе си.

И замириса на море

Крайно време е! Да дойде топличкото, слънцето, леките дрехи, късните вечерни разходки и моретоооооооооооо! Как ми се ходи на плажчеееее.... само аз си знам :-)
Иначе, жива съм, както виждате. И то много, много, много жива :-)
В събота-неделя имах "честта" да участвам в много "здраво" приключение - преход из Родопите, включително нощен. Ходене, ходене, ходене по чукарите, газене в ледено студена река, спане в пещера на опушен огън, спускане в пропасти през нощта... с две думи - луда работа :-) Но беше закаляващо. Не само за тялото, но преди всичко за душата и духа. И те кара много, много, много да цениш всичко, което имаш.
Една наболяла тема напоследък. Много ми е мъчно да виждам сред непосредственото си обкръжение /колеги в работата, в университета, близки, познати/ хора, които не могат да приемат нищо, което се простира извън техните знания и представи за нещата. Всичко, което излиза извън рамките на тези "коне с капаци" веднага се отрича, анатемосва, класифицира като "фантасмагория", "глупости", "дивотии" и подобни. Приличат ми на Шопа, който изправен пред жираф заключава: "Те такова животно нема." Нещата са такива, каквито са, без значение дали човеците приемат или не този факт.
И такива ми ти работи. :-)
Обичайте се.
Казвайте си го.
По-важното: показвайте си го.
И когато наистина обичате човека до вас, не позволявайте на нищо и никого да хвърля сянка върху любовта. :-)

Библиотечно

Седя си в офиса, пиша текстове за нов сайт и си ссссррръбвамммм вкусссссно капучино с аромат на канела! Обожавам! :-)
Вчера ходихме на обиколко в НБКМ*. Набутахме се в книгохранилищата, т.е. в същинската библиотека. За разлика от фасадата на сградата на библиотеката, която дава вид да е само на два етажа, хранилищата са на 8 ниски етажа. Стотици квадратни метри площ със стотици хиляди книги. Е, не изпаднах в див възторг, ако това си мислите... Ето поради тези причини:
1. Сградата е едно чудовище, отвътре облицовано с врачански камък, което те поглъща и ти създава усещането, че никога няма да те изплюе.
2. Получаването на поръчана книга ти скъсява живота с 30-40 минути, ако преди това служителките не са те убили с пословичната си "вежливост".
3. Ако си умен, излизаш да си чакаш поръчката извън читалнята. Най-добре на стълбите пред библиотеката. Ако не си чак толкова умен, слизаш да пиеш едно кафе в "Мазето".
4. Някак си се докопваш до заветната книга. И ето тук започват мъките. Имаш на разположение маса и стол, тип ученичиски, заедно с още сто други човека, които ползват читалнята и в летните горещини си стават особено близки. Причината - оригиналният оберлихт на сградата е заменен от пластмасова плоскост, която в жегите превръща читалните в парник.
И какво правя тук аз, която обичам да чета легнала или поне полулегнала, да сядам по турски, да ям, да пия, да слушам музика докато чета? Ми аз обичам да чета в усамотение! Тук няма шанс за уединение, защото чуваш, помирисваш, виждаш как сто други човека се опитват да правят същото като теб.
Не че имам време за губене в библиотеката де :-) Аз и вкъщи си имам достатъчно за четене.

"Няма време"

Така казва онова сладко човеченце от "Минута е много". Е, аз нямам ципче на устата :-)
Нямам време да блогвам.
Притисната между училище и работа все по-рядко намирам време дори да хвърля едно око на любимите си блогове.
Но! Някой да не си помисли, че се оплаквам? :-) Ни най-малко! Даже напротив. Мога само да се хваля с успехи на житейското поприще. Ха-ха-ха Т'ва пък откъде ми дойде :ROFL:
Трябва да ви кажа, че личните постижения са един от най-мощните възможни мотиватори. Не че съм постигнала кой знае какво. Но фактът, че си върша работата, че нещата се получават в някаква степен, ми вдъхва все повече и повече ентусиазъм и желание.
23 април е Международният ден на книгата. Ние с уважаемите ми колеги още нищо не сме измислили, за да отбележим професионалния празник. Миналата година мина почти не забелязано с някакви маратонски четения и подобни. Нещо трябва да се роди от кухите ни сутдентски глави хи-хи-хи
Освен за блогване, нямам време и за четене. Гледам да си открадна по един час на ден, но нали разбирате, че когато трябва да избирам между четене и гушкане, изборът винаги е в полза на второто :-)
Тия дни се порових за малко информация за библиотерапията. Това е вид терапия, при която поетични и всякакви текстове се използват в оздравителния процес на пациента. Естествено, в мила родна България не са и чували за това. А още по-естествено, библиотерапията е дело на руските братушките и те работят най-усилено в областта. Ако се разработи тази "нива" у нас, това може да е от полза не само за хората, които прибягват до услугите на терапевтите, но и за издателския бизнес. Няма нищо да кажа повече :-) Идеите не се защитават от Закона за авторското право и сродните му права. А аз държа идеите ми да си останата мои :-)

Искам да кажа на онзи Специален човек, с когото се чувствам свободна да се споделя цялата, че това, което ми дава е най-голямото съкровище във Вселената.

Нали не забравяте да се усмихвате и да се радвате на всичко, което ви поднася животът? :-)

Party Day

Тази вечер празнуваме поредното възмъжаване на Топи. На 24.03 стана на "2 до 6" годинки :-) Пожелавам си да ме търпи още дъъъъъъъъъъългоооооо :-)
За мое съжаление на връх рождения му ден го превърнах в болногледачка, защото ме беше стегнала една ангина. Но слава Богу, за традиционното грандиозно парти съм свежа като краставичка :-) Очакват се гости от порядъка на новогодишните. За справка: на Нова година бяхме минимум 60 парчета :-) Сутринта за два часа и половина успяхме да се справим с почти всички приготовления. Страшен екип сме двамата! :-)
Миналата събота и неделя ходихме на тийм билдинг в Рила - курорта Трещеник, вила "Десислава". Прелестно място! Естестествено, по това време на година в планината си е все още зима. Имахме възможност да се насладим на пухкавичък, беличък сняг :-) През прозореца на просторния ни апартамент хи-хи-хи Забавлявахме се зверски! Игрите и този път бяха супер занимателни и предизвикателни, но както винаги всички се справихме блестящо! Фактът, че Топи се почувства част от нашия колектив, е достатъчно красноречив за успеха на начинанието. Навръщане имахме уникалната възможност да установим емпирично колко е тесен третият ред седалки в новата кола на Шефа :-) Мисля, че нямаме нужда от повече експерименти в това отношение :-)
Имах едно много странно преживяване с автобиографията на Чарли Чаплин. Една вечер четох, докато стана време да си пия антибиотика, после си заспах както си му е редът. През нощта явно съм вдигнала температура, докато сънувам, че съм Чарли Чаплин. Бях толкова "вътре" в съня, че ми трябваше ужасно много време да се "върна". Малко се изплаших. Вярно, че като се повиши температурата на мозъка, на човек му се случват странни неща, но мисля, че няма да дочета тази книга до край :-)
От понеделник се зареждам в новия офис и запретвам ръкави за яко бачкане :-) Ако остане време - и за училище.
Отивам да се разкрасявам за довечера :-) Все пак трябва да съм съответно хубава на домакина :-)
Да си купонясвате в събота вечер! :-)