Седя си в офиса, пиша текстове за нов сайт и си ссссррръбвамммм вкусссссно капучино с аромат на канела! Обожавам! :-)
Вчера ходихме на обиколко в НБКМ*. Набутахме се в книгохранилищата, т.е. в същинската библиотека. За разлика от фасадата на сградата на библиотеката, която дава вид да е само на два етажа, хранилищата са на 8 ниски етажа. Стотици квадратни метри площ със стотици хиляди книги. Е, не изпаднах в див възторг, ако това си мислите... Ето поради тези причини:
1. Сградата е едно чудовище, отвътре облицовано с врачански камък, което те поглъща и ти създава усещането, че никога няма да те изплюе.
2. Получаването на поръчана книга ти скъсява живота с 30-40 минути, ако преди това служителките не са те убили с пословичната си "вежливост".
3. Ако си умен, излизаш да си чакаш поръчката извън читалнята. Най-добре на стълбите пред библиотеката. Ако не си чак толкова умен, слизаш да пиеш едно кафе в "Мазето".
4. Някак си се докопваш до заветната книга. И ето тук започват мъките. Имаш на разположение маса и стол, тип ученичиски, заедно с още сто други човека, които ползват читалнята и в летните горещини си стават особено близки. Причината - оригиналният оберлихт на сградата е заменен от пластмасова плоскост, която в жегите превръща читалните в парник.
И какво правя тук аз, която обичам да чета легнала или поне полулегнала, да сядам по турски, да ям, да пия, да слушам музика докато чета? Ми аз обичам да чета в усамотение! Тук няма шанс за уединение, защото чуваш, помирисваш, виждаш как сто други човека се опитват да правят същото като теб.
Не че имам време за губене в библиотеката де :-) Аз и вкъщи си имам достатъчно за четене.
Мариновани със сос Уорчестър свински карета на грил тиган
Преди 6 години
Публикации
3 коментара:
Сакън, кой смее да недоволства от моята любима библиотека?!
Читалня № 4 ми е като роден дом.
Научих се да работя като машина въпреки странностите на посетителите, неудобствата в търсенето из каталозите, скърцането на паркета под стъпките на хората /едно време беше мокет/... Повече ме дразнят високите цени на копирните услуги, възможността след дълго чакане да се върне поръчката ти с коментар, че книгата е заета или липсва и това, което е уникално: да попаднеш на откъснати страници /за беда, именно онези, които са ти най-важни!/ от ценна книга.
Мда. Хубаво си е там.
Дам, народната библютека не е от най-приветливите места. Особено заради библютекарките :Р Да не искаш да бачкаш там? :)
По време на писането на дипломната ми работа, беше станал втори роден дом, отвисявах по няколко часа там на ден, не защото исках, а защото нямах избор.
Всъщност докато чакаш - можеш да ползваш компютърната заличка. Ако успееш да се доредиш за масто.
Не одобрявам и сканирането на лични карти - за издаване на библютечната.
Мда - сетих се какъв е най-големия тъпизъм според мен. Лица на възраст под 18 години не се допускат в библютеката.
Когато ми се наложи да си пиша дипломната работа за средното образование, просто не ми позволиха да ползвам материали на лУбимата народна библиотека.
ПП. И пак съм написала горе 'библЮтека' - ша си резна пръстетата :)))
Публикуване на коментар