Летни бури

Съвсем замириса на море. Очаквам да тръгнем на 27.06, най-късно на 29. Но дано не се наложи да отлагаме :-)
Напоследък са се заредили едни хубави, проливни следобедни дъждове придружени с гръмотевици, които направо ми пълнят душата. Обичам ги също толкова, колкото и снежните бури и жаркото слънце. Но като лисне оня ми ти дъжд, а аз си лежа в къщи с книжката или съм потънала в сладка дрямка сгушена в мечешката топчовска прегръдка /в събота, вместо да уча по Компютърно опосредствана комуникация, ха-ха-ха/.
Както предполага сесията, имам яко за четене. Не ме кефи много да чета учебници. Имам да чета един километричен списък български заглавия, които уж трябва да са съвремнна българска литература /за изпита в понеделик/. Ама каква съвременност?! Най-новата книга е написана към 79-та. Успокоителното е, че са доста по-добри от книгите, писани през последните 15-20 години. Интересното е, че в повечето книги от списъка /някои заглавия: "Хайка за вълци", "Ден последен, ден господен", "Антихрист"/ се повтарят някои теми - за богомилството например.
Нещо ми се пише напоследък, а не знам какво. Изследователства ми се.
Топи започва да се превръща в читател. Надявам се, че това не е някакво несъзнавано изнасилване над неговата личност. Много беше сладък като прочете "Джонатан Ливинсгтън Чайката" докато аз спях в събота сутрин, а после двамата си разсъждавахме върху книгата. Гордея се с теб, Топчи! :-)