Тиру-риру

Още

Много, много, МНОГО сладко е, когато двамата ти най-любими хора така добре се забавляват заедно :-) По-малкото бебе успя да излее една тенджера супа на пода, да настъпи един крем и прилично да го размаже по паркета, да натроши филия хляб на земята ... Мисля да спра до тук :-)
Днес пак изхвърлях разделен боклук. Кофите все повече започват да се използват по предназначение, макар че в кофата за стъкла имаше изхвърлени цветя. Надявам се такива инциденти да стават все по-рядко. Мисля си обаче... Има ли смисъл от разделното събиране при положение, че нямаме заводи за преработка на отпадъците? Вярно, има страни в Европа, които внасят боклук от чужбина, за да захранват със суровина рециклиращите предприятия. Но се съмнявам, че България се е ориентирала достатъчно добре, та да си изнася боклука... Мишееееее! Я като един виден екоЛОГ, ела да внесеш светлина по въпроса :-)
Снощи се опитвах да обясня на по-голямото от двете бебета /намиг ;-)/ как става поръчването на сънища. Аз самата дълго се чудих преди време защо, аджеба, сънувам такива щуротии. А то било защото често се случва да сънуваш това, с която съзнанието ти е било активно заето във времето преди да си легнеш. Това е причината често да сънуваме книги/филми, които четем/гледаме непосредствено преди да заспим. Оттам стигнахме и до метафората за човешката психика като айсберг: съзнаваното е върхът на айсберга /видимата част, намираща се над повърхността на водата/ и несъзнаваното като същинската част на айсберга, която е под водата и е многократно по-голяма от видимата. Май чета твърде много Юнг напоследък :-)
Взе да става твърде дълга публикацията :-) Останалите точки от дневния ред ще чакат по-добри времена :-)
П.П.Реплика за любовта: няма никакъв смисъл да обичате някого, ако той не знае. Така че, казвайте на хората, че ги обичате :-)

Recycle Girl

Снимчосът е на една кофа за боклук в Пловдив. Нямам нищо друго боклучено под ръка :-) Фотограф: Топи

Днес като отидох да си изхвърля разделно събрания боклук направо мед ми покапа на сърцето: кофите за разделно събиране бяха пълни. А само преди седмица старите гадни метални контейнери бяха канари с връх, а разделните кофи - празни.
По Коледа ми стана много драго в Била. Едни девойчета на опашката пред мен обясниха на баща си как отказват да използват полиетиленовите пликове за покупки, отидоха и взеха празни кашони от Плод/Зеленчука и си натовариха пазара в тях. За сведение: аз също не ползвам найлонови торби. Но все още не мога да приуча семейството да прави същото.
Много се кефя и на един приятел, който работи в областта на възобновяемите енергийни източници. Да си призная в началото бях доста скептична и често съм му казвала, че това е causa perduta. Добре, че той не се зарази от моя скептицизъм. Даже обратното: аз прихванах от неговия оптимизъм.
Всъщност... подозирам, че зелената идея бележи такъв бум не защото, виждате ли, хората много са се осъзнали. Просто е модерно. Но в случая мотивацията може би не е най-същественото. Важното е да има резултати. А пълните кофи за разделно събиране са резултат и то положителен.
Аз собствено се опитвам да правя това-онова в посока Зелено:
1. Събирам си боклука разделно /старая се поне/.
2. Ползвам енергоспестяваща търсачка.
3. Използвам найлоновите пликове ПОНЕ по 2 пъти.
4. И разпечатаните листа също.
5. Използвам градския транспорт или "маам гащи" пеша, освен в случайте когато е крайно наложително да се използва МПС.

Не съм сигурна, че ще доживея да видя или поне да чуя за някакви конкретни положителни резултати. Но достатъчно често съм виждала грандиозни промени, които са започнали с малки стъпчици напред. А това ми стига да вярвам, че нещата са поправими и бихме могли да се отблагодарим на природата и планетата с малко повече грижа.

П.П. Да не си помислите, че ще пропусна да напиша нещо за любовта?! :-) Ще цитирам късметчето, което ми се падна в четвъртък от кафе "Лаваца": "Любовта е като цигански хазарт: тука има - тука нема... Важното е да я разпознаеш."
П.П.П. Взех си изпита по английски с абсолютна шестица и получих похвала за усета към езика. Горд! :-)))