Господи, колко си хубава!

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Христо Фотев

Ако някога някоя жена ви каже, че не обича да чува думите "Колко си хубава!", не й вярвайте - лъже ви.

Ако някога някоя подобна жена ви каже, че не е важно за нея дали я намират за хубава, не й вярвайте.

Ако някога някой, мъж или жена, ви каже, че външността не е важна, не му вярвайте - лъже.

Дори онези хора, които знаят, че "същественото е невидимо за очите", които отдавна не живеят с това, което е отвън, а с това, което е отвътре.

Дори онези, за които не е важно как изглежда партньорът им, а как ги кара да се чувстват.

Дори онези, които твърдят, че нямат нужда да им повтарят, че са красиви или умни или добри или нещо си, за да се чувствам значими.

Всички.

Абсолютно всички

имат нужда да се чувстват значими

особено за значимите за тях хора.

И всички имат нужда да мислят,

че значимият за тях друг...

Абе както и да е.

Казвайте си по-често, че се обичате, защото понякога показването е много трудно за разбиране.

Целувки от най-сладките неща

Може би едно от най-умните неща, които Миро е правил, е да започне да пее без Галка. Не че тя пее лошо. Даже напротив. Но няма такава лигла.

Днес предвижването между две спирки в жк Младост ми отне 45 мин, което доведе до закъснение обезсмислящо опита ми да стигна навреме за изпита по естетика /някой да знае къде тук трябва да има запетайка?/ Така че - още едно учене за септември.

Предполага се, че работя. Обаче очите са ми толкова зверски уморени, че ми се замъглява всичко даже и с очила. Само преди 2 месеца се бях юрнала да си търся работа, а сега се чудя от кой край точно да я подхвана, че да мога да свърша всичко и то в някакви прилични срокове. Не се оплаквам. Аз така се чувтсвам жива - като се напъвам до предела на силите си, който почти винаги се оказва, че е много по-далеч отколкото си мисля. На принципа на Мечо Пух - "Колкото повече, толкова повече."
Но все пак...
Много ми се иска да е август /може и септември/ и да се обрека на морето за едни десетина дни. Така ми липсват мирисът му, звуците му, усещането за безкрая... Последния път, когато го видях, беше на 30 декември.
Слънце, вятър и море.
И най-прелестното чувство, че някой е готов да измине с теб 1000 км само, за да се порадваш на морето за едни 10 минутки.
Установих, че желанието да даваш от себе си расте право пропорционално на самото даване - колкото повече даваш, толкова повече искаш да даваш. А както е добре известно, при мен получаването и "в замяна" не стоят на дневен ред и не се коментират.
Всичко, което имаме в себе си, има смисъл само, ако има на кого да го дадем.
Ей сега вече започвам да работя. :-)

Най-щастливата

Сълзите не значат нещастие.
Даже напротив: няма по-голямо щастие от това, да заглушиш плача в най-топлата прегръдка на света.
Единственото по-щастливо от Бистра, която си чака целувката в 6:30 сутринта, е Бистра, която си получава целувката.

И ако някой ви каже, че е най-щастливият човек на света, не му вярвайте.
Защото аз съм най-щастливата на света!

Има дни

Плаче ми се.
Ама как ми се плаче...
А моментът никак не е подходящ. То кога ли е подходящ...
Понякога това мое летене в облаците и гледането позитивно на нещата ми спретва такива коварни номера. Губя реална представа за това, което се случва.
Но когато всяка твоя частичка е любов, когато искаш да прелееш в другия, да се изгуби границата, когато искаш всичко да е Едно и то почти Е, може ли тогава да допуснеш, че е възможно във всичко това да има нещо несъвършено?
А аз съм тази, която винаги повтаря, че съвършенството е в несъвършенствата. Ама че ирония на съдбата...
Сигурна съм, че е нужно само да погледна малко по-отвисоко на нещата, за да видя, че всичко се случва по възможно най-добрия начин. Но крилата нещо не успяват да ме издигнат до там. Все едно един тежък камък ми виси на крака и ми пречи да полетя.
А толкова упорито се старая да прережа връвта, с която е вързан за мен... И все съм на косъм, и все не успявам.

Почвика

от дебелата тухла, дето я превеждаааам :-)
Ей сега се нахендрих в Словеса на едно мое ревю за книгата "Нека ти разкажа..." и се затъжих за дните, когато имах време да чета книги и да пиша за тях. Сега има време за учебници и за книги, по които работя. Не и за такива за удоволствие. Не че работя без удоволствие, да не си помислите. Никога не съм предполагала, че ще ми е толкова хубаво да превеждам книга, пък била тя и за комунизма в Китай :-)
Тия дни Илбенчо ми каза, че в астрологичната ми карта планетите били щастливо натрупани и казвали, че съм "постигнала известна самодостатъчност" и за т'ва съм имала високи критерии за хората, които да пусна до себе си. И за това все търся и търся Най-доброто. Да им се невиди и планетите! Откъде ги знаят тия работи?
В "Нека ти разкажа..." проблемът на Демиан беше, че имаше много високи критерии за другите, но не и за себе си. Много ми се иска да избягам от този капан. Старая се и аз самата да отговарям на същите, че и на по-високи критерии. Не мога да искам от някого нещо, което аз самата не мога да дам. Още по-малко пък нещо, което той да не може да ми даде.
Но в крайна сметка - имам ли нуда някой да ми дава нещо? Имам всичко, което ми трябва. Нужно е само да има на кого да го давам. Да има някой способен да понесе цялата Любов, която извира от всяка клетчица, от всяко ядърце и митохондрийче, от всяка молекулка и от всяко атомче, от всяко протонче.... И айде да не разбиваме ядрото на атома, че на Ръдърфорд ще му призлее от моята физика хахаха
Тая седмица имах една много хард командировка. Но я преборих със здраво стиснати зъби и излязох от нея като победител - над себе си преди всичко. Няма такова удовлетворение и гордост! (Приберете тигърчето Мърдок, рекламата свърши :-D)

За вселената от шоколад

Мило Илбенчо,
/абе все не мога да се сетя кога точно съм те кръстила така :-)/
Много ме замисли с това обичане и с това какво е в мен.
Не знам откъде ми дойде, че цялата работа с обичането се предхожда от приемането. Приемането от своя страна - със смирението. Смирението - със способността да се надсмиваш над себе си. Да не се взимаш насериозно. Да не взимаш нищо насериозно. Да можеш да махнеш с ръка на всичко и да му теглиш една.
Защото няма нищо безвъзвратно.
Даже и смъртта не е безвъзвратна, щот бая животи живеем преди Бог да реши, че може да си ни задържи вовеки без телесна обвивка.
Както и да е.
За да се заобичаш истински, спри за малко да съдиш и да оценяш. Първо себе си, а после и другите.
Обичането е много проста работа... просто го отсавяш да живее в теб.Само му направи малко място. Очисти се от предразсъдъците си, от очакванията и изискванията към себе си. Просто се порадвай на това, което си. А когато си окей със себе си, окей си и с другите. Защото просто си отворена за всичко.
Абе искам да ти кажа просто да си свиркаш и да не се втеляваш толкова.
Не забравяй, че всичко е в твоите ръце.
А щом е в тях, няма смисъл да се притесняваш за нищо.

"Да те обичам цял живот, дори това да е единственото, което някога ще направя"

С тая песен сме на една вълна.
По-важното е да обичаш, отколкото да те обичат.
Не знам дали в живота има нещо по-ценно от това да обичаш. Ако някой знае нещо по-ценно, нека не ми го казва.

"Там, където е любовта, животът се ражда отново и отново" - пеят тези двамата.


"... щастието се познава по мълчанието. Когато единението е добро, истинско и без преструвки, само мълчанието е в състояние да го изрази."

"Любовта е най-вероятно най-добрата форма на диалог, измислена от човека, за да говори на себе си."

Само Ромен Гари може да роди такива бисери. За това толкова го обичам. Никой никога не ми е говорил по-нежно за любовта.


По едно време много ме беше ударила писателската вълна. Предполагам, че отмина в момента, в който си отговорих на собствените въпроси. Не че нямам нови. Но вече знам какво да правя с тях.
Не ми трябват отговори.
Докато обичам, нищо друго няма значение. Никакви въпроси и никакви отговори, никакви призраци от миналото и никакви призраци от бъдещето, никакви "Страх ме е" и никакви "Така не може".

Както се казва в "Мулен Руж": The greatest thing you'll ever learn is just to love and be loved in return.
По някое време всички ще разберат, че второто не е чак толкова важно.