Почвика

от дебелата тухла, дето я превеждаааам :-)
Ей сега се нахендрих в Словеса на едно мое ревю за книгата "Нека ти разкажа..." и се затъжих за дните, когато имах време да чета книги и да пиша за тях. Сега има време за учебници и за книги, по които работя. Не и за такива за удоволствие. Не че работя без удоволствие, да не си помислите. Никога не съм предполагала, че ще ми е толкова хубаво да превеждам книга, пък била тя и за комунизма в Китай :-)
Тия дни Илбенчо ми каза, че в астрологичната ми карта планетите били щастливо натрупани и казвали, че съм "постигнала известна самодостатъчност" и за т'ва съм имала високи критерии за хората, които да пусна до себе си. И за това все търся и търся Най-доброто. Да им се невиди и планетите! Откъде ги знаят тия работи?
В "Нека ти разкажа..." проблемът на Демиан беше, че имаше много високи критерии за другите, но не и за себе си. Много ми се иска да избягам от този капан. Старая се и аз самата да отговарям на същите, че и на по-високи критерии. Не мога да искам от някого нещо, което аз самата не мога да дам. Още по-малко пък нещо, което той да не може да ми даде.
Но в крайна сметка - имам ли нуда някой да ми дава нещо? Имам всичко, което ми трябва. Нужно е само да има на кого да го давам. Да има някой способен да понесе цялата Любов, която извира от всяка клетчица, от всяко ядърце и митохондрийче, от всяка молекулка и от всяко атомче, от всяко протонче.... И айде да не разбиваме ядрото на атома, че на Ръдърфорд ще му призлее от моята физика хахаха
Тая седмица имах една много хард командировка. Но я преборих със здраво стиснати зъби и излязох от нея като победител - над себе си преди всичко. Няма такова удовлетворение и гордост! (Приберете тигърчето Мърдок, рекламата свърши :-D)