Изгасна

Като го чух по телевизията, реших, че е поредната непроверена и непотвърдена информация. За съжаление се оказа и проверена, и потвърдена.
Тази нощ е починал Майкъл Джексън. Няма информация каква е причината, но едва ли е изненада като се имат предвид някои "особености" на живота му.
През последните години Кралят живееше далеч от светлините на прожекторите. А смъртта го застигна броени дни преди началото на дълга серия концерти, които Джако трябваше да изнесе в Лондон.
Никога не съм била "фенка" на Джексън. Но винаги съм го харесвала.
И много го уважавам, въпреки обвиненията в сексуален тормоз на деца ( и двата пъти, когато беше обвинен, съдът го оправда).
Защото само уважение заслужава човекът, който има около 750 млн продадени албума, 13 награди грами, десетки световни хитове; който си извоюва прозвището Кралят.
И ако не вярвате, питайте онези хора, които в момента са се струпали пред болницата и пред дома на Джексън.

Бооже, боже!

Хахахах
Това е коментарът на зам. председателя на НС при гледката на 6-мата депутати, които присъстват в залата на разглеждането на предложенията за промени в Семейния кодекс. Егатиму и бутафорията!
Нашето домакинство /хаха/ продължава да си събира разделно боклука, дори след като отдавна вече нямаме разделни контейнери за боклука. Не че има смисъл в това, но по-добре да не спираме, за да не губим навика. Не губете и вие надежда, че все пак, някога, идеята за разделно събиране на отпадъците ще се реализира и у нас. Не уточнвамя кога точно.
Типично за времената на сесия ми се чете, та две не виждам. Само че не учебници и лекции. Книжки ми се четат. И си угаждам де: Айзък Азимов, Исабел Алиенде, Фройд-Мройд. Всичко друго, само не и това, което трябва :-D
Цветенцата ми, миличките ми цветенца, растат като изоглавени. Много им се радвам! Особено на грейпфрутите, дето ми поникнаха от семки в саксията на кафето. Хахаха за малко да ги изскубя, преди да се светна какви са точно тия неизвестни израстъци-нашественици.
Вече започва усилено да мирише на отпуска, на море, на мързел, на четене на десетки стотици хиляди книги и всички други дребни радости, които ни карат да се чувстваме добре. Не искам да чувам за никаква работа, за никакви проекти, семинари, хотели, пътувания и подобни!А пък за изпити съвсем хахах

Long time, No seen

Това не е оригиналното видео към песента, но не намерих добро оригинално видео с добър звук. А в крайна сметка - песента е важна. Много, много любима от времето, когато бях на 16. Еххх.... ;-)
В изминалия месец успях да кръстосам няколко пъти България.
Успях да се пръсна на стотици хиляди малки парченца.
И после пак да се събера.
Е, още си личат "шевовете" на лепилото.
Поуките от моите митарства са:
1. Никога не ходете в Камчия.
2. Не си вършете работата много по-добре от това, за което ви плащат.
3. Никога, никога, никога, никога не губете надежда.
Преведох книгата най-накрая. Сигурно през юли ще излезе. Освен ако редакторът не се гътне преждевременно :-)Да пази Господ.
Бях се приготвила за някакви километрични писания. Но нещо не ми идват, да им се невиди.
Ще започвам да пиша курсова работа по Теория на превода. Ще анализирам едно стихотворение на Емили Дикинсън и се сетих за ливадата, пчелата и мечтата..
И пак за надеждата.
Много е коварна. Кара те да вярваш, че са възможни безумни неща. Но все пак, добре, че е тя.

Ненаобичала се

Никой да не подскача.
През последните дни тая пееща девойка демонстрира качества, които все ми се струваха трудно постижими за колежките й. Очевидно е по-умничка, отколкото предполагах, а това, че е пренебрежимо малко по-голяма от мен ме кара съвсем да я уважавам.

Нещо ми мина писателската муза. Ама това съм аз: радостта е обща, болката си е само моя - ще си я измълча насаме.
В настъпващото лято ви пожелавам много нови надежди, много мечти за сбъдване и много, много споделеност.
И да знаете: дори когато ви се струва, че смисълът е избягал, той е някъде там и ви чака. Светлинката най-вероятно е зад завоя в тунела.

Световният ден на Книгата

"В началото бе Словото."
Това кратко, просто и ясно изречение е достатъчно, за да лъсне огромната сила на думите и на книгите.
По инициатива на ЮНЕСКО днес отбелязваме Световния ден на книгата и авторското право. По този повод любимите ми колеги от трети курс Книгоиздаване на СУ спретват едно забавление в Докторската градинка днес от 16-16:30 часа. Ще четат приказки, ще носят сладкиши и ще пръскат любов.
Няма да отговарям на въпроса какво е книгата. Нито един отговор няма да е пълен.
За мен Книгата е Живот. Живея чрез книгите, живея в книгите, живея между книгите и т.н. Четенето е едно от нещата, които ми носят най-голямо удовлетворение и удоволствие. Четенето е най-безболезненият път за израстване, четенето е интструмент за промяна. Четенето движи цивилизацията. Четенето е емоционален, интелектуален, духовен и душевен оргазъм.
Четенето е като фуния - колкото повече четеш, толкова повече ти се чете и толкова повече виждаш още колко много има за четене.
Истинското, развиващо, променящо четене е достъпно само за силно осъзнати хора, които не се страхуват да признаят, че имат още какво да научат, които имат смелостта да се променят, да израстват.
Аз се научих да чета, когато бях на 4. Оттогава съм прочела около 1000 книги. В последните няколко години чета средно около 35 книги на година.
Винаги съм мечтала животът ми да бъде свързан с книги. Исках да работя с книги. Първо исках да стана библиотекарка, но после открих, че има и други "книжни" професии. Събитията се развиха по естествения си ход - щастливо приета да учи Книгоиздаване, доволно минала през 1-2-3 издателства, за да стигна до момента, в който ме сварвате да превеждам книги, да правя PR на книги, дори понастоящем да меценатствам книга. Това се нарича сбъдната мечта.
Не знам дали моите дрънканици ще ви накарат да четете повече. Дай Боже. Но дори и да не успеят, поне опитах.
Не знам какво видео да сложа на тоя пост. Ако някой има идея, да стреля смело.

Световният ден на Земята

Днес е.
И не размахвам пръст.
Само ви напомням, че и вие живеете тук и всички сме в един общ кюп. В кюп, в който всяка година се регистрират трайни климатични изменения, безвъзвратно изчерпване на природните ресурси, непрекъснато фатално замърсяване на околната среда. Въздухът, който дишаме е отровен, водата, която пием, съдържа какви ли не гадости, почвата, която ни храни, съдържа цялата Менделеева таблица.
И това не се случва от само себе си.Нито пък можем да върнем времето назад. Но можем в ежедневието си да правим разни дребни нещица, които да забавят "износването" на планетата и поне мъничко да й помогнат да си поеме дъх от нас.
1. Не оставяйте лампи и всякакви ел. уреди включени, когат не ви трябват.
2. Спирайте водата докато си търкате зъбите.
3. Замислете се дали не можете да преминете от стандартните аерозолни дезодоранти, към кремообразни, гелообразни такива, които се нанасят без пръскане.
4. Използвайте найлоновите пликчета колкото е възможно повече пъти. А след последната употреба ги хвърляйте в жълтия контейнер.
5. Разделното събиране на боклука не е чак толкова сложно.
6. Участвайте в Часът на Земята.

Все пак, за да се случат гореизброените неща, е важно да си почистим душите. Иначе в тях няма да има място за Земята и опазването й.

И никой да не коментира човека Майкъл Джексън, а да слуша песента.

Откъсва ми се от сърцето

Айде :-) От мен да мине :-Р Много любима песен с много готино видео :-) Надявам се всички да са довилни ха-ха-ха

Да живее ранното ставане! За 2 часа сътворих чудеса, включително миене на прозорци. В 8:45 съм готова за преводачески подвизи. Книгата е изключително интересна. Ако някой се интересува какво се случва в китайските комунистически затвори, мога да му кихна една зарибяваща глава ;-)
Вечер преди да отмъркам се наслаждавам на "Деветата порта" на Атуро Перес-Реверте. Толкова "моя" книга, че няма повече на къде. Направо ти мирише на библиотечен прах от нея, на антикварни книжарници, усещаш хартията между пръстите си...
Преди две-три години имах навика да пиша нещо като пътепис след всяко ходене някъде. В папките се намират текстове за Пловдив, Велинград, Стара Загора, Варна... Зачудих се сега що не пиша. Много проста работа: тогава пътувах сама и се заглеждах в местата, които посещавам. Сега обикалям добре придружена и нямам очи за нищо :-) Само сърце.
Оня ден участвах в така наречения опит "Горещ стол": един човек доброволно приема да бъде критикуван, обсъждан, клюкарстван и т.н. в негово присъствие. Цялата работа е, за да се преживее отхвърлянето. Мислех си в началото аз да се подложа, но после размислих. Отхвърлянето постоянно ми е по петите в реални условия. Понякога ме настига, блъска ме в гърба, падам по очи, то ме стъпква и си продължава. Аз си лежа просната известно време, но не задълго. Ставам, самоутвърждавам се едно хубаво и продължавам. Изпреварвам отхвърлянето и го оставям да ми "диша прахта". хахаха егатиму метафорите
По настоящем се нуждая от приемането на един единствен човек. И очевидно го получавам, но критериите, по които това се разбира, са малко различни за двама ни, та от време на време се вкарвам в някакви филми, които и аз не знам как така ги режисирам, че ми струват един ден рев. В крайна сметка като ми се "избистри" погледът, виждам, че няма какво повече да искам, а трябва аз малко да се вкарам в пътя и да не издребнявам.Как се самоуспокоявам само хахаха
Айде, стига писаници. Време е за работа :-)