Откъсва ми се от сърцето

Айде :-) От мен да мине :-Р Много любима песен с много готино видео :-) Надявам се всички да са довилни ха-ха-ха

Да живее ранното ставане! За 2 часа сътворих чудеса, включително миене на прозорци. В 8:45 съм готова за преводачески подвизи. Книгата е изключително интересна. Ако някой се интересува какво се случва в китайските комунистически затвори, мога да му кихна една зарибяваща глава ;-)
Вечер преди да отмъркам се наслаждавам на "Деветата порта" на Атуро Перес-Реверте. Толкова "моя" книга, че няма повече на къде. Направо ти мирише на библиотечен прах от нея, на антикварни книжарници, усещаш хартията между пръстите си...
Преди две-три години имах навика да пиша нещо като пътепис след всяко ходене някъде. В папките се намират текстове за Пловдив, Велинград, Стара Загора, Варна... Зачудих се сега що не пиша. Много проста работа: тогава пътувах сама и се заглеждах в местата, които посещавам. Сега обикалям добре придружена и нямам очи за нищо :-) Само сърце.
Оня ден участвах в така наречения опит "Горещ стол": един човек доброволно приема да бъде критикуван, обсъждан, клюкарстван и т.н. в негово присъствие. Цялата работа е, за да се преживее отхвърлянето. Мислех си в началото аз да се подложа, но после размислих. Отхвърлянето постоянно ми е по петите в реални условия. Понякога ме настига, блъска ме в гърба, падам по очи, то ме стъпква и си продължава. Аз си лежа просната известно време, но не задълго. Ставам, самоутвърждавам се едно хубаво и продължавам. Изпреварвам отхвърлянето и го оставям да ми "диша прахта". хахаха егатиму метафорите
По настоящем се нуждая от приемането на един единствен човек. И очевидно го получавам, но критериите, по които това се разбира, са малко различни за двама ни, та от време на време се вкарвам в някакви филми, които и аз не знам как така ги режисирам, че ми струват един ден рев. В крайна сметка като ми се "избистри" погледът, виждам, че няма какво повече да искам, а трябва аз малко да се вкарам в пътя и да не издребнявам.Как се самоуспокоявам само хахаха
Айде, стига писаници. Време е за работа :-)