Sansevieria trifasciata

Sansevieria Trifasciata е цвете, което ненаучному се нарича "Езикът на тъщата" или нещо от сорта. Заслужи вниманието ми с това, че съм запомнила латинското название и вчера в един цветарски магазин цветарката ококори ей такива очи ОО като ме чу да го казвам. хаха
Пролетта започва да ми бърка в мозъка. Закъснява безобразно. Омръзна ми от студ, сняг и вятър. Искам слънце, искам топлинка.
Напоследък нямам много време за училище и за четене. А как ми се четееееее.... Чете ми се като през август на море, когато опуквам по 3 книги на ден. Не не, не чета със скоростта на светлината :-) Просто си избирам малки и леки книги, които не изискват твърде много умствен напън. Защото мисленето не било лесна работа ;-)
Обаче пък, за сметка на това, откривам някакви неподозирани измерения на моята скромна личност. Събудили са се у мен някакви елфи, които ме карат да ставам от леглото в събота сутрин с план за чистене, с график за прането и гладенето, с мераци за готвене. Или аз започвам да се очовечвам,или любовта прави чудеса с хората. Или и двете.
Това за любовта и чудесата със сигурност е вярно. Няма по-добро лекарство за егото от това да обичаш до мозъка на костите, до връхчетата на косата си и до всякакви други места, които ви хрумнат. Превръщаш се в най-приемащото и най-търпеливото същество. И виждаш, че няма граници, освен ако ти не ги поставиш и понякога единственото, което трябва да направиш, е онова, за което толкова пъти си казвал:"Аз такова нещо не мога да направя/няма да допусна." Защото,когато обичаш, правиш неща, които не би направил при никакви други обстоятелства.

Часът не Земята

Вероятно вече сте чули затова, но аз искам да ви напомня, че днес точно в 20:30 часа ще имате възможност да помогнете на Земята да си поеме дъх, макар и само за малко.
Тази вечер за 1 часа стотици градове /сред тях няма български град/ по цялата планета ще понижат консумацията на електричество. През 2007 г. това мероприятие е довело до спестяване на електро енергия, равносилно на това 48 000 автомобила да бъдат извадени от пътищата за 1 години.
Едва ли ще настъпи края на света, ако прекарате 1 час натъмно. Сигурно и по-лоши неща сте преживявали. И говорим само за 1 час.
Можете да преоткриете очарованието на вечерята и четенето на свещи. :-)
P.P. Ха-ха-ха току що видях, че деянт бил 28-ми март, а не 21-ви. Е, нищо. Ние си поседяхме на тъмно и се зачудихме що сме единствени хахахахха

Обичането е проста работа

Мога и искам

Най-хубавият и най-непубликуваният коментар към предишния пост беше, че да е пълна душата е по-важно от това да са пълни очите. Защото това, което приемаме през очите, се променя, но онова, което пълни душата - не.
Абе имаше и един по-хубав коментар, но той си е мой, само мой и не трябва да се слага в думи, защото ще му убият хубавината. ха-ха-ха
На 1 март освен, че се подаряват мартеници и освен, че се ходи до Пампорово, тази година се искаше прошка. Така де - беше Сирни заговезни. Моето родителско семейство традиционно отбелязва този "празник", друг е въпроса дали си искаме прошка и дали си прощаваме.
Всъщност, обаче, навръщане от мини-пътешествието (ако 600 км са мини), се замислих за прощаването и в крайна сметка стигнах до следния дълбокомъдрен извод:
това да ти прощават другите е вятър работа.
Трябва сами на себе си да прощаваме всички неща, които наричаме грешки. Защото никаква чужда прошка няма смисъл, ако собственото ти чувство, че си наранил, че си причинил болка, те човърка отвътре.
Що се отнася до това да прощаваме чужди прегрешения, там положението е почти същото. Никой не може да нарани, да ти причини болка, ако ти сам не му позволиш. Така че и за това, че сме се оставили да ни накарат да страдаме, пак на себе си трябва да простим.
Ако някой се чуди къде е връзката със заглавието - няма я.

Господи, колко си хубава!

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Христо Фотев

Ако някога някоя жена ви каже, че не обича да чува думите "Колко си хубава!", не й вярвайте - лъже ви.

Ако някога някоя подобна жена ви каже, че не е важно за нея дали я намират за хубава, не й вярвайте.

Ако някога някой, мъж или жена, ви каже, че външността не е важна, не му вярвайте - лъже.

Дори онези хора, които знаят, че "същественото е невидимо за очите", които отдавна не живеят с това, което е отвън, а с това, което е отвътре.

Дори онези, за които не е важно как изглежда партньорът им, а как ги кара да се чувстват.

Дори онези, които твърдят, че нямат нужда да им повтарят, че са красиви или умни или добри или нещо си, за да се чувствам значими.

Всички.

Абсолютно всички

имат нужда да се чувстват значими

особено за значимите за тях хора.

И всички имат нужда да мислят,

че значимият за тях друг...

Абе както и да е.

Казвайте си по-често, че се обичате, защото понякога показването е много трудно за разбиране.

Целувки от най-сладките неща

Може би едно от най-умните неща, които Миро е правил, е да започне да пее без Галка. Не че тя пее лошо. Даже напротив. Но няма такава лигла.

Днес предвижването между две спирки в жк Младост ми отне 45 мин, което доведе до закъснение обезсмислящо опита ми да стигна навреме за изпита по естетика /някой да знае къде тук трябва да има запетайка?/ Така че - още едно учене за септември.

Предполага се, че работя. Обаче очите са ми толкова зверски уморени, че ми се замъглява всичко даже и с очила. Само преди 2 месеца се бях юрнала да си търся работа, а сега се чудя от кой край точно да я подхвана, че да мога да свърша всичко и то в някакви прилични срокове. Не се оплаквам. Аз така се чувтсвам жива - като се напъвам до предела на силите си, който почти винаги се оказва, че е много по-далеч отколкото си мисля. На принципа на Мечо Пух - "Колкото повече, толкова повече."
Но все пак...
Много ми се иска да е август /може и септември/ и да се обрека на морето за едни десетина дни. Така ми липсват мирисът му, звуците му, усещането за безкрая... Последния път, когато го видях, беше на 30 декември.
Слънце, вятър и море.
И най-прелестното чувство, че някой е готов да измине с теб 1000 км само, за да се порадваш на морето за едни 10 минутки.
Установих, че желанието да даваш от себе си расте право пропорционално на самото даване - колкото повече даваш, толкова повече искаш да даваш. А както е добре известно, при мен получаването и "в замяна" не стоят на дневен ред и не се коментират.
Всичко, което имаме в себе си, има смисъл само, ако има на кого да го дадем.
Ей сега вече започвам да работя. :-)

Най-щастливата

Сълзите не значат нещастие.
Даже напротив: няма по-голямо щастие от това, да заглушиш плача в най-топлата прегръдка на света.
Единственото по-щастливо от Бистра, която си чака целувката в 6:30 сутринта, е Бистра, която си получава целувката.

И ако някой ви каже, че е най-щастливият човек на света, не му вярвайте.
Защото аз съм най-щастливата на света!