Кафкианско

Само преди седмица бях възмутена от лицето Франц Кафка до мозъка на костите си. Е, нещата търпят промяна :-) Слава на Бога...
Наложи се да прочета "Процесът" и "Метаморфозата" и да ги представя пред целия курс кандидат-книгоиздатели. Докато четях, проклинах Кафка - и мислено, и гласно. Изправена пред колегите, обаче, дума след дума, започна да ми просветва защо Кафка е Голям.
Ето малко история...
Франц Кафка е роден в Прага през 1883 г. в еврейско семейство. Бащата е деспотичн търговец с презрително отношение към литературните стремления на сина си. Франц получава юридическо образование и през целия си живот работи в застрахователна фирма. Пише предимно нощем. Последните си години Кафка прекарва в различни санаториуми в търсене на спасение от туберколозата. Умира в Кирлинг, край Виена през 1924 г.
Посочван най-често като виден модернист, Кафка е титулован като един от "тримата влъхви" на модернизма. Другите двама са Марсел Пруст и Джеймс Джойс. Модернизмът е литературно "течение" /???/, което се разгръща в края на XIX и началото на XX в. Върховите модернистични постижения са от периода между двете световни войни. Характерното за модернизма е, че отрича традицията и се насочва към новото. В контрапункт на реализма и натурализма от предходните десетилетия, модернизмът се "изразява" във и чрез абсурдност, гротескност, свръхреализъм.
Това беше от учебниците.
От мен:
Това, което ме възмути у Кафка, беше липсата на смисъл, абсурдната незаинтересованост на героите от собственото им битие. Няма сюжет, няма действие, няма развитие. Героите не си задават въпросите "Защо?", "Кой?", "Какво?" И ми беше нужно време и да започна да изразявам гласно мисловния си поток, за да разбера, че именно това, което предизвика възмущението ми, е ценното не само у Кафка, но и в целия модернизъм - можеш да влагаш в творбата /литературна, изобразителна, музикална и т.н./ свой собствен смисъл.
Много дълго взе да става...
To be continued... :-)

Пояснения

Тъй като с лицето от предишната публикация коментирахме сутринта кой от двама ни е по-чалдисан, последният ми пост е моето участие в надпреварата. Победител няма, но това е само повод да продължаваме да се състезаваме :-) Виждам, че се радваме на голям интерес от страна разни Субекти :-)
Такаааааа... Продължаваме с дневния ред:
Днес шести човек ми каза, че след като прочел написаното от мен за Ромен Гари, яко се надъхал да прочете нещо негово. Мога само да се радвам, че карам хората да посягат към книга и то към автор от ранга на Гари.
Напоследък все разни хубавини ми се случват, чак започвам да се чудя дали ги заслужавам. Ще разбера като започна да се гърча от работа във връзка с една от хубавините. Но пък имам пълната подкрепа на една друга хубавина, така че нямам от какво да се оплаквам.
Открих кое е нещото, което най-ужасно много ме дразни у хората - неприемането, нетолерантността, отричането и отхвърлянето на всичко, което противоречи на техните нагласи, възгледи, принципи и т.н. Знам, че самото ми това изказване е вид неприемане, но се старая да се боря с този обществен враг номер 1.
За финал още малко цитати от "Животът е пред теб" на Ромен Гари :-)
"Хигиената още не била стигнала до Казбата и той се родил, понеже нямало ни бидета, ни питейна вода, нищо."
"Сега жените, които се подвизават, си имат хапчета за хигиена, но той избързал с раждането."
"... истории за излишни хлапета, дето не са могли да се абортират навреме."
"-Знаеш ли какво е шафрантия?
- Това е личност, която се подвизава с пеперудката си.
- Да се чуди човек откъде си научил такива мръсотии, но има много истина в думите ти."
" Толкова тъжна беше, че дори не забелязваше каква е грозотия."
" Той и така си беше щастлив, за нищо. Още не съм виждал негър, щастлив за нещо."
" Бях на девет години или там някъде, а на тази възраст човек вече мисли, освен може би в моментите на щастие."
" Мадам Роза казваше, че пеперудката на жената е най-важното нещо във Франция заедно с Луи XIV"
" Нали ви казвам, не беше от този свят, мръсникът му с мръсник - вече четиригодишен, а все още доволен."
" ... толкова я беше страх, че не смеех да остана сам."
" Мадам Роза казваше, че ако си мечтаеш много, по-бързо ще порастнеш, и ръчищата на господин Боро сигурно цял живот са мечтали, такива грамадански бяха."
" -Не е нужно да има причини, за да те е страх, Момо."
" Истината е, че ако имаш нещо друго, различно от останалите, все на него се надяваш да оправи работите."
" Знаех само, че имам баща и майка, по този въпрос природата не прощава."
" - Как ти е името?
- Момо.
- Къде са мама и татко, Момо?
- Нямам аз такива работи, за какъв ме мислите. Свободен човек съм."
" Курвата - това е духовна нагласа."
" Няма черно и бяло, че бялото често е прикрито черно, а черното е бяло, което са го преметнали."
" Какво друго им остава на старите хора освен младините."
" Хероинът е долна работа. Момчетата, дето си го праскат, се пристрастяват към щастието и тогава прошка няма, защото то, щастието, е известно най-вече със своята липса."
" Не държа обаче да съм щастлив, животът е за предпочитане. Ужасна гадория е щастието, долна работа, на мен да ми падне, ще му сменя физиономията."
" Няма да седна да се навирам щастието, преди да съм опитвал всичко, за да се измъкна."
" Толкова бях щастлив, че ми идеше да пукна, защото щастието трябва бързо да го спипаш, преди да си е плюло на петите."
" Не виждах защо й е да ме сваля. На десет години още за нищо не ставах, дори като арабин."

Достатъчноооо :-)
Знаете ли, че никакво щастие на света няма смисъл, ако няма с кого да го споделиш? Така че, споделяйте щастието си. И си носете новите дрехи :-)

Ромен Гари и любовта+Бистра

Френски писател от руско-еврейски произход, вонен и дипломат, Ромен Гари /псевдоним на Роман Кацев/ е единственият двукратен носител на френската литературна награда "Гонкур" - през 1956 и през 1975 под псевдонима Емил Ажар. Автор на над 40 творби. Факти, факти....
А сега малко емоции.
Изумена съм от нежността, с която мъж може да пише за любовта /справка: "Нататък билетът не важи"/. Възхитена съм от иронията, самокритичността, хуморът и проницателността които извират от "Голям Гальовник" /справка: малко цитати по-надолу/. Сега ме чакат "Животът е пред теб" и "Сияние на жена". И толкова фин език...
Ето ги обещаните цитати:
"... и да обича Девета симфония от Бах.
- Девета симфония е от Бетовен - каза инспекторът.
- Знам, но е време за промяна..."

"Когато смяташ по цял ден с милиарди, вечер се връщащ вкъщи обезценен, в състояние, близко до нулата."

"Животът е сериозно нещо поради своята незначителност."

"Но усмивките честно са тъжни, трябва да им влизаме в положението."

"Много хора не се чувстват добре в кожата си, защото тя не е тяхна."

"Няма нищо по-кофти, по-мръсно замислено от страните, където човек разполага с всичко, за да бъде щастлив."

"И наистина през 1931 г., както Ви е неизвестно, се е състоял първият бунт на сперматозоидите в Париж..."

"... щастието се познава по мълчанието. Когато единението е добро, истинско и без преструвки, само мълчанието е в състояние да го изрази."

"Любовта е най-вероятно най-добрата форма на диалог, измислена от човека, за да говори на себе си."

"...избягвайте да се пържите в собствен сос. Отсега си създавайте навика да се пържите в соса на другите, тогава не боли толкова."

"Не знам дали хората достатъчно ясно осъзнават огромното значение, което едно събитие може да придобие, когато има опасност да не се състои."

"... и аз мълчах с целия дар слово, на който съм способен."

"А и по улиците е пълно с ксенофобия, хората са против незаконната имиграция и един питон не може да мине незабелязан, араби са били пребивани за много по-малко."

"Стърчах насред стаята и прегръщах своите улики за човечност, за да не се издам, но няколко от тях все пак се търкулнаха по бузата ми при опит за бягство."

"...когато човек е очаквал цял живот любовта, той е съвсем неподготвен."

"Сълзите ми продължаваха да напират в очите Й..."

"Добре известен дихателен метод е това, през носа - опитваш се да го вирнеш високо, за да спасиш личното си дишане."
-------------------------------------------------------------------------------------------------

Когато човек е влюбен, не му се спи, не му се яде, не му се работи, не му се учи. Само му се мечтае и му се обича...

ЦЪК

Из "Нататък билетът не важи" - Ромен Гари

Жак Рение, ти дълбоко ме разочарова. Откривам, че имаш дребнава, спестовническа душица, че си човек на балансите, предвидимостите, осчетоводяванията и нормите на печалба. Мъжът, готов на приключения, когото познавах на младини, се е превърнал в уплашен от загуба еснаф. Ти вече не умееш да живееш в настоящето и мисълта за утрешния ден е постоянното ти притеснение. Когато сексуалните ти възможности западат, се държиш като директор на фирма, който се бои, че не ще е в състояние да посреща плащанията, и предпочита да се оттегли от поста си. А ти остават месеци, може би дори година или две, и с малко късмет ще пукнеш дотогава от инфаркт, ама не, нужни са ти кръгозори и перспективи, десетки хектари бъдеще, и ти, дето навремето рискуваше живота си всеки ден, днес имаш вместо сърце осигурителен фонд. Ето защо взех решението да скъсам с теб. На искам повече да участвам в твоите мисли, в нищожните ти суетности, жалките ти съображения от честолюбие и в готовността ти да биеш отбой, вместо да загубиш. Разделям се с теб, с мисленето ти на мъж, вкопчил се в своя златен еталон, и ще обичам Лора както мога и колкото мога, приемайки поражението, когато то се яви, подобно на всеки мъж, предопределен за своя край. Няма да напусна Лора от грижа за някакво достойнство, защото подобна грижа вече представлява липса на любов. Сбогом.

Книги, книги, книги....

Обожавам да чета бе хора! Направо съм луда! *CRAZY* Сещам се за една девойка, която работи за една от веригите книжарници и работата й се състои в това да чете книги. Представяте ли си?! Каква галеница на съдбата!
Ето ви малко препоръки:
"Един неделен ден край басейна в Кигали" - Жил Куртманш, от издателство Леге Артис
Разказва за геноцида в Руанда през 1994 г., когато хутите избиват 1 000 000 тутси. На фона на кръв, насилие, убийства, изнасилвания и спин епидемия авторът, който живее няколко години в Руанда, разказва за една съвършено чиста и нежна любов между канадски емигрант и местна жителка.
И сега тук ще се появи Влади :-Р, който ще каже, че е по-добре хората, да не знаят какво се е случило там, в Руанда, или на другите места по света, където са се случвали такива кошмари. Почти ще се съглася, ама не съвсем. Да си затворим очите пред зверствата не означава, че те ще изчезнат. А само, че ние като едни хубави сладки щраусчета ще си заровим главата в пясъка и четирибуквията ни ще стърчат на показ.
Откъсчета:
"Миличка Жантий, пред очите ти живее половината от голямата ти фамилия. В богаташката къща отсреща, точно до банановата гора, живее Жорж, един от чичовците ти. Ти не го познаваш - и така е по-добре за теб. Преди двайсетина години той си купи лична карта хуту и всеки ден се храни със свинско и спагети, за да не бъде кльощав като тутси. Той успя и стана шеф на войските на президента в общината. Именно той контролира новия бараж преди пистата. Петте къщички по-надолу са на синовете му. Вляво, малко по-високо, е къщата на Симона, сестра му, която отказа да стане хуту. Симона има пет дъщери, коя от коя по-красиви, но успя да ожени само една за един мой братовчед от Бютар. Под къщата на Симона, близо до горичката от евкалиптуси, виждаш ли голямата едноетажна къща - тя е на един друг братовчед. Той е приятел на Ландо, министъра тутси, вие вероятно го познавате. Но той е обявил дома си за продан и иска да живее в Белгия. Има също така много други, няма да ти казвам имена - семействата са толкова големи. Ние сме тук, разквартирувани по трите хълма, повече от шестстотин наследници на нашия общ прадядо, който пожелал да превърне всички нас в тутси, за да ни спаси живота и да отвори за нас вратите на белгийското училище. Сега малко повече от половината са официално тутси, а някои от тях, като теб, притежават тяхната физика. А тези, които научният план на прадядото не успя да промени, тези, които той изпусна, сега онези се готвят да ни избият, щом получат заповед за това."
"Когато слънцето залязва над Кигали, човек само може да се наслаждава на красотата на този свят. Тогава големи ята птици плетат нежни бродерии в небосклона. Вятърът е тих и прохладен. Улиците се превръщат в дълги панделки от ярки багри, които бавно се плъзгат, а върху тях мравуняк от хиляди хора тръгва от центъра и полека се заизкачва по височините на своя хълм. Когато слънцето залязва над Кигали и си седнал на някой от хълмовете, заобикалящи града, ако ти е останал къс душа, тогава не можеш да правиш нищо освен да седнеш мълчаливо и да се възхищаваш на гледката."
Днес Елица ми спаси кожата от сигурна сесийна смърт. Донесе ми всички лекции по Народопсихология и Полиграфия, така че ще мога да се подготвя и достойно да се представя на предстоящите изпити :-D