„Бъдещето на българска книга”

Драма, 984758763 епизод

Действието се развива в лето Господне 2010, в двайсет и първия ден на десетия месец между 18:30 и 20:00 часа в M3 College.
Участват: Раймонд Вагенщайн от „Колибри”, Ясен Недков от „ИнфоДар”, Виктория Димитрова от „Ентусиаст”, Александър Кръстев от „Аз чета”, Калин Терзийски – писател и някакъв водещ.
В публиката: случайни граждани на Република България, студенти и преподаватели от специалност Книгоиздаване на СУ „Св. Климент Охридски”. По едно време се появи г-н Антов от «Бард».
Не знам дали повече ми се смееше или повече ми се плачеше.
Първо, в шок съм колко неподготвен беше водещия, колко не следеше разговора и колко клиширани, скучни и разпокъсани въпроси задаваше. Тоя човек няма никакво отношение към книгите и четенето и по-лошото, е че го бяха оставили да води дискусия за книги и четене. Опазил ме Бог.
Второ: присъстваха 4-ма издатели, от които само един (!), учил за книгоиздател. Опазил ме Бог.
Трето: тия въпросните книгоиздатели тъпо и упорито не правят разлика между книга и литература. Всичко, що е повече от 48 страници и има корици, е литература. Опазил ме Бог.
Четвърто: при всяко споменаване на думата „интернет” тия същите издатели отскачаха 20 см от столовете, върху които бяха положили четирибуквията си. Особено един от тях.

По образование съм книгоиздател. По необходимост – преводач. По душа – читател.
От тази дискусия преводачът и издателят в мен се разбунтуваха. Но на читателя в мен направо му идеше да си тегли ножа.
Защото от цялата работа стана ясно, че на издателите всъщност твърде малко им пука за читателите. И това е една феноменално фундаментална грешка. Понеже и без издатели, читатели винаги ще има. Но без читатели няма издатели.
Издразниха ме (или по-добре в единствено число?) с това, че оправдават мърлявата си работа с лошата обстановка, враждебните условия, с некачествения човешки материал и куп други външния фактори. Оплакват се, че държавата не подкрепяла книжния бизнес. Ми тя нашата „държава” кой точно бизнес подкрепя, че не мога да се сетя? Факт е , че бизнесът с книги е различен от всички останали. Това води до определени последствия – ниски печалби, къртовски труд, малко социален престиж. Ама ако не ги устройва, да ходят да правят друг бизнес. Без да се оплакват.
Направо ми бръкнаха в мозъка с „В България това не става”. Не става, щото никой не го прави. Издателят тотално е изгубил връзка с читателя. А всъщност мисията и задачата му е да бъде звеното, свръзката между автора и читателя. Издателят не си върши работата като хората и после „Олеле! Ама то не върви!”
Деликатната и взривоопасна тема за четенето в интернет стърчеше като оголен нерв, от време на време някой го докосне и издателското тяло подскочи. Не разбраха тия издатели, че читателите, техните работодатели, са други, нови, променени. Че хартиеното тяло е за удоволствие, но вече е все по-малко практично. На новия читател не му стига старата книга. Той има нужда и иска бърза, удобна, лесна за работа книга, която за 5 удара по клавиатурата и 2 секунди търсене му казва на коя страница е информацията, която търси. И ако издателят не даде на читателя това, от което има нужда на време, читателят сам ще си го осигури. Например като качва пиратски книги в интернет.
Рекламата, българската книга, книгите, преведени на български, авторите са ми теми малко по допирателната. Но също болят.
Обаче признак на изключително ниска култура, лошо възпитание и огромно его беше завоалирано пренебрежителното отношение към шефката на „Ентусиаст” – млада, умна, хубава и нахъсана мадама, която върти рядко успешно издателство. И то го прави по начин, различен от всички познати модели и схеми за управление на издателство. Сетих се за реплика на Карбовски в либретото на един стар мюзикъл: „Щом опиташ да вдигнеш глава, веднага ти режат главата.” Дано Виктория успее да я вдигне достатъчно бързо и високо, че да не се случи декапитация 9( по доц. д-р Цветкова).

Достатъчно възмутена ли ви изглеждам?