Остана ли някой неразбрал, че съм пощуряла тия дни по Maksim Mrvica? А ще се намери ли някой да произнере фамилията? :-)
Този човек е велик, уникален талант. Той не изпълнява. Той не свири. Той ЖИВЕЕ музиката. В първия момент, в който го видях и чух, го оприличих на Найджъл Кенеди. Но ми се струва, че Найджъл се кефи повече на ексцентричността си, отколкото на музиката. Максим е съвсем друга вселена. Максим Е музика.
Свързвам тая музика само с любов. Която прониква до най-тайните и най-тъмните места. Загнездва се. Дебне. Чака. Връхлита те. Цунами. Помита всичко. Опустошва.
Разчиства терена за нов живот. Тя е и семенцето. И слънцето. И водата. И почвата. И въздуха.
И вятъра в косите. И дъха в дробовете. И... стига, че се отплеснах.
Просто обичайте. Защото, както се казваше в една книга, на-която-сега-не-си-спомням-заглавието: Живот без любов, живот ли е?
Господин Пеев, нищо няма да махам. Този текст не е художествен и няма за цел да се заиграва с читателя, а да изрази мен. Никой никъде не качвам, нито пращам. Това, че вие сте отишли някъде или сте се качили си е частно ваш проблем :-) Радвам се, че наминавате и намирате по нещо приятно за себе си!
3 коментара:
Господин Пеев,
нищо няма да махам.
Този текст не е художествен и няма за цел да се заиграва с читателя, а да изрази мен. Никой никъде не качвам, нито пращам. Това, че вие сте отишли някъде или сте се качили си е частно ваш проблем :-)
Радвам се, че наминавате и намирате по нещо приятно за себе си!
Публикуване на коментар