Someday love will find You...

Освен ако ти не я намериш пръв.

Вметнат израз:
Тази песен на Джордж Майкъл и видеото са далечен спомен от детството ми. Бях се присетила за нея преди 2 месеца и тия дни пак нещо ми текна. Текстът не е кой знае какво, поне мен не ме впечатлява, но музиката е уникален уникум. А и Джордж Майкъл си е Джордж Майкъл.

Та да се върнем на любовта и кой какво/кого намира.
Вярвам, че всеки намира любовта след дълбоко и старателно търсене на.... себе си. Вярвам, че само когато човек стигне до себе си и се приеме и заобича, има очи за любовта. И по-важното - има сърце. Защото любовта те тества непрекъснато. Постоянно ти поставя клопки, постоянно проверява дали си готов - за нея, за другия, да го разбереш, да го приемеш, да се слееш с него и в сливането пак да знаеш кой си и да не се губиш. Постоянно изпитва израстването ти, човешкия ти потенциал и степента, в която си го осъзнал. Постоянно проверява дали си готов наистина да се издигнеш над всичко дребно човешко, за да преживееш Единението. Ако не си, получаваш странни сигнали - постоянно ти се струва, че другият трябва да се промени, че нещо не му е наред, че той е виновен за всичко. Всъщност съобщението в тези сигнали е да погледнеш в себе си и да се запознаш със способността си да приемаш, да признаваш на другия правото да бъде различен, без това да ти вади мозъка с кука, и освен да го признаеш- да го оставиш да живее според своите усещания и убеждения. А ако те са чак толкова различни от твоите... Е, тогава си задай въпроса: "Това ли е Моят човек?"
Не знам за кой стотен път го повтарям, но вярвайте ми
най-голямото щастие
е щастието да обичаш.