Кандидат-къмпингари

Второто море беше бойното кръщение в къмпингуването. Мисля, че оттук насетне така ще почиваме. И ще се връщаме към хотелите само, за да оценим къмпинга и да не забравяме, че ние си го избрахме. ;-)
Алтернативният къмпинг Градина се оказа голямо приключение. На 200 м от пътуващия Баш Бар. Ставане с изгрева и лягане със залеза, защото изпуснеш ли момента на заспиване, след полунощ мисията става невъзможна - луди ентусиасти започват да прииждат да "чуят" Баш Бара. Като изключим, че общите тоалетни и душове са под всякаква критика и наоколо са разпръснати стотици хиляди следи от предишните къмпингуващи, положението беше почти идеално. Прелестен плаж, любимата дивотия, близка горичка и вода, която се сгорещява от слънцето. Сдобихме се с по-голямата част от къмпинг оборудването, което ни трябва. Само трябва да измислим как да уредим въпроса с банята.
1000 прочетени страници за 1 седмица. Ставам все по-добра :-)
Но морето ми даде нещо друго.
Усещането за цялост, за Едно.
Както след софийския концерт на N.O.H.A. само че много по-силно, много по-истинско и много по-споделено. Сливаме се, преливаме един в друг, четем си мислите, усещаме си чувствата, единият е продължение на другия.
И заедно крачим по един общ път, в една обща посока с приблизително еднаква скорост. Заедно следим пътните знаци и заедно прескачаме препятствията. Всеки е себе си и заедно сме Едно.