И пак четене

Още ме гонят бесовете от изпита по теория на четенето.
1.Не мога да повярвам, че трети ден няма нито един коментар на предишната публикация. Когато пиша за глупости в рамките на 12 часа след постването получавам поне 2-3 коментара. Тоя път - нищо. Означава ли това, че четенето е нещо скучно и безинтересно?
2. Вчера щях да припадна в Метро. Гледам регала с книгите (е, има не повече от 30 заглавия, но и това е нещо). Баба вози около 3 годишното си внуче в пазарската количка и то проявява жив интерес към някаква книжка - детска. Бабата го срязва: точно тая я имал на филмче. Детето все пак иска книжката. Появява се бащата с последния довод: "Още ти е рано за книжки." Дойдоха ми на ума окло 100 псувни. Това детенце вероятно за пръв път в живота си проявява интерес към книга и тея несъобразителни възрастни така да му секнат ентусиазма. Ама имал го на филмче! К'во общо има филмчето с книжката (гледането с четенето, дори ако в случая четене означава само разглеждане на картинки и неразбиращо съзерцание на буквите)? Ама малък бил? Еми те за това са детски книжки, защото са за малки деца! И после защо децата и младите не четяли. Ми някой учи ли ги, насърчава ли ги, показва ли им да четат?
3. във връзка с гореспоменатия изпит по Теория на четенето правих анкета измежду 10 от най-близките ми хора. В отговор на 3-ти въпрос респондентите трябваше да дадат определение за четене. 10 от 10 запитани отговарят, че "четенето е придобиване на информация". Последният въпрос ги пита за обяснения на ширещото се твърдение, че младите не четат. И 8 от 10 казват: "Ами те не четат! Повече висят в интернет, отколкото с книга в ръка!" Ами да ви питам аз, умници майчини, в Интернет не се ли чета? Не се ли придобива информация? М? АААА? АМа не: само книгите са за четене! Пфу!
ВъзмУтена съм много!
Вече не знам кой ден продължават тия дъждове. Бъркат ми в мозъка. Опитват се да ми провалят морето. Мръсници мръсни.
Но съм много доволна от факта, че сесията свърши и мога да се отдам на безметежно четене на каквото си искам, а не на "Икономика на книгоиздаването", "Книготърговия", НЕУК и дрги подобни глупотевини.
В момента чета "Латифе ханъм - съпругата на Ататюрк". Единствената причина, поради която продължавам да чета тая книга, е, че историята на тази жена е много интересна. Като качество на текста книгата е плачевна. Очевидно оригиналът е толкова лош, че и преводът не може да му помогне. Ама той пък и преводът е един... тури му пепел ;-)
Ходя на народни танци. Голям кеф. След танците ми идва голям пауър. Вчера си купих и гирички и вече започвам да полагам малко физически усилия, че с толкова мързел не се живее. И все пак чистенето си остава един доста добър фитнес :-)