Скъпи Дядо Коледа,
вече знам кой си! /крайно време беше, след 21 години писане на писма/
Ти си за децата това, което е дядо ми Господ за възрастните. Не знам братя ли сте, някакво шизофренно раздвояване на личността ли сте, какво сте, но все пак ... И двамата сте Надежда.
Като гледам какви гадости се случват наоколо, реших, че дядо Господ ще е твърде зает да изслушва майките на убитите ученици и студенти, дечицата, които си мечтаят коледните им подаръци да се наричат "мама" и "тате", хората, които биха искали просто да доживеят следващата Коледа. Та вместо подаръци, ще те помоля за друго.
Моля те, донеси ми малко търпение. Не. Ще ми трябва много. Оная шушумига брат ти очевидно е измислил някакъв много садистичен начин да ми лекува егото и ме сваля на земята и под нея с едни гадни, остри стрелички с надписи "Ей там е върхът, но ти още си в подножието и имаш още доста до горе." А аз не знам дали искам да го изкачвам тоя връх. Дали с дядо Господ имаме едно и също понятие за връх?
Освен търпение ще ми трябва и около два вагона сила. Но не вагони на детско влакче. Товарни, моля. И моля те, нека е преди Коледа, защото дотогава рискувам да се изгубя. Ще заприличам на героя на Орхан Памук от "Черна книга" - ще стана толкова някой друг, че няма да знам коя съм аз.
Ако е възможно също, поръчай на Вселената да ми праща по-ясни сигнали, като за идиот. Вече не разбирам какво ми казва, имам нужда от ясни указания от рода на: "Обувай си първо лявата обувка." или "Носи си костилка от череша в джоба." Ако не по-ясни, то поне да не са толкова много. Цялата съм се отдала на това да усещам вселенските послания и вече започвам яко да се обърквам.
Последно: моля за малко сълзи. Много ми се плаче, а тия предателки са се покрили някъде и вместо да измият дяволите от мен, още повече ги натъпкват отвътре.
Не знам дали ще остане време за моите "подаръци", може би не се правят в твоята работилница. Но Надеждата, дето сте ми я посяли още когато мама и тате са се сляли, за да ме създадат, расте заедно с мен и не ми позволява да мисля, че планувате за мен нещо различно от най-доброто.
Мариновани със сос Уорчестър свински карета на грил тиган
Преди 6 години
Публикации
4 коментара:
Всеки път,когато прочета поредната публикация в блога ти си мисля,че е най-добрата до момента.И после се появява нова-още по-добра!В последните две прочетох част от себе си,за което благодаря.Хубаво е когато видиш някои от мислите си написани от друг.Това ме кара да вярвам,че хората не са толкова различни,макар привидно да изглеждат такива. :)
Ей, не съм си и помисляла, че мога да правя такива работи с писаниците си!
Но - радвам се, много се радвам, че карам някой да се чувства добре. Бил той и непознат :-)
Много красиво писмо си написала:))
да ти кажа - за сигналите от вселената - хахах много ме разсмя с тази реплика хаха ;))) повечето пъти не сме наясно какво ни се изпраща като сигнали,или си мислим, че знаем, но при всички положения е забавно;))))
ии пак си започнала да пишеш, което ме радва;))) чак не мога да ти смогна хаха;))
"Но Надеждата, дето сте ми я посяли още когато мама и тате са се сляли, за да ме създадат, расте заедно с мен и не ми позволява да мисля, че планувате за мен нещо различно от най-доброто." - Това е най-доброто нещо, което си написала... и това, че пишеш на Дядо Коледа разбира се. Не се шегувам, ако всеки ден живееш с мисълта, че ще ти се случи нещо хубаво, просто няма начин да не се случи. А най-лошото, което можем да направим е да се съмняваме, да се страхуваме, че няма да се случи и да изживяваме болката многократно. Не го прави и всичко ще е ОК, обещавам :) Просто квантова физика ;)
Публикуване на коментар