А трябваше...

да съм на вълна N.O.H.A. Не че не съм, но тях вече ви ги пусках, а и по-късно официално ще се разпиша в Словеса.
А и се сетих за тая песен на Стефан Вълдобрев покрай нохенското преживяване. Чисто Единение.
И за "Едно" от Ричард Бах се сетих. Но тази книга не се разказва, тя се преживява и се усеща.
Мислех си, за моите теории, според които човек не може да бъде пълноценна част от една връзка, ако сам за себе си не е завършена личност, която е наясно какво е, какво иска, какво дава и какво получава и има посока, в която да върви. Не че се отказвам от този ред на разсъждения.
Давам си сметка, обаче, че за да стане всичко това, да опознае човек себе си и да започне да се осъществява, трябва да си намери "половинката" /егатиму израза - все едно сме наполовина хора/. Има черти от характера, поведението, личността и т.н., които ми се струва, че могат да се разкрият само в обстоятелствата на една споделена, пълноценна връзка. Има кътчета на душата, които можем да опознаем само когато обичаме.
Омагьосан кръг.
Намираш себе си едва когато намериш Човека.
А ако ти го намериш, но той не намери теб?
Едно-то винаги е от половинки.

Току-що осъзнах колко стотин хиляди пъти съм използвала думата "усещам" и производните й в последните 5 поста. Рациото ми, което и без друго е доста пасивно, съвсем се е скрило.

Бълбук.

П.П. Не знаех, че в този клип има бебета в очакване.