Тинтири-минтири

Едно петъчно-съботно мини-трипче до Пловдив
"Отиваме ли?"
"Отиваме!"
Обожавам тези изникнали-от-нищото импровизации. Казваме и тръгваме. Без твърде много размисли, без много подготовки, просто се качваме на автобуса и потегляме. Разбира се, в силно редуциран състав, защото явно е доста трудно да се отдадеш на мига и да вършиш на пръв поглед безразсъдни неща. Интересното е, че веднага познах кои са отцепниците от организацията. Приятно ми е, Ванга :-)
Пътуването започна досадно - 1 час излизане от София заради обърнатия камион на Цариградско. В автобуса беше достатъчно топло, за да се разтопи шоколад. Успяхме да пристигнем почти навреме.
Обиколката на Пловдив започна с шопинг в Халите. После - сладкарница, продължихме в Пасифик - много симпатична кръчма и завършихме към 2:30 в No Sense. Танци-манци, снимки, смях, приятели, любов... Прелестно! Отдавна не ми се беше случвал такъв вихър! :-)
Прибрахме се от втория опит. Първият приключи с половин часова разходка в снежния Пловдив къмто 3 сутринта :-) Забавно беше даже и това, че не знаехме къде точно сме :-)
Епизодът от прибирането до излизането на следващия ден ще го пропусна :-)
В събота по обед, вместо сутрешна гимнстика имахме половин часова разходка в студа :-) Успяхме да се видим с Шина на тихо, да разменим няколко /крайно недостатъчно!/ приказки и да хванем обратния автобус в 14 часа. Даже и хубавите неща рано или късно свършват. Но това пътуване беше ТОЛКОВА хубаво, че единственото доказателство за реалността му е размазаният ми посинял пръст.
Всъщност цялото писание е за друго:
За това, че най-прелестното неща на света, е да се раздаваш, да се подаряваш, да се споделяш. Да дариш на Човекът до теб нежността си, топлината си, любовта си. Да го погалиш, да го докоснеш, да го обгърнеш с поглед, с прегръдка...
Две неща си струват в този живот: да се смееш и да обичаш....