Koледи-моледи

За последен път нормално си легнах на 23.12, ако не се лъжа. Хм... Май и тогава не беше много нормално :-) Както и да е....
На 24. 12 се смяхме много. Подобаващо си легнах към... 5 сутринта :-) Прочетох онази... боза... "Скъпа Сара Бернар" на Франсоаз Саган.
На 25-ти... хихихи... коледно парти и после една много весела, много неочаквана, абе направо суперска дискотечка :-)
И оттогава се занизаха дни на безметежен мързел, четене, ровене в интернет, сваляне на музика и т.н.
Опитвам се да се науча да пия вино. Червено. Най ми допада мерлото, маврудът ми едва леко тежък. Но започва да ми харесва тръпчивото пощипване в устата. На Коледа изпит ЦЯЛА чаша вино. Голямо постижение :-) Всъщност май повече ми харесват ритуалите свързани с виното - широките кристални чаши с дъно във формата на идеален полукръг, за да може виното да се "завърти" докато се налива, препечени филийки с маслинова паста, плато сирена... Глезотийки с една дума :-)
Коледному ми се случи едно мини сътресенийце, от което разбрах, че прагът ми на приемане и търпимост е много по-нисък отколкото предполагах. Мислех си, че ще мога да се примиря с едно конкретно положение, но се надцених. Не съм свикнала друг да диктува правилата, да завися от обстоятелства, да съм пасивна, да чакам.

Един от подаръците на Мила