Мъка ми е на душата.
Доживяхме казуса "ГДБОП - Читанка.инфо"
Не знам какво да кажа. Но нещо трябва да се каже, както направиха вече десетки хиляди колеги читатели.
Въпреки че положението е толкова трагикомично, радвам се, че се намериха толкова хора, които да нададат глас, а не просто покорно да преклонят глава, както се случва при всички изцепки през последните двайсет години.
Медалът винаги има повече от една страни.
Аз човек. Нарушено е правото ми за достъп до информация, гарантирано най-малко от Конситуцията на Р България. Няма да цитираме всички останали международни конвенции.
Аз съм читател. Купувам книги и си плащам членските карти за две библиотеки. Интернет библиотеките НЕ ми искат пари, за да имам достъп до тяхното съдържание. При все че едни хора са положили едни не малки усилия, за да дигитализират дадено съдържание. Също както при конвенционалните библиотеки, за да се ползват от голям брой хора, текстовете в Интернет библиотеките са били закупени под формата на хартиена книга някога, някъде, от някого за определена сума. Веднъж платил съответната цена за дадена книга, всеки от нас може да я предоставя на колкото си иска да души да я четат без да получава възнаграждение за това. Или както се изказа председателят на АБК, който, забележете е шеф на едно от най-големите издателства у нас, Народната библиотека и тя нарушава закона и трябва да бъде затворена. Срам и позор за издателската гилдия! Не знам с кой точно акъл (вероятно с този, който липсва) членовете на АБК избраха този човек за председател на Асоциацията!
Аз съм преводач. Ако издателите, за които превеждам, нямат нищо против, съгласна съм моите преводи да бъдат качени в Интернет.
Аз съм и издател. И издадените от мен текстове са свободно и безвъзмездно достъпни в Интернет.
Аз съм и автор. Авторските ми текстове са свободно достъпни в Интернет, както е видно от настоящата публикация.
Но в този момент възставам срещу звеното Издател!
В света, в който живеем, всеки автор с малко повече съобразителност, е в състояние сам да организира разпространението на текстовете си и да комуникира с читателите си без посредничеството на издател. Всеки средно интелигентен автор, а повечето са интелигентни над средното, е в състояние да ангажира редактор, коректор, дизайнер, ако се налага - преводач, да се свърже с печатница и да държи ВСИЧКО в свои ръце, включително ГОЛЕМИТЕ печалби, а не скромните авторски хонорари, които му се изплащат при съмнителни условия от издателите.
Най-малкото всеки автор може свободно да изтипоса текстовете си в Интернет и ако реши да не получи никакви пари за това.
Издателите най-сетне осъзнаха, че са изчезващ вид. Най-после им светна, че са една излишна брънка в комуникационната верига автор-читател. И ги хвана голямото шубе, че ще секнат лесните пари. Защото
посочете ми кой издател плаща на преводачите, на редакторите, на коректорите, на дизайнерите не фиксиран хонорар, а процент от цената на всяко продадено копие? Тайна ли е за някой, че има издателства, които печелят хиляди левове, макар и само от едно заглавие, а преводачът получава своите хипотетични 1000-2000 лв и нито стотинка повече?
Колко са издателите, на които никога не се е случвало да издадат текст с неуредени права?
Колко са издателите, които декларират реалните си приходи и реалните тиражи?
И как да ги обявяват, когато няма сила, която да ги накара да публикуват вярна информация?
Колко са издателите, които депозират задължителните екземпляри в НБКМ?
Разбира се, малоумно е да се мисли, че в страна като България може да се забогатее или да се изкарат милиони от книги. Затова и не разбрах как точно изчислиха издателите, че на КУЛТУРАТА били нанесени щети за милиони. На културата или на частния интерес са нанесени тия щети? Разлика от небето до земята.
Но между това, което издателите плащат, и това, което издателите печелят от една книга, има голяма разлика, наречена чиста печалба.
Ако родните издатели бяха малко по-начетени и в крак какво се случва в издателския бизнес по света, щяха да знаят, че още в началото на века стана ясно, че безплатният достъп до съдържанието на книгите в интернет не само, че НЕ намалява, а точно обратното - увеличава продажбите на хартиените книги. Ако издателите са чак толкова загрижени за културата, да си затворят очите и да благословят БЕЗПЛАТНИЯ достъп до книгите в интернет.
Струва ми се,че идиотската акция на ГДБОП срещу Читанка ще има противоположен на търсения ефект: вместо да се ограничи това псевдопиратство, вярвам, че все повече хора ще се мобилизират за дигитализирането на съдържанието, за което вече веднъж са платили. Читанка вече е нарицателно.
А в Интернет, знаем, има най-малко още 10 подобни читанки....
Мариновани със сос Уорчестър свински карета на грил тиган
Преди 6 години