За огъня и Коледа

Снимката я прави Иринката при едно ходене на Каравелово. Вярвам, че няма да има нищо против използването й за некомерсиални цели :-)
Думата ми днес е за Коледа и за чудесата.
И за пожеланията. Струва ми се, че е най-добре да си напожелая всички хубавини на мен, поне ще знам, че са в мои ръце, ще си ги копкам :-) Но няма да съм чак такова егоистинче. Ще оставя малко работа и за другите. И така: начало!
Пожелавам на себе си и на вас да спрем да се оповаваме на клишето "По Коледа стават чудеса!" Защото чудеса стават всеки ден. Пожелавам си да си отворим очите за онези, които се случват без нашето участие, и да работим по-усилено върху онези, които можем и творим всеки ден с мислите и делата си.
Пожелавам ви в семействата ви да има повече дни, в които да се събирате заедно около трапезата. Пожелавам ви да няма Коледи, които да посрещате без семействата си!
ВАЖНО!!! Ако все пак има такива Коледи, моля ви никога никога никога не се колебайте да дойдете у нас! На трапезата ни винаги има място за още един човек, а любов имаме за целия свят!
Пожелавам ви по-силна връзка със себе си, за да може огънчето във всеки от вас да избуи до пожар и да изживеете живот, изпълнен със смисъл и лишен от съжаления за пропуснати мигове!
Пожелавам ви хора, с които да споделите огъня си и чийто огън да запалите, защото нищо няма смисъл, ако го кътаме само за себе си.
Пожелавам ви да намерите сили за всички предизвикателства, които животът ви поднася, защото това е най-големият му дар! А действието е най-силният източник на увереност в себе си.
Пожелавам ви да пеете и да танцувате във всеки удобен момент, защото нищо не свързва главата с душата и тялото така както танца и нищо не говори на сърцето по-истински от музиката.
Пожелавам ви да обичате себе си, защото това е единственият начин да получим любовта, за която всички копнеем!
Това са моите пожелания. Но те не са само за Коледа, а за всеки ден!

Най-доброто.ком

www.nai-dobroto.com е едно от последните ми бизнес начинания. Идеята е в него да предлагаме стоки и услуги, които трудно могат да се намерят в конвенционалната търговска мрежа или в други он-лайн магазини. Стартирахме с българска и вносна висококачествена козметика, бонбони и разбира се - книги. Скоро ще добавим уникални букети от бонбони, страхотни ръчни шоколадови бонбони, произведения на изкуството и още много, много интересни неща. Както всичко, с което се захвана, влагам в този проект много любов и енергия. Вярвам, че го очаква много интересен живот и кипя в ентусиазма на новото начало.
Междувременно се родиха още много интересни неща, които само чакат някой да се захване с тях и обещават приключения из целия свят. За тях освен всичко друго е нужно много много четене, което идеално кореспондира с ненаситния ми читателски дух. Предстои ми дълбоко потапяне в маркетинга и он лайн бизнеса, а заедно с тях се ограмотявам в областта на физиката с "Елегантната вселена"
Тия дни ще имаме нов член на семейството: подготвяме се да посрещнем малката рижава териероподобна Рая. Сигурно ще доведе до много промени и ще ни образува още /сякаш и сега си нямаме достатъчно/ отговорности, на като я види човек моментално й става почитател до гроб.
Изпадам в тия словоизлияние от една топла хотелска стая в Боровец. Любимият кротко придремва, аз съм седнала до прозореца, от който виждам само тъмнината на гората и светлината на къщата отстреща. Понякога човек има нужда да си почине от собтсвената си бушуваща енергия и да я вкара малко в някакъв порядък, преди да го е помела като урагана "Катрин" американците.
Току що си направих нещо като програма, включваща неща, които трябва да се вършат всеки ден, всяка седмица и всеки месец, за да се подсигури някакъв относителен успех във всички начинания. Когато носиш много дини под две мишници, си трябва план, иначе рискуваш да се изгубиш из дебрите на собствената си дезорганизация и хаотичнос.

"Тиета от Агрести"

"От любов не се умира, от любов се живее." - Жоржи Амаду, "Тиета от Агреси"
От време на време прочета нещо в блог, който следя, и се присещам, че и аз имам такова животно. Но ако и да съм човек на книгата, вярвам, че животът се живее, нито се чете, нито се пише. И все пак не е лошо човек от време на време да пописва, та да си канализира мислите :-) Ако има такива.

Като се събудих тази сутрин къмто осем и погледнах през прозореца на шестия етаж си помислих, че на земята ще е нетрупал снежец. Ама не би, рано е още. А ми се иска вече. Студът сутрин и относително силното слънце по обед ме побъркват - мен и гардероба ми. Но сигурно и това си има своето очарование.
Липсата на сняг не ми попречи да изтърча в кухнята за кафе, чай и импровизирана закуска и да се върна обратно в леглото, за да прекарам в него остатъка от деня или поне по-голямата част от него.
Противно на общоприетото правило за кръговрата на сезоните, за пролетта, в която животът се събужда, и есента, в която заспива, за мен есенните месеци се оказаха време на ново начало. Не, на нови начала. Затресъл ме е ентусиазмът на предизвикателството, на увереността, че мога всичко без да знам всичко; че с подкрепата на прекрасните хора, които имам в живота си, няма път, който да не мога да извървя и цел, която да не мога да постигна; че в моите собствени ръце е успехът на всички планове, които кроя.

Нов живот за книгите

Около 200 книги лежат у нас - прочетени и изконсумирани.
Едва ли някога ще ги прочета пак. А ми трябва място за нови. Реших, че най-добре е да преминат в ръцете на следващ читател. Опитах да ги подарявам, но се оказа, че този метод по някаква причина не работи.
За това ще ги продавам.
Всеки ден (или поне ще опитам да е всеки ден) ще пускам в Нов живот по едно ревю на книга + коричната цена + цената, на която продавам. С потенциални притежатели на бившите ми книги от София ще се уговаряме за удобно време и място, за да си получат книгата без да се оскъпява от куриери и т.н. Желаещите от провинцията ще си получават книгите срещу наложен платеж чрез Бългасрки пощи (опитът говори, че услугите им са най-евтини сравнени с куриерските фирми).
В случай, че се интересувате от някоя от книгите, пишете ми мейл на bistra.georgieva@gmail.com или по скайп: toogood_tobe_light

Неделя сутрин

Вчера прочетох последната книга на Жустин Томс и Ко. Темата, вечната - онлайн маркетинг. Заглавието - "Успешен онлайн маркетинг".
Единственият позитив, който извлякох от цялата работа е, че се вдъхнових да си възкреся блога, да пробвам Twitter и да обмислям по-добре дивотиите, които поствам във Фейсбук.
Иначе - нищо ново под слънцето. Или поне не и нещо ново за човек като мен, който от книга със заглавието "Успешен онлайн маркетинг", очаква някакви нови, сериозни предложения, нещо, което не знае и до което не може да стигне по пътя на елементарна логика и размисъл. Не че не съм чела други книги на госпожа Томс, но все хранех надежда, че нещата са градирали. А - уви! - явно някой неща никога не се променят.
Дизайнът на книгата е болезнено слаб, да не кажа, че липсва. Коректорската работа е под всякаква критика. Абе въобще дочетох книгата само защото до последния момент се надявах нещо в нея да оправдае цената, която платих за нея.

Гледам горните два абзаца и си мисля за ревютата на книги, които пишат няколко неуморни читатели из нета. Изумена съм от скоростта, с която четат по 1-2-3 книги на ден и също толкова бързо. Успяват да ги ревюират дълбоко, подробно, с разказ за сюжета, за фабулата, за героите, за езика и т.н. Моите текстове за книги обикновено са пълни с емоции, за сюжета - само най-общи линии, героите - само най-важните и то по моите критерии. Въобще показвам книгите през преживяването си за тях, а не чрез същността им. Представям ги косвено така да се каже ;-) Не знам дали има правилен начин да се говори и да се пише за книги. Знам само, че моят си е мой, и освен за книгите, говори и за мен.

Топли тела

Любовта е живот...
... който трепти в клетките, потича по вените, изпълва дробовете.
Любовта е промяна...
... която покълва от семенце, понякога в неплодородна почва, за да се превърне в изцеление.
Любовта е силата...
.... която връща Мъртвите към Живота.

* * *
„Р е зомби. Той няма име, няма спомени, и пулс няма, но има мечти.”
* * *
Р е зомби. Има сърце, макар и спряло. И има любов достатъчна да обърне естествения ход на нещата и да върне от смъртта не само него – влюбеният – но и целия мъртъв, разлагащ се свят.

Р е героят на Айзък Мериън в „Топли тела”. Р изяжда мозъка на Пери при поредното „хранене” на зомбитата, които почти са завзели света, а с мозъка поглъща спомените и душата му. Заедно с бурните си младежки мисли Пери предава на Р и безкрайната си любов към Джули, която вижда с очите си как ходещ труп изяжда любимия й.
Вместо да се нахрани с нея, Р я спасява от себеподобните си. Отвежда я със себе си в обиталището на зомбитата, защото това е единственият начин да я предпази от тях. После й помага да се върне при последните останки от човешка общност. Но когато поема обратно към леговището си, разбира, че всичко, което иска е да бъде с Нея – с онази, която е помогнала на сънищата да се върнат, която го кара да си върне дар слово и способността да чете, която кара него – Мъртвия – да се стреми към живота с всички сили, на които е способно спрялото му, безкръвно сърце.
Р повежда борба с кръвожадните си инстинкти. Но по-тежка се оказва битката със саморазрушителните стремежи на човечеството да властва над природата с цената на всичко. Най-трудно се оказва двамата с Джули да накарат хората да повярват, че да си зомби не е зло, а е болест и болка, която може да се изцели с любов от протегната ръка.
Р тържествува над себе си – отказва се от яденето на хора в полза на обичането. Дългочаканата целувка не превръща Джули в зомби. Вместо това връща Р към живота – по вените му пак потича кръв, а в гърдите му се чува познатият звук – туп-туп туп-туп.

А заедно с него се възражда и целият свят....

Бягащата с вълци

Напоследък страшно много се говори за женското начало, женската природа, анимата етс.
Заглавието е тематично, видеото е тематично. Списание 8 за м. март също се оказа тематично.
"Бягащата с вълци" освен това е заглавието и на една прекрасна книга от Клариса Пинкола Естес, която ми беше подарена от мъж - нещо, за което ще съм му дълбоко благодарна през остатъка от живота си.

Аз съм Жена.
И то каква! хахаха
Скромна, преди всичко ;-)
Обичам това, че съм жена. Обичам това, че мога да обичам както само жените могат. Обичам си всички типично женски заоблености на тялото. Обичам си всички женски черти на характера, дори ония, които понякога минават за негативни. Обичам всичко женско в мен. Обичам Жената в мен.
Напоследък чак откривам откривам колко е безпогрешна интуицията ни, колко сила ни дава дълбоката ни свързаност с природните цикли, каква необятна и безкористна любов сме способни да изпитваме благодарение на това, че именно ние - жените - раждаме живота. Не без помощта на мъжете, разбира се.
Но не е проста работа да си жена. Никак даже.
Първо е нужно да се поеме отговорност.
После - да се скъсат оковите на онова ужасно-културно-религиозно-цивилизационно извращение, според което жената е някъде под мъжа, заслужава по-малко от него, способна е на по-малко и т.н.
После - да опознаем Жената, която дреме във всяка от нас. И да й дадем шанс да се прояви в живота ни.
И накрая да берем плодовете на собственото израстване и осъзнаване.
Много ми стана хубаво като прочетох няколко статии, потвърждаващи моите лични преживявания в списание 8.
И накрая стигнах до статията на една "жена" на име Моника Балаян - пихолог, психотерапевт, арменка, работила в администрацията на арменския президент. Изпаднах в лек шок. Възможно е и аз криво да чета текста, но малко ме подразни унифицарищият елемент. Първо ме гръмна изречението по отношение на жените "Колкото по-капризни, изменчиви и неразбрани са, толкова са по-желани от мъжете." Според мен авторката нещо се е объркала в понятията, вероятно значението на някои български думи й убягва.
Кой качествен мъж иска до себе си капризно същество, което само не може да се разбере, да не говорим да бъде разбрано от друг и което час по час си мени мнения, настроения и т.н.? Ама то пък и колко качествени мъже има, които могат да оценят и да имат пълноценни отношения с уверена, наясно със себе си жена, която знае какво и как иска, умее да си пази границите и е толкова дълбока, че колкото повече опознава, толкова повече има опознаване.
После "самата жена не знае какво иска". И това било цитат по Фройд.
Сигурно има и жени, които не знаят какво искат. Ама трябва ли всички да са в общия кюп? Има и жени, които достатъчно добре познават и себе си, и потребностите си, знаят от какво имат нужда и какво искат, знаят как и могат да си го дадат.
Оправданието, че жените говорели много понеже се страхували от самота и изоставяне от древни времена, вероятно върши работа на много от тях. Но вече отдавна не живеем в първобитно-общинния строй, имаме претенции да сме еволюирали и да сме се осъзнали. Говоренето далеч не би следвало да бъде начинът да задържим мъжете до себе си и въобще, ако те не искат да бъдат до нас, нужно ли е да ги задържаме и можем ли? Нито пък те са длъжни да ни носят отговорността - да ни обгрижват, пазят, защитават и т.н.
Въобще целият материал ми прозвуча като едно гигантско оправдание за неосъзнатите и страхливи жени - за нескончаемите им приказки, за шопинг маниите и не-знам-какво-искам-щот-съм-в-цикъл.
А цялата работа се свежда до това да се опознаем - себе си и ресурсите си, да се доверим на себе си и на способностите си да се справяме, да бъдем истински и неподправени , дълбоки и загадъчни, отворени за света около нас и предани на вътрешния си свят и грижата за женската ни природа.
Аз казах.
А сега - да започне женското парти у нас! :-)