Bistra's Blog

За огъня и Коледа

2011-12-25T12:21:00.002+02:00

Снимката я прави Иринката при едно ходене на Каравелово. Вярвам, че няма да има нищо против използването й за некомерсиални цели :-)
Думата ми днес е за Коледа и за чудесата.
И за пожеланията. Струва ми се, че е най-добре да си напожелая всички хубавини на мен, поне ще знам, че са в мои ръце, ще си ги копкам :-) Но няма да съм чак такова егоистинче. Ще оставя малко работа и за другите. И така: начало!
Пожелавам на себе си и на вас да спрем да се оповаваме на клишето "По Коледа стават чудеса!" Защото чудеса стават всеки ден. Пожелавам си да си отворим очите за онези, които се случват без нашето участие, и да работим по-усилено върху онези, които можем и творим всеки ден с мислите и делата си.
Пожелавам ви в семействата ви да има повече дни, в които да се събирате заедно около трапезата. Пожелавам ви да няма Коледи, които да посрещате без семействата си!
ВАЖНО!!! Ако все пак има такива Коледи, моля ви никога никога никога не се колебайте да дойдете у нас! На трапезата ни винаги има място за още един човек, а любов имаме за целия свят!
Пожелавам ви по-силна връзка със себе си, за да може огънчето във всеки от вас да избуи до пожар и да изживеете живот, изпълнен със смисъл и лишен от съжаления за пропуснати мигове!
Пожелавам ви хора, с които да споделите огъня си и чийто огън да запалите, защото нищо няма смисъл, ако го кътаме само за себе си.
Пожелавам ви да намерите сили за всички предизвикателства, които животът ви поднася, защото това е най-големият му дар! А действието е най-силният източник на увереност в себе си.
Пожелавам ви да пеете и да танцувате във всеки удобен момент, защото нищо не свързва главата с душата и тялото така както танца и нищо не говори на сърцето по-истински от музиката.
Пожелавам ви да обичате себе си, защото това е единственият начин да получим любовта, за която всички копнеем!
Това са моите пожелания. Но те не са само за Коледа, а за всеки ден!

Най-доброто.ком

2011-11-21T17:15:00.003+02:00

www.nai-dobroto.com е едно от последните ми бизнес начинания. Идеята е в него да предлагаме стоки и услуги, които трудно могат да се намерят в конвенционалната търговска мрежа или в други он-лайн магазини. Стартирахме с българска и вносна висококачествена козметика, бонбони и разбира се - книги. Скоро ще добавим уникални букети от бонбони, страхотни ръчни шоколадови бонбони, произведения на изкуството и още много, много интересни неща. Както всичко, с което се захвана, влагам в този проект много любов и енергия. Вярвам, че го очаква много интересен живот и кипя в ентусиазма на новото начало.
Междувременно се родиха още много интересни неща, които само чакат някой да се захване с тях и обещават приключения из целия свят. За тях освен всичко друго е нужно много много четене, което идеално кореспондира с ненаситния ми читателски дух. Предстои ми дълбоко потапяне в маркетинга и он лайн бизнеса, а заедно с тях се ограмотявам в областта на физиката с "Елегантната вселена"
Тия дни ще имаме нов член на семейството: подготвяме се да посрещнем малката рижава териероподобна Рая. Сигурно ще доведе до много промени и ще ни образува още /сякаш и сега си нямаме достатъчно/ отговорности, на като я види човек моментално й става почитател до гроб.
Изпадам в тия словоизлияние от една топла хотелска стая в Боровец. Любимият кротко придремва, аз съм седнала до прозореца, от който виждам само тъмнината на гората и светлината на къщата отстреща. Понякога човек има нужда да си почине от собтсвената си бушуваща енергия и да я вкара малко в някакъв порядък, преди да го е помела като урагана "Катрин" американците.
Току що си направих нещо като програма, включваща неща, които трябва да се вършат всеки ден, всяка седмица и всеки месец, за да се подсигури някакъв относителен успех във всички начинания. Когато носиш много дини под две мишници, си трябва план, иначе рискуваш да се изгубиш из дебрите на собствената си дезорганизация и хаотичнос.

"Тиета от Агрести"

2011-10-15T11:05:00.002+03:00

"От любов не се умира, от любов се живее." - Жоржи Амаду, "Тиета от Агреси"
От време на време прочета нещо в блог, който следя, и се присещам, че и аз имам такова животно. Но ако и да съм човек на книгата, вярвам, че животът се живее, нито се чете, нито се пише. И все пак не е лошо човек от време на време да пописва, та да си канализира мислите :-) Ако има такива.

Като се събудих тази сутрин къмто осем и погледнах през прозореца на шестия етаж си помислих, че на земята ще е нетрупал снежец. Ама не би, рано е още. А ми се иска вече. Студът сутрин и относително силното слънце по обед ме побъркват - мен и гардероба ми. Но сигурно и това си има своето очарование.
Липсата на сняг не ми попречи да изтърча в кухнята за кафе, чай и импровизирана закуска и да се върна обратно в леглото, за да прекарам в него остатъка от деня или поне по-голямата част от него.
Противно на общоприетото правило за кръговрата на сезоните, за пролетта, в която животът се събужда, и есента, в която заспива, за мен есенните месеци се оказаха време на ново начало. Не, на нови начала. Затресъл ме е ентусиазмът на предизвикателството, на увереността, че мога всичко без да знам всичко; че с подкрепата на прекрасните хора, които имам в живота си, няма път, който да не мога да извървя и цел, която да не мога да постигна; че в моите собствени ръце е успехът на всички планове, които кроя.

Нов живот за книгите

2011-08-22T18:28:00.002+03:00

Около 200 книги лежат у нас - прочетени и изконсумирани.
Едва ли някога ще ги прочета пак. А ми трябва място за нови. Реших, че най-добре е да преминат в ръцете на следващ читател. Опитах да ги подарявам, но се оказа, че този метод по някаква причина не работи.
За това ще ги продавам.
Всеки ден (или поне ще опитам да е всеки ден) ще пускам в Нов живот по едно ревю на книга + коричната цена + цената, на която продавам. С потенциални притежатели на бившите ми книги от София ще се уговаряме за удобно време и място, за да си получат книгата без да се оскъпява от куриери и т.н. Желаещите от провинцията ще си получават книгите срещу наложен платеж чрез Бългасрки пощи (опитът говори, че услугите им са най-евтини сравнени с куриерските фирми).
В случай, че се интересувате от някоя от книгите, пишете ми мейл на bistra.georgieva@gmail.com или по скайп: toogood_tobe_light

Неделя сутрин

2011-07-03T10:33:00.004+03:00

Вчера прочетох последната книга на Жустин Томс и Ко. Темата, вечната - онлайн маркетинг. Заглавието - "Успешен онлайн маркетинг".
Единственият позитив, който извлякох от цялата работа е, че се вдъхнових да си възкреся блога, да пробвам Twitter и да обмислям по-добре дивотиите, които поствам във Фейсбук.
Иначе - нищо ново под слънцето. Или поне не и нещо ново за човек като мен, който от книга със заглавието "Успешен онлайн маркетинг", очаква някакви нови, сериозни предложения, нещо, което не знае и до което не може да стигне по пътя на елементарна логика и размисъл. Не че не съм чела други книги на госпожа Томс, но все хранех надежда, че нещата са градирали. А - уви! - явно някой неща никога не се променят.
Дизайнът на книгата е болезнено слаб, да не кажа, че липсва. Коректорската работа е под всякаква критика. Абе въобще дочетох книгата само защото до последния момент се надявах нещо в нея да оправдае цената, която платих за нея.

Гледам горните два абзаца и си мисля за ревютата на книги, които пишат няколко неуморни читатели из нета. Изумена съм от скоростта, с която четат по 1-2-3 книги на ден и също толкова бързо. Успяват да ги ревюират дълбоко, подробно, с разказ за сюжета, за фабулата, за героите, за езика и т.н. Моите текстове за книги обикновено са пълни с емоции, за сюжета - само най-общи линии, героите - само най-важните и то по моите критерии. Въобще показвам книгите през преживяването си за тях, а не чрез същността им. Представям ги косвено така да се каже ;-) Не знам дали има правилен начин да се говори и да се пише за книги. Знам само, че моят си е мой, и освен за книгите, говори и за мен.

Топли тела

2011-04-07T20:29:00.000+03:00

Любовта е живот...
... който трепти в клетките, потича по вените, изпълва дробовете.
Любовта е промяна...
... която покълва от семенце, понякога в неплодородна почва, за да се превърне в изцеление.
Любовта е силата...
.... която връща Мъртвите към Живота.

* * *
„Р е зомби. Той няма име, няма спомени, и пулс няма, но има мечти.”
* * *
Р е зомби. Има сърце, макар и спряло. И има любов достатъчна да обърне естествения ход на нещата и да върне от смъртта не само него – влюбеният – но и целия мъртъв, разлагащ се свят.

Р е героят на Айзък Мериън в „Топли тела”. Р изяжда мозъка на Пери при поредното „хранене” на зомбитата, които почти са завзели света, а с мозъка поглъща спомените и душата му. Заедно с бурните си младежки мисли Пери предава на Р и безкрайната си любов към Джули, която вижда с очите си как ходещ труп изяжда любимия й.
Вместо да се нахрани с нея, Р я спасява от себеподобните си. Отвежда я със себе си в обиталището на зомбитата, защото това е единственият начин да я предпази от тях. После й помага да се върне при последните останки от човешка общност. Но когато поема обратно към леговището си, разбира, че всичко, което иска е да бъде с Нея – с онази, която е помогнала на сънищата да се върнат, която го кара да си върне дар слово и способността да чете, която кара него – Мъртвия – да се стреми към живота с всички сили, на които е способно спрялото му, безкръвно сърце.
Р повежда борба с кръвожадните си инстинкти. Но по-тежка се оказва битката със саморазрушителните стремежи на човечеството да властва над природата с цената на всичко. Най-трудно се оказва двамата с Джули да накарат хората да повярват, че да си зомби не е зло, а е болест и болка, която може да се изцели с любов от протегната ръка.
Р тържествува над себе си – отказва се от яденето на хора в полза на обичането. Дългочаканата целувка не превръща Джули в зомби. Вместо това връща Р към живота – по вените му пак потича кръв, а в гърдите му се чува познатият звук – туп-туп туп-туп.

А заедно с него се възражда и целият свят....

Бягащата с вълци

2011-04-02T17:55:00.002+03:00

Напоследък страшно много се говори за женското начало, женската природа, анимата етс.
Заглавието е тематично, видеото е тематично. Списание 8 за м. март също се оказа тематично.
"Бягащата с вълци" освен това е заглавието и на една прекрасна книга от Клариса Пинкола Естес, която ми беше подарена от мъж - нещо, за което ще съм му дълбоко благодарна през остатъка от живота си.

Аз съм Жена.
И то каква! хахаха
Скромна, преди всичко ;-)
Обичам това, че съм жена. Обичам това, че мога да обичам както само жените могат. Обичам си всички типично женски заоблености на тялото. Обичам си всички женски черти на характера, дори ония, които понякога минават за негативни. Обичам всичко женско в мен. Обичам Жената в мен.
Напоследък чак откривам откривам колко е безпогрешна интуицията ни, колко сила ни дава дълбоката ни свързаност с природните цикли, каква необятна и безкористна любов сме способни да изпитваме благодарение на това, че именно ние - жените - раждаме живота. Не без помощта на мъжете, разбира се.
Но не е проста работа да си жена. Никак даже.
Първо е нужно да се поеме отговорност.
После - да се скъсат оковите на онова ужасно-културно-религиозно-цивилизационно извращение, според което жената е някъде под мъжа, заслужава по-малко от него, способна е на по-малко и т.н.
После - да опознаем Жената, която дреме във всяка от нас. И да й дадем шанс да се прояви в живота ни.
И накрая да берем плодовете на собственото израстване и осъзнаване.
Много ми стана хубаво като прочетох няколко статии, потвърждаващи моите лични преживявания в списание 8.
И накрая стигнах до статията на една "жена" на име Моника Балаян - пихолог, психотерапевт, арменка, работила в администрацията на арменския президент. Изпаднах в лек шок. Възможно е и аз криво да чета текста, но малко ме подразни унифицарищият елемент. Първо ме гръмна изречението по отношение на жените "Колкото по-капризни, изменчиви и неразбрани са, толкова са по-желани от мъжете." Според мен авторката нещо се е объркала в понятията, вероятно значението на някои български думи й убягва.
Кой качествен мъж иска до себе си капризно същество, което само не може да се разбере, да не говорим да бъде разбрано от друг и което час по час си мени мнения, настроения и т.н.? Ама то пък и колко качествени мъже има, които могат да оценят и да имат пълноценни отношения с уверена, наясно със себе си жена, която знае какво и как иска, умее да си пази границите и е толкова дълбока, че колкото повече опознава, толкова повече има опознаване.
После "самата жена не знае какво иска". И това било цитат по Фройд.
Сигурно има и жени, които не знаят какво искат. Ама трябва ли всички да са в общия кюп? Има и жени, които достатъчно добре познават и себе си, и потребностите си, знаят от какво имат нужда и какво искат, знаят как и могат да си го дадат.
Оправданието, че жените говорели много понеже се страхували от самота и изоставяне от древни времена, вероятно върши работа на много от тях. Но вече отдавна не живеем в първобитно-общинния строй, имаме претенции да сме еволюирали и да сме се осъзнали. Говоренето далеч не би следвало да бъде начинът да задържим мъжете до себе си и въобще, ако те не искат да бъдат до нас, нужно ли е да ги задържаме и можем ли? Нито пък те са длъжни да ни носят отговорността - да ни обгрижват, пазят, защитават и т.н.
Въобще целият материал ми прозвуча като едно гигантско оправдание за неосъзнатите и страхливи жени - за нескончаемите им приказки, за шопинг маниите и не-знам-какво-искам-щот-съм-в-цикъл.
А цялата работа се свежда до това да се опознаем - себе си и ресурсите си, да се доверим на себе си и на способностите си да се справяме, да бъдем истински и неподправени , дълбоки и загадъчни, отворени за света около нас и предани на вътрешния си свят и грижата за женската ни природа.
Аз казах.
А сега - да започне женското парти у нас! :-)

Мечтите се сбъдват

2011-03-09T22:49:00.000+02:00

Аз съм звездата, под която се целуват двама влюбени.

Жива

2011-02-14T01:36:00.002+02:00

Пускала съм го някога. Но днес ме връхлетя с купища спомени, които не исках. Но понякога ми е толкова празно на душата, че само спомените я пълнят.
Бедата е, че имам свойството да забравям лошото, остава само хубавото. Добре, че от спомени не се живее.
Животът е тук и сега. Вчера и утре ги няма.

Soldier of Love

2010-11-30T07:58:00.003+02:00

И сам воинът е воин.
На война съм.
И армията ми се състои само от 1 войник.

„Бъдещето на българска книга”

2010-10-22T16:28:00.001+03:00

Драма, 984758763 епизод

Действието се развива в лето Господне 2010, в двайсет и първия ден на десетия месец между 18:30 и 20:00 часа в M3 College.
Участват: Раймонд Вагенщайн от „Колибри”, Ясен Недков от „ИнфоДар”, Виктория Димитрова от „Ентусиаст”, Александър Кръстев от „Аз чета”, Калин Терзийски – писател и някакъв водещ.
В публиката: случайни граждани на Република България, студенти и преподаватели от специалност Книгоиздаване на СУ „Св. Климент Охридски”. По едно време се появи г-н Антов от «Бард».
Не знам дали повече ми се смееше или повече ми се плачеше.
Първо, в шок съм колко неподготвен беше водещия, колко не следеше разговора и колко клиширани, скучни и разпокъсани въпроси задаваше. Тоя човек няма никакво отношение към книгите и четенето и по-лошото, е че го бяха оставили да води дискусия за книги и четене. Опазил ме Бог.
Второ: присъстваха 4-ма издатели, от които само един (!), учил за книгоиздател. Опазил ме Бог.
Трето: тия въпросните книгоиздатели тъпо и упорито не правят разлика между книга и литература. Всичко, що е повече от 48 страници и има корици, е литература. Опазил ме Бог.
Четвърто: при всяко споменаване на думата „интернет” тия същите издатели отскачаха 20 см от столовете, върху които бяха положили четирибуквията си. Особено един от тях.

По образование съм книгоиздател. По необходимост – преводач. По душа – читател.
От тази дискусия преводачът и издателят в мен се разбунтуваха. Но на читателя в мен направо му идеше да си тегли ножа.
Защото от цялата работа стана ясно, че на издателите всъщност твърде малко им пука за читателите. И това е една феноменално фундаментална грешка. Понеже и без издатели, читатели винаги ще има. Но без читатели няма издатели.
Издразниха ме (или по-добре в единствено число?) с това, че оправдават мърлявата си работа с лошата обстановка, враждебните условия, с некачествения човешки материал и куп други външния фактори. Оплакват се, че държавата не подкрепяла книжния бизнес. Ми тя нашата „държава” кой точно бизнес подкрепя, че не мога да се сетя? Факт е , че бизнесът с книги е различен от всички останали. Това води до определени последствия – ниски печалби, къртовски труд, малко социален престиж. Ама ако не ги устройва, да ходят да правят друг бизнес. Без да се оплакват.
Направо ми бръкнаха в мозъка с „В България това не става”. Не става, щото никой не го прави. Издателят тотално е изгубил връзка с читателя. А всъщност мисията и задачата му е да бъде звеното, свръзката между автора и читателя. Издателят не си върши работата като хората и после „Олеле! Ама то не върви!”
Деликатната и взривоопасна тема за четенето в интернет стърчеше като оголен нерв, от време на време някой го докосне и издателското тяло подскочи. Не разбраха тия издатели, че читателите, техните работодатели, са други, нови, променени. Че хартиеното тяло е за удоволствие, но вече е все по-малко практично. На новия читател не му стига старата книга. Той има нужда и иска бърза, удобна, лесна за работа книга, която за 5 удара по клавиатурата и 2 секунди търсене му казва на коя страница е информацията, която търси. И ако издателят не даде на читателя това, от което има нужда на време, читателят сам ще си го осигури. Например като качва пиратски книги в интернет.
Рекламата, българската книга, книгите, преведени на български, авторите са ми теми малко по допирателната. Но също болят.
Обаче признак на изключително ниска култура, лошо възпитание и огромно его беше завоалирано пренебрежителното отношение към шефката на „Ентусиаст” – млада, умна, хубава и нахъсана мадама, която върти рядко успешно издателство. И то го прави по начин, различен от всички познати модели и схеми за управление на издателство. Сетих се за реплика на Карбовски в либретото на един стар мюзикъл: „Щом опиташ да вдигнеш глава, веднага ти режат главата.” Дано Виктория успее да я вдигне достатъчно бързо и високо, че да не се случи декапитация 9( по доц. д-р Цветкова).

Достатъчно възмутена ли ви изглеждам?

Когато си на дъното

2010-10-19T10:24:00.000+03:00

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

Дамян Дамянов

Думата "кучка" вече е комплимент

2010-09-29T22:17:00.001+03:00

Благодарение на Шери Аргов и продължението на „Защо мъжете си падат по кучки” – „Защо мъжете се женят за кучки”.
Защото „кучка” е силната, смела жена с чувство за собствена значимост и достойнство, която осъзнава коя е, какво иска и знае как да го получи.
Кучката няма нужда от мъж до себе си, за да се чувства пълноценна, истинска и удовлетворена. Той не е центърът на нейната вселена, а двамата заедно имат общи слънчеви системи.
Кучката няма нужда от мъж до себе си, за да се радва на живота, да го изживее смислено и съдържателно. А веднъж поела съдбата си в свои ръце, такава жена се превръща в най-големия подарък за Него – истинският, качествен мъж.
Защото само след като открие себе си, жената е готова да открие и Принца и да му дари цялото щастие на споделената, взаимна любов, в която двама се избират, разбират, приемат и обичат.
С присъщата си духовита и остроумна ирония Шери Аргов разкрива тайните на щастливия брак между зрелите, самостойни партньори, които се свързват, а не се връзват, с признаване и уважение към личността на другия, на неговия свят и личен живот. Седемдесетте и петте принципа на връзката в „Защо мъжете се женят за кучки” са почерпени от разговорите на Аргов с мъже от плът и кръв, с техния опит и преживявания от срещата им с представителките на срещуположния пол, а не от женските списания, пълни с предполагаеми стратегии и тактики за това как да се омъжим за набелязания мъж. Примерите и съветите в книгата са плод на реални ситуации от живия живот, а не на онова, което жените си мислят, че мъжете си мислят, че жените си мислят... И така нататък, докато не осъзнаем, че никой не може да влезе в главата на другия и не разберем, че другият иска това, което иска, а не това, което ние си мислим, че иска.
Голямата тайна според авторката на „книгите за кучките” е всеки да остане в центъра на своя свят, без инвазии в личното пространство на другия, без стремеж да го погълнем и да обсебим живота му, но и без да му позволяваме да направи същото с нашия. Самоуважението и това към другия, достойнството и зачитането на партньорското, спазването на определена дистанция, която да ни позволява да се свържем без чувство за притискане и без усещане за принуда и която ни помага да запазим собствените си граници – това са златните правила.
Но да си го кажем честно: колко от нас са способни на това? Колко от нас са достатъчно узрели за такова свързване и такова израстване? И стига ли ни една книга-наръчник или тя е само началото на пътя – дълъг и трънлив – към споделеното щастие?

Rosa Maria

2010-09-26T16:58:00.001+03:00

В момента съм кратер, останал след избухнала бомба.

А искам да съм щастлива звезда, под която се целуват двама влюбени.

Лятна буря съм

2010-08-04T17:33:00.002+03:00

Много любима песен.
Напоследък се сещам за любими парчета.
Въобще преоткривам музиката.
Стинг, Шаде, Максим, дори оная лигла, дето спечели Евровизия със закачливата си песен. Постоянно слушам нещо.
Преоткивам и книгите. Не че някога съм ги губила. Но сега ми се струват "други". Сигурно, защото ги споделям.
Преоткривам и общуването, свързването между хората, между близките души. И разбирам, че повечето ни контакти са кухи и празни от съдържание и се чудя защо, по дяволите, си хабим да ги пазим и подържаме.
Откривам как едно уморително и физически тежко преживяване може да те зареди с психическа енергия и емоции за месеци наред, да те нахрани, да те напълни, да те накара да се почувстваш жив и да те мотивира.
Откривам, че снимките не запечатват образи, а емоции, вълшебни мигове, слънчеви усмивки и дъждовни сълзи, вятър в косите и огън в душите.

И сега като един завършен егоист, ще си сваря една кофа кафе, ще си пусна някоя хубава музичка, ще си пална две свещички с новата запалка за свещи, ще чучна в хола и ще си превеждам, бавно и напоително, и ще кроя планове за море през 33-та или 34-та седмица от годината.
Нека ми е зле...

Само за жени

2010-07-20T21:30:00.002+03:00

Нямах търпение да напиша текста за книгата на Моника Василева „Подари си желаното тяло”.
Моника Василева е прекрасна млада дама, която е успяла да достигне до същността на това да бъдеш Жена – да обичаш себе си и тялото си със същата сила, с която обичаш и другите.
Със своята първа книга Моника иска да предаде тази женска мъдрост и на нас – всички ние, които все намираме по нещо недостатъчно слабо, недобре оформено, прекалено пухкаво или твърде кокалесто в телата ни. И макар че „Подари си желаното тяло” е замислена като програма за отслабване, това е книга за храненето, но не за това, което слагаме в устата си, а за това, което отглеждаме в душите и умовете си. За това как и колко се грижим за себе си и какво бихме могли да променим в начина си на живот така, че да се чувстваме по-здрави, по-енергични и по-успешни, да се чувстваме повече Жени.
„Девет седмично пътешествие към красотата и хармонията” е ключът, който ни дава подзаглавието за онова, което ни очаква в книгата. То има малко общо със стриктно спазване на диети. За сметка на това Моника ни предава своя опит за неща, които рядко попадат във фокуса на вниманието ни: колко е важно да сме наясно с емоциите си, да се освободим от чувството за вина, да почистим и подредим не само телата, но и умовете и домовете си, да се радваме на всичко, което ни поднася животът и да се забавляваме, но с чувство за отговорност към себе си.
Във всяка от деветте глави (по една за всяка седмица от пътешествието към новото ни Аз) Моника ни е подготвила малко „теория”, щипка от своите преживявания, по няколко ценни упражнения, понякога – указания как да си водим дневник, по едно съкровено пожелание и по няколко приключения, с които ни предизвиква да вземем нещата в свои ръце и да доведем промяната в живота си.
И макар че това е дебютът на Моника като писател, книгата й е написана леко и увлекателно, с много хумор, но най-вече е изпълнена с огромна любов към Жената и Женското начало.
Адмирации заслужават и издателите AMG Publishign, които, верни на издателската си линия да публикуват книги за здравословен начин на живот, проявяват дързостта да заложат на роден автор и то в толкова деликатна и специална тема.

Някой, ако може, да го произнесе

2010-07-15T19:02:00.002+03:00

Остана ли някой неразбрал, че съм пощуряла тия дни по Maksim Mrvica? А ще се намери ли някой да произнере фамилията? :-)

Този човек е велик, уникален талант.
Той не изпълнява. Той не свири. Той ЖИВЕЕ музиката.
В първия момент, в който го видях и чух, го оприличих на Найджъл Кенеди. Но ми се струва, че Найджъл се кефи повече на ексцентричността си, отколкото на музиката.
Максим е съвсем друга вселена.
Максим Е музика.

Свързвам тая музика само с любов.
Която прониква до най-тайните и най-тъмните места.
Загнездва се.
Дебне.
Чака.
Връхлита те.
Цунами.
Помита всичко.
Опустошва.

Разчиства терена за нов живот.
Тя е и семенцето.
И слънцето.
И водата.
И почвата.
И въздуха.

И вятъра в косите.
И дъха в дробовете.
И...
стига, че се отплеснах.

Просто обичайте. Защото, както се казваше в една книга, на-която-сега-не-си-спомням-заглавието: Живот без любов, живот ли е?

If I Can Melt Your Heart

2010-07-06T18:34:00.002+03:00

Много обичам тоя ремикс на Frozen. Чух го за пръв път преди 8 години най-малко. Боже, все едно е било в друг живот...

Нямам какво да коментирам.
Лято. Жега. Мор.
А искам море...
И да не мисля, за нищо и никой.
Само да усещам.

Какво му трябва на човек....

2010-07-02T13:54:00.002+03:00

Цял живот (той нали е много дълъг хахаха) съм си мечтала за следната идилия:
Къща на морето (разбирай, верандата излиза на плажа)
Аз си работя вкъщи
с книги.
Пия си горещо сладко кафе.
Не ми дреме за домакинската работа.
Навън бушува лятна буря.
Аз си слушам някаква джиджана музичка.
И си гледам кефа.

В момента правя следното:
Работя си една книжка вкъщи (превеждам)
До мен дими една чаена чаша кафе.
Навън всеки момент ще загърми и затрещи.
Слушам готина музичка от един не чак толкова готин турски сериал.
Единственото, което липсва, е къщата на морето, но вярвам, че и нея скоро ще я стъкмим.

Все по-често си давам сметка, че е много здравословно да се следва онова банално клише "Живей за мига!" Днес си тук, утре не, така че какво има толкова да му се мисли!?

Очакваме затварянето на НБКМ :-)

2010-06-26T18:55:00.002+03:00

Мъка ми е на душата.
Доживяхме казуса "ГДБОП - Читанка.инфо"
Не знам какво да кажа. Но нещо трябва да се каже, както направиха вече десетки хиляди колеги читатели.
Въпреки че положението е толкова трагикомично, радвам се, че се намериха толкова хора, които да нададат глас, а не просто покорно да преклонят глава, както се случва при всички изцепки през последните двайсет години.

Медалът винаги има повече от една страни.
Аз човек. Нарушено е правото ми за достъп до информация, гарантирано най-малко от Конситуцията на Р България. Няма да цитираме всички останали международни конвенции.
Аз съм читател. Купувам книги и си плащам членските карти за две библиотеки. Интернет библиотеките НЕ ми искат пари, за да имам достъп до тяхното съдържание. При все че едни хора са положили едни не малки усилия, за да дигитализират дадено съдържание. Също както при конвенционалните библиотеки, за да се ползват от голям брой хора, текстовете в Интернет библиотеките са били закупени под формата на хартиена книга някога, някъде, от някого за определена сума. Веднъж платил съответната цена за дадена книга, всеки от нас може да я предоставя на колкото си иска да души да я четат без да получава възнаграждение за това. Или както се изказа председателят на АБК, който, забележете е шеф на едно от най-големите издателства у нас, Народната библиотека и тя нарушава закона и трябва да бъде затворена. Срам и позор за издателската гилдия! Не знам с кой точно акъл (вероятно с този, който липсва) членовете на АБК избраха този човек за председател на Асоциацията!
Аз съм преводач. Ако издателите, за които превеждам, нямат нищо против, съгласна съм моите преводи да бъдат качени в Интернет.
Аз съм и издател. И издадените от мен текстове са свободно и безвъзмездно достъпни в Интернет.
Аз съм и автор. Авторските ми текстове са свободно достъпни в Интернет, както е видно от настоящата публикация.

Но в този момент възставам срещу звеното Издател!
В света, в който живеем, всеки автор с малко повече съобразителност, е в състояние сам да организира разпространението на текстовете си и да комуникира с читателите си без посредничеството на издател. Всеки средно интелигентен автор, а повечето са интелигентни над средното, е в състояние да ангажира редактор, коректор, дизайнер, ако се налага - преводач, да се свърже с печатница и да държи ВСИЧКО в свои ръце, включително ГОЛЕМИТЕ печалби, а не скромните авторски хонорари, които му се изплащат при съмнителни условия от издателите.
Най-малкото всеки автор може свободно да изтипоса текстовете си в Интернет и ако реши да не получи никакви пари за това.
Издателите най-сетне осъзнаха, че са изчезващ вид. Най-после им светна, че са една излишна брънка в комуникационната верига автор-читател. И ги хвана голямото шубе, че ще секнат лесните пари. Защото
посочете ми кой издател плаща на преводачите, на редакторите, на коректорите, на дизайнерите не фиксиран хонорар, а процент от цената на всяко продадено копие? Тайна ли е за някой, че има издателства, които печелят хиляди левове, макар и само от едно заглавие, а преводачът получава своите хипотетични 1000-2000 лв и нито стотинка повече?
Колко са издателите, на които никога не се е случвало да издадат текст с неуредени права?
Колко са издателите, които декларират реалните си приходи и реалните тиражи?
И как да ги обявяват, когато няма сила, която да ги накара да публикуват вярна информация?
Колко са издателите, които депозират задължителните екземпляри в НБКМ?
Разбира се, малоумно е да се мисли, че в страна като България може да се забогатее или да се изкарат милиони от книги. Затова и не разбрах как точно изчислиха издателите, че на КУЛТУРАТА били нанесени щети за милиони. На културата или на частния интерес са нанесени тия щети? Разлика от небето до земята.
Но между това, което издателите плащат, и това, което издателите печелят от една книга, има голяма разлика, наречена чиста печалба.
Ако родните издатели бяха малко по-начетени и в крак какво се случва в издателския бизнес по света, щяха да знаят, че още в началото на века стана ясно, че безплатният достъп до съдържанието на книгите в интернет не само, че НЕ намалява, а точно обратното - увеличава продажбите на хартиените книги. Ако издателите са чак толкова загрижени за културата, да си затворят очите и да благословят БЕЗПЛАТНИЯ достъп до книгите в интернет.
Струва ми се,че идиотската акция на ГДБОП срещу Читанка ще има противоположен на търсения ефект: вместо да се ограничи това псевдопиратство, вярвам, че все повече хора ще се мобилизират за дигитализирането на съдържанието, за което вече веднъж са платили. Читанка вече е нарицателно.
А в Интернет, знаем, има най-малко още 10 подобни читанки....

ОСЪЩЕСТВИ ЦЕЛИТЕ СИ С НЛП

2010-06-18T17:49:00.001+03:00

През последните десетина години съкращението НЛП (невро-лингвистично програмиране) се радва на значителна популярност. Бизнес консултанти се надпреварват да се титулуват „НЛП коуч” или „НЛП тренер”, а Интернет изобилства от предложения, които обещават да превърнат всеки, включил се в някой семинар или обучение, в експерт по НЛП.
Знаем ли, обаче, наистина какво е НЛП, как, защо и от кого се използва и имаме ли в действителност нужда от специален човек, който да ни наставлява, за да прилагаме принципите и техниките на тази уникална технология в живота си?
Анне Линден, основател и директор на Института по НЛП в Ню Йорк, в съавторство с Катрин Петруц, отговаря на тези и още стотици други въпроси в книгата си „Осъществи целите си с НЛП”, издадена в България от AMG Publishing. Както всички сериозни четива, и това задава основната теоретична рамка, върху която е изградено невро-лингвистичното програмиране – тази стройна и ефективна система от психологически техники за водене на осъзнат, щастлив и изпълнен с удовлетворение и успехи живот. Това, което прави „Осъществи целите си с НЛП” по-полезна от останалите книги по темата, достъпни на български език, са многобройните примери от практиката на авторката и изобилието от прости, но мощни упражнения за постигане на зададените цели.
Преди да маркираме основните акценти в книгата е важно да отбележим, че НЛП не обещава решение на проблемите и изцеление на болките като с магическа пръчка или вълшебно хапче – гълташ го и всичко е наред! Ако искате да се случва нещо различно в живота ви, то направете промяна. Не я търсете навън – в близките, приятелите, в службата или в която и да е друга сфера. Започнете от себе си!
И така: ако искате нови резултати, започнете да правите нещо различно.
За начало: променете начина, по който общувате. Но преди всичко: научете се да общувате със себе си. Наблюдавайте поведението си, реакциите си, изследвайте се, открийте това, което не ви харесва, и го коригирайте. Когато се научите да общувате пълноценно със себе си, ще можете да контролирате и да влияете на комуникацията и с останалите, особен със значимите за вас хора. Ще сте в състояние да ги слушате по внимателно, да ги чувате, да разбирате от какво имат нужда и какво искат.
После обърнете внимание на всички скрити ресурси, които са заложени дълбоко във всяко човешко същество. Когато си дадете сметка, че всичко, от което имате нужда, се намира в самите вас, ще осъзнаете, че е много по-лесно да се справяте с трудностите, които ви поднася животът ежечасно и ежеминутно.
След като вече сте наясно със собствените си ресурси и общувате ефективно и успешно, отделете внимание на планирането – дейност и процес, който лежи в основата на всеки успех в която и да е област на човешката деятелност. Разграничете ясно целите и резултатите и начертайте план, с който да постигнете първите и да получите вторите.
В случай, че планът не успее, това не означава, че сте се провалили, а просто получавате обратна връзка: какво бихте могли да направите по друг начин така, че да постигнете резултатите, които искате? какво е по-добре да не правите, ако искате да стигнете до определена цел?
Забележете колко важни са думите, които използваме. Често това, което казваме, се разминава от това, което всъщност мислим, а още по-често – от това, което другият чува. Не позволявайте да попаднете в капана на думите – тези коварни, но най-често единствените ни канали за комуникация.
Дайте си възможност да осъзнаете един простичък принцип: никой психически здрав човек не прави нещо с лош умисъл. Всяко действие, което предприемаме, има в основата си някакво положително намерение. Дори и на пръв поглед да не става ясно, всяко наше действие има за цел, ако не да доведе до някакво добро, то поне да ни предпази от нещо.
И нещо много важно: въпреки всичко, което се случва около нас, ние сме тези, които избират как да преживеят и да реагират на случващото се. Медалът винаги има най-малко две страни и решението коя от тях да изберем е изцяло в нашите ръце и глави.
Книгата е подходяща за всеки, решил да вземе живота си в ръце, да го управлява според своите желание и да работи за осъществяването на своите цели.

Пролетно ми е, Георгиева!

2010-05-14T08:57:00.002+03:00

Написах си почти целия текст и с едно НЕВОЛНО натискане на неизвестен бутон всичко изчезна! Мърфи никога не спи :-)
Това е знак, че може би не трябва да пиша. Брутално вмешателство на Вселената :-) Или просто е искала да ми каже тая Вселена, че дребните глупости не са подходяща тема.
Старая се напоследък да запомням сънищата си. Понякога ми се получава и си ги записвам, но през последните 2-3 дни явно си лягам много уморена и спя като пън. Никакъв помен от сънища. Но за сметка на това обръщам голямо внимание на това какво сънувам. Е, доколкото го допуска натъпканият ми с всякакви теории, философии и психологии акъл.
Старая се да се вглеждам и в дребните , уж "случайни" неща, които ми се случват, виждам, чувам, докосвам. Колкото повече остарявам (хахахаха), толкова повече осъзнавам с цялото си същество, че всичко е едно голямо причинно-следствие, нищо не е случайно и всичко предизвикваме и създаваме сами.
На всички, които ще подскочат с аргумента, че не си създаваме сами лошотиите, ще кажа, че и тях ние си ги правим, просто не се иска да го признаем и приемем.
Не знам дали сега Вселената е доволна от публикацията ми. Дано да е, че ми изчезна музата вече :-)
Отивам да си допия кафенцето, а след това ще си пресадя страхотните лимончета и грейпфрутчета, които си отглеждам от семки.

ЕДИН УСПЕШЕН ДЕЛОВИ ДЕН: ДА СПЕЧЕЛИМ С ДОБРИ ПРОТОКОЛНИ СТРАТЕГИИ И УМЕНИЯ В БИЗНЕСА

2010-02-27T17:11:00.000+02:00

Добро образование, иновативни идеи, дългогодишен опит, подходящи връзки, организационни и комуникативни умения.
Необходими предпоставки за постигане на успех на професионалното поприще и високо качество на живот.
Но достатъчни ли са?
Светът, в който работим и живеем, постоянно ни показва и подсказва, че е нужно още нещо: Нужно е да познаваме и да спазваме установените правила и норми на поведение и в общуването помежду ни.

Какво означава правилно избрано облекло и винаги ли вашето облекло работи във ваша полза?
Какво точно означава стилно поведение на официалната маса? Защо добрите маниери на масата днес са от решаващо значение?
Какво е значението на “първото впечатление”?
А изразните средства на тялото ви във ваша полза ли са?
Как да водим разговори така, че общуването да е приятно и ценно за участниците?
Да организираме деловата си кореспонденция по начин, удобен и приятен за четене.
Колко точно е точното?
Как да изберем правилния подарък и как да вдигнем тост елегантно и със стил?
Успяват ли хората с безспорни качества, но липса на стил и правилно поведение в обществото?

Да поговорим за правилата, които ще ни отведат до върховете на кариерата и междуличностните отношения!

ПРОГРАМА

8:45 – 9:00 – Регистрация
9:00 – 10:45 – Първи модул – част I
• Първо впечатление
• Облекло
• Езикът на тялото
10:45 – 11:15 - кафе пауза
11: 15 – 13:00 Първи модул – част II
• Запознанство
• Представяне
• Малък разговор
• Техники и успешно водене на същински разговор
13:00 – 14:30 – практическо занятие Работен обяд: правила за поведение на общата трапеза
14:30 – 16:00 – Втори модул – част I
• Визитни картички
• Делова кореспонденция
• Подписване на договор
16:00 – 16:30 кафе пауза
16:30 – 18:00 – Втори модул – част II
• Подаръци
• Тостове
• Сбогуване
18:00 – 19:00 практическо занятие Коктейл

Нашият лектор:
Анатолий Пазийски
Началник на отдел „Вътрешен протокол и церемониал” в Администрацията на Президента на Р България.
Дипломат от кариерата.
Дългогодишен лектор, преподавател и автор на материали по дипломатически и практически протокол, стил, етикет и правила на поведение в обществото.

Такса за участие: 299 лева без ДДС.
При записване на двама и повече слушатели - отстъпка.
Тренинг-семинарът ще се проведе в София, на 23 март, 2010 г.
Данни за плащане:
Получател: Академия „Президент” ЕООД
Прокредит Банк АД
IBAN: BG72PRCB92301031121417
BIC: PRCBBGSF
Лице за контакт: Бистра Георгиева 0892 23 94 10

Тренинг-семинар "СТИЛ, ЕТИКЕТ И ПРОТОКОЛ - ПРАВИЛА НА ПОВЕДЕНИЕ В ОБЩЕСТВОТО"

2010-01-09T10:43:00.001+02:00

Вие се възхищавате от шефа си.
И как иначе! Той е отличен професионалист, интелигентен, симпатичен и справедлив. Но така ли ще мислите и в бъдеще, ако видите рано сутрин персонала да го изнася безпаметно пиян от нощния бар?
А как ще се почувствате, когато видите уважавания от вас професор да тича за здраве без дрехи по площада покрай вас, докато пиете кафе със семейството си на площада?
Ще се промени ли - и защо - отношението ви към него?
Тези ситуации са неудобни, когато участвате като зрител в тях. /Всъщност кои ситуации са наистина неудобни и за кого?/ Но тези ситуации може да са фатални за вас, когато вие самите сте от „другата страна”.
Поведението на хората в общественото пространство и в отношенията помежду им се подчинява на установени определени норми и правила.

А ТЕ СА ПРИЗВАНИ ПРЕДИ ВСИЧКО ДА ОБЛЕКЧАВАТ ОБЩУВАНЕТО ПОМЕЖДУ НИ!

Малцина са онези, които живеят отшелнически и могат да си позволят да постъпват както намерят за добре. За всички останали - познаването и спазването на тези правила, на този своеобразен език на вежливото общуване между хората е желателно, дори задължително.
Има хора, които са добре подготвени - високо образовани, талантливи, привлекателни, но въпреки това не успяват да се изявят и да постигнат в живота и в бизнеса това, което други с далеч по-скромни възможности постигат.
Защо е така?
Кандидатствате за работа. Спокойни сте, защото на документи всичко е във ваша полза. Канят Ви на делова среща – обяд и…отпадате от класацията дори и без конкретен разговор по реалните ви възможности. Защо става така? Сбъркахте ли и в какво?

НЕ СТЕ СПАЗИЛИ УСТАНОВЕНИТЕ ПРАВИЛА!
Какво означава правилно избрано облекло и винаги ли вашето облекло работи във ваша полза?
Какво точно означава стилно поведение на официалната маса? Защо добрите маниери на масата днес са от решаващо значение?
Какво е значението на “първото впечатление”?
Какво очакват другите от вас в дадена ситуация?
А изразните средства на тялото ви във ваша полза ли са?

ЗАПОМНЕТЕ: ВИСОКО КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ СЕ ПОСТИГА И СЕ ОТСТОЯВА УСПЕШНО, САМО С ПОЗНАВАНЕТО И СПАЗВАНЕТО НА ОБЩОПРИЕТИТЕ
ПРАВИЛА НА ПОВЕДЕНИЕ В ОБЩЕСТВОТО.

Да поговорим за тях.
ПРОГРАМА СТАНДАРТЕН КУРС
ДЕН 1
09.45 – 10.00 – Регистрация
10.00 – 11.20 – Уводна част
Същност и етапи в развитието на Дипломатическия Протокол и церемониал.
Исторически преглед. Ренесанс на класическите форми на общуване; Практически Протокол и добри маниери. Основни принципи и понятия. Корпоративен протокол.
Закон за държавния протокол на Република България; Закон за старшинството на физическите лица и институциите в Република България;
Символи на държавността – знаме, герб, печат, химн; Законови разпоредби. Правила за разполагане на знамена.
Най-често срещани церемонии в деловата практика - награждаване и подписване на договори. Подготовка и правила при провеждането им.

11.20 – 11.40 – Кафе-пауза
11.40 – 13.00 – Основни протоколни мероприятия, свързани с консумация
Дневни и вечерни приеми. Установени принципи и параметри при организирането на официални мероприятия, свързани с консумация на храни и напитки.

Работна закуска / Бизнес закуска/, Закуска, Brunch;
Чаша шампанско, Чаша вино;
На чаша чай. Жур фикс;
Коктейл и Прием;
Бюфет – вечеря /Дине бюфе/ и Прием а ла фуршет;
Барбекю, Гардън парти, банкет;
Същност и различия между бизнес обяд / Бизнес вечеря и официален обяд / официална вечеря; Късна вечеря;
Аперитивът на крак – голямото значение на малката напитка.

13.00 – 14.00 – практическо занятие „Прием”
Целта на практическото занятие е да бъдат изяснени и утвърдени правилата на подготовка, провеждане, както и на поведение на участниците на прием и коктейл.

14.00 – 15.20 – Стил и поведение в обществото – І част
Правила на поведение в ресторанта и на общата трапеза; Стил в ресторанта или храненето като начин на живот и култура;
Да похапнем с партньори - как да бъдем перфектни при организирането на делови срещи, свързани с хранене;
Тостът – от обикновен поздрав до послание;
За виното и още нещо…

15.20 – 15.40 – Кафе-пауза
15.40 – 17.00 – Стил и поведение в обществото – II част
Изкуството да провеждаме срещи и разговори с успех.

ДЕН 2

10.00 – 11.20 - Етикет и стил на работното място
Офисът – нашето второ лице. Кабинетът като място за срещи. Зала за разговори;
Точността – висша форма на вежливост;
Да говорим правилно по телефона;
Посрещане/изпращане на гости; Настаняване, сервиз;
Подаръкът, този труден избор.
Поканата – какво ни говори тя - правила за писане и разчитане на поканите.
Визитните картички – голямото значение на малките картончета;
Поздравителни и коледни картички;
Траурни церемонии;
На Ти или на Вие – кога да преминем границата?;

11.20 – 11.40 – Кафе-пауза
11.40 – 13.00 –– Стил и поведение в обществото – ІІІ част
Облеклото говори – общи правила за облеклото в официалната и в бизнес-сферата, облекло – дами, облекло – мъже - знаем ли всичко за мъжкото облекло? Кои детайли са важни; Аксесоари;
Сигналите на цветовете;
Да заслужим по-голямо уважение с подходящите символи на статуса.

13.00 – 14.00 – обяд
14.00 – 15.20
Тайнственият език на тялото – какво ни говори всъщност той? Словесни и несловесни сигнали - за изкуството да преценяваме и да разбираме хората без думи;
Жестове и пози на тялото;
Дистанции и зони на общуване

15.20 – 15.40 – Кафе-пауза
15.40 – 17.00 – Заключителна част -
Изкуството да провеждаме срещи и разговори с успех.
въпроси и отговори.

*Участниците в курса получават като бонус, в писмен вид, темата - Перфектната делова кореспонденция – стандартна и
индивидуализирана.

Такса за участие: 380 лева без ДДС.
При записване на двама и повече слушатели - отстъпка.
Следващият Тренинг-семинар е в София, на 11 и 12 февруари, 2010 г. в Гранд Хотел България (гр. София, бул. Цар Освободител 4)
Данни за плащане:
Получател: Академия „Президент” ЕООД
Прокредит Банк АД
IBAN: BG72PRCB92301031121417
BIC: PRCBBGSF

ВОДЕЩ КУРСА:
Анатолий Пазийски - дългогодишен лектор, преподавател и автор на материали по дипломатически и практически протокол, стил, етикет и правила на поведение в обществото.
Дипломат от кариерата.
Завършил висше икономическо образование в София и Висша дипломатическа академия в Москва.
Дългогодишен служител на Министерство на външните работи с мандата в посолството на Р България във Виена.
Консултант на немски и австрийски фирми в областта на комуникациите, инвестициите и търговията.
Понастоящем - Началник на отдел “Вътрешен протокол и церемониал” в Администрацията на Президента.
Владее немски, руски, английски, ползва шведски.

AVATAR

2009-12-28T21:03:00.004+02:00

Аз, която не обичам да ходя на кино.
Аз, която не обичам да гледам филми.
Аз, която трудно доглеждам дори комедийните сериали.

Аз съм абсолютно потресена до дъното на душата си от този филм.

Не защото е филм на Дж. Камерън.
Не защото е пълен до горе с ефекти.
Не защото е толкова рекламиран, че чак не ми се гледаше.

А защото бръква с пръст в най-големите рани на човечеството и им сипва сол.

В този филм видяхме хората такива, каквито са: алчни, по-алчни, най-алчни; нетолерантни и неприемащи; взели се за върха на сладоледа; мислят си, че са нещо много напред в еволюцията, едва ли не, че са нейният връх; че другите раси са примитивни само, защото не са се развили технически и технологично.
Този филм показа какво му липсва на човечеството - връзка и свързаност. Връзка и свързаност между хората. Връзка и свързаност с Природата, със Земята. Липсва ни хармония. Липсва ни съзнание, че щом взимаме, трябва и да връщаме; че трябва да се грижим за природата, която е всъщност собственият ни живот, и ние сме част от нея, а не нейни господари.
"Аватар" е отговорът на въпроса "Как да се спасим от собствената си безотговорност, която ни е довела до прага на екологична катастрофа?"
Тайничко се надявам посланието да не остане само на екрана.

Still loving you...

2009-12-12T21:48:00.002+02:00

Възможно е вече да съм публикувала това видео. Както и да е. Песента е една от любимите ми. И гласът, и текстът, и музиката - без коментар. Съжалявам, че все не стигам до концертите им, но да се надяваме Господ здраве да ни дава и да поправим тази несправедливост.
Вече мирише на Коледа.
Времето тече безобразно бързо.
Опитва се да вали сняг, чакаме го да натрупа. И пак да си направим оная прелестна нощна разходка из младостките улици.
Тия дни разбрах, че големите любови се подлагат на големи изпитания.
Не че някога съм вярвала, че нещо може да тече абсолютно гладко. Напротив. Най-естественото нещо на света е ритъмът - спадове и възходи, дни и нощи, топло и студено енд соу он.
Дай Боже изпитанията да не са по-големи от любовите :-)
Квак.

Someday love will find You...

2009-11-23T16:58:00.002+02:00

Освен ако ти не я намериш пръв.

Вметнат израз:
Тази песен на Джордж Майкъл и видеото са далечен спомен от детството ми. Бях се присетила за нея преди 2 месеца и тия дни пак нещо ми текна. Текстът не е кой знае какво, поне мен не ме впечатлява, но музиката е уникален уникум. А и Джордж Майкъл си е Джордж Майкъл.

Та да се върнем на любовта и кой какво/кого намира.
Вярвам, че всеки намира любовта след дълбоко и старателно търсене на.... себе си. Вярвам, че само когато човек стигне до себе си и се приеме и заобича, има очи за любовта. И по-важното - има сърце. Защото любовта те тества непрекъснато. Постоянно ти поставя клопки, постоянно проверява дали си готов - за нея, за другия, да го разбереш, да го приемеш, да се слееш с него и в сливането пак да знаеш кой си и да не се губиш. Постоянно изпитва израстването ти, човешкия ти потенциал и степента, в която си го осъзнал. Постоянно проверява дали си готов наистина да се издигнеш над всичко дребно човешко, за да преживееш Единението. Ако не си, получаваш странни сигнали - постоянно ти се струва, че другият трябва да се промени, че нещо не му е наред, че той е виновен за всичко. Всъщност съобщението в тези сигнали е да погледнеш в себе си и да се запознаш със способността си да приемаш, да признаваш на другия правото да бъде различен, без това да ти вади мозъка с кука, и освен да го признаеш- да го оставиш да живее според своите усещания и убеждения. А ако те са чак толкова различни от твоите... Е, тогава си задай въпроса: "Това ли е Моят човек?"
Не знам за кой стотен път го повтарям, но вярвайте ми
най-голямото щастие
е щастието да обичаш.

Glad You're Here

2009-11-15T17:04:00.002+02:00

Няма видео към тази песен. Само 2-3 live изпълнение.
Уникална песен. Уникална Мейси Грей. Уникален глас.
Какво ли не правят рекламите с хората :-) Не пия Нескафе Голд, но страшно много реклами ме зарибяват за някоя песен.
През последните дни съм много обичлива.
И щастлива.
И благодарна.
Че сме заедно.
Заради и въпреки всичко.
Че се избрахме.
Че се разбрахме.
И се приехме.
Благодаря!

Лондон ли?

2009-11-05T08:43:00.002+02:00

Най-много ми хареса замъкът Уиндзор. Никакви Бъкингамски дворци, никакви Ковън Гардън, никакви магазини Хародс. Е, хареса ми и Natural History Museum.
Но въобще не съм впечатлена от Лондон. Времето беше отвратително, студ, тук-там слънце, вятър. Даже шопинг нямаше, щото се оказа, че английските парцали са същите като българските, даже българските са по-хубави. Кафето в Старбъкс те прави да умиргаш. Най-хубавото на това пътуване му беше, че се сдобих с 2-3 книжки, любимият пърфюм и се видяхме с хубави хора.
Тия дни имаше много работа. Гърчихме се, правихме задно салто с две превъртания само и само нещата да станат като хората и когато започнаха да стават по план, така както ги искахме, се оказа, че другата страна забъркана в тая манджа, бие отбой. Всякакви варианти за измъкване от ситуацията не проработиха. Просто трябваше да кажем на клиентите, че няма да го бъде. Никакви сърденици, отнасяния до по-висша инстанция, ултиматуми и уверения не вършат работа. Дори не можеш да се разбеснееш като хората, защото на практика това не води до нищо, освен до ирационална загуба на собствена енергия, която после трудно може да се възстанови. Веднага се захващаме със следващия проект, така и така сме набрали скорост, няма да я оставим неоползотворена я.
Бясна съм и за друго. Преди около година встъпих в бизнес отношения с един издател. Големи планове, голямо чудо, едни обещания, ум да ти зайде. Книгата е на пазара от около 3 месеца, а единственото, което той прави е да констатира "колко са ужасни продажбите". Първо: продажбите въобще не са ужасни. За първия месец се продадоха толкова екземпляра, колкото някои други заглавия продават за година. Второ: дори и да са ужасни, ми направи, аджеба, нещо, за да не са ужасни. Искрено вярвам и съм убедена, че издателската работа не свършва с взимането на книгата от печатницата и транспортирането й до някоя борса. Точно обратното - именно тогава започва истинската работа на издателя - да направи така, че хората да купуват продукта му.
Набрала съм и на един друг издател, който се опитва да ме изкара по-глупава от не знам и аз какво. Толкова грозно иска да ме излъже за пари, че направо се чудя как е възможно някой да си помисли подобни сценарии. Чудя се, хората като ме видят, че съм млада, що решават, че могат да ме пускат по пързалката?
И все пак на вън един прекрасен кандидат-зимен ден. Слънце се опитва да проблясвам, но студът пощипва. Аз ще вдигам гълъбите към работа и дано днешният ден доведе до нещо продуктивно.
П.П. Не ходете в Лондон през есента.

Тренинг-семинар: Психология на ръководството и успеха

2009-10-28T10:05:00.001+02:00

Академия „Президент” има удоволствието да представи за пръв път в България тренинг-семинар от Програмата за обучение на управленци

ПСИХОЛОГИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО И ПОДЧИНЕНИЕТО

Тренер: Скворцов Василий Василиевич, кандидат на психологическите науки, Академия за народно стопанство, Москва

Цел на тренинг – семинара: усвояване на компетенции за ефективно управление на хората, основано на разбирането за социалните и психологически закономерности на управленската дейност.

Задачи на тренинг - семинара:

1. да запознае участниците с психологическите основи на управлението, да се усъвършенстват навиците за управление.

2. да разкрие психологическата структура на взаимодействие на ръководителите с подчинените на различните етапи на управление.

3. да се изясни как се формират отношенията между ръководители и подчинени, какво представляват те сами по себе си, от какво зависят и на какво влияят.

4. да се покажат особеностите на индивидуалния подход към различните типове подчинени. Да се отговори на въпросите: на каква основа става разделението на подчинените на „силни” и „слаби” изпълнители, какви са общите загуби от „слабите” изпълнители, може ли от „слабите” изпълнители да направим „силни”.

5. да се научим да оценяваме психологическия натиск в управленските ситуации и да градим продуктивни отношения със служителите в условия на конфликтно взаимодействие.

6. да се оцени личната концепция за управлението на персонала и да се набележи програма за усъвършенстването й.

7. да се разгледат закономерностите и технологиите на ефективната комуникация в процеса на управление на организацията , а също и психологическите механизми на управленската убеждаваща комуникация.

8. да се набележат ефективни линии на поведение на ръководителя в сложни управленски ситуации.

9. да се разкрият психологическите механизми на убеждаващата комуникация. Да се опознае стратегията и тактиката на публичното говорене. Да се усвоят техники за водене на спор.

Сесия 1. ПСИХОЛОГИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО И ПОДЧИНЕНИЕТО
1. Стил на управление на персонала.
2. Формиране на индивидуален подход към подчинените.
3. Разработка на типологиите на подчинените.
4. Анализ на взаимоотношенията в системата ръководство – подчинение.
5. Усъвършенстване на индивидуалната концепция за управлението на персонала.

Сесия 2. УПРАВЛЕНИЕ НА КОНФЛИКТИТЕ В ОРГАНИЗАЦИИТЕ
6. Психологическо съдържание на конфликтното противоборство. Разработка на стратегии за управление на конфликти.
Сесия 3. ПСИХОЛОГИЯ НА УБЕЖДАВАЩОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ
7. Оценка на индивидуалния комуникационен стил.
8. Психологически анализ на комуникацията. Ефективни стратегии на речевото поведение в управленски ситуации.
9. Изграждане на ефективна структура на управление на комуникациите. Отработка на начини за убеждаващо въздействие.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ТРЕНИНГ – СЕМИНАРА
Сесия 1. ПСИХОЛОГИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО И ПОДЧИНЕНИЕТО
Съдържание на управленската дейност. Компоненти на управленския цикъл. Ръководителят като субект на управлението. Изисквания към съвременното ръковoдство. Индивидуален стил на ръководство. Съдържание и специфика на основните етапи на управленската дейност. Персонала като основен обект на управление. Определяне на базовите потребности на служителите /тест/. Психологически характеристики на персонала. Формиране на отношението на служителите към организацията. Лоялност на персонала. Принципи на мотивация на служителите за качествен труд.

Субординацията като основа на отношението ръководство – подчинение. Съдържание на изискванията на ръководителите и подчинените. Оценка на професионално-деловите характеристики на служителите. Психологическата основа на разделянето на подчинените на „силни” и „слаби” изпълнители. Реакция на подчинените на „отдалечаването” на ръководителя. Загубите от „слабите изпълнители”. Изграждане на система на взаимодействие с подчинените. Оценка на ориентацията на ръководителя към определен стил на подчинение /тест/.
Формиране на отношение към подчинените. Tипология на подчинените. Ефективни начини за въздействие върху различните типове подчинени. Психологическа съвместимост в управленските системи. Критерии на управленския екип. Позицията на ръководителя в
управленската йерархия. Психологически натиск на позицията. Позиционната безопасност на ръководителя.

Сесия 2. УПРАВЛЕНИЕ НА КОНФЛИКТИТЕ В ОРГАНИЗАЦИЯТА
Природа и източници на конфликтите. Конструктивна и деструктивна функция на конфликта. Обстоятелства, подпомагащи и възпрепятстващи развитието на конфликта. Оценка на индивидуалната агресивност /тест/.
Динамика и изход на конфликта. Възникване на конфликтни ситуации . Осъзнаване на конфликтните ситуации. Избор на стратегия на поведение в конфликта. Оценка на индивидуалния стил на поведение в конфликта /тест/. Модели на реална конфликтна ситуация. Ескалация на враждебност. Игрово моделиране на конфликт. Формула за оценка на изхода от конфликта и шансовете на страните за победа.
Стратегия на разрешаване и предотвратяване на конфликтите. Анализ на дълбоките интереси на конфронтираните страни. Ситуационно-ролева игра „Уволнение”. Конструктивен подход към разрешаването на конфликтите. Условия за намеса на трета страна. Ефективно посредничество при разрешаване на конфликти.
Особени форми на конфликтни ситуации.

Сесия 3. ПСИХОЛОГИЯ НА УБЕЖДАВАЩАТА КОМУНИКАЦИЯ
Структура на комуникацията. Елементи на структурата, съотношение. Бариери за възприемане на информацията. Фундаментално приемане на аргументацията. Какво е необходимо да се знае за хората, за да можем да ги убедим. Психологически особености на слушателя. Групата като обект на убеждение.
Типични групи слушатели. Експресна диагностика на психологическите характеристики на обекта на убеждение. Подготовка на аргументи за убеждаване. Проверка на ефективността на аргументите.

Публично говорене. Очаквания, предявявани към оратора. Понятието „кредитност” на публично говорещият. Начини за формиране на положителни оценки за говорещия от страна на аудиторията. Поведение на трибуната. Оценка на индивидуалния ораторски стил. Техники за преодоляване на «сценичната треска».
Структура на публичното говорене. Отработване на техники за установяване на психологически контакт в началото на речта. Тренинг за публична реч. Построяване на основната част на изказването. Техники за поддържане вниманието на аудиторията. Ораторски техники на публичното изказване. Оценка на публичното говорене – определяне на зоните за развитие на ораторските навици.
Задачи на заключителната част на изказването. Техника на активното слушане. Пробойни в публичната реч.

Делови разговор. Подготовка за разговора. Структура и съдържание на началния етап на разговора. Начини за оценка на позицията на събеседника. Настройка към събеседника, преодоляване на недоверието, установяване на психологически контакт. Избор на стратегия за разговора. Управление на поведението на партньора в разговора. Аргументация и достигане на
целите на разговора. Отговори на забележките. Неутрализация на „враждебните” действия на събеседника. Начини за психологическо въздействие на събеседника. Завършване на разговора. Оценка на резултатите от деловия разговор.

Техники за преговори. Подготвителен етап, разработка на концепция за преговорите. Социално – психологическа подготовка. Начало на преговорите: техники за представяне на позицията. Оценка на намеренията и целите на партньора. Определяне на стратегията на преговорите. Достигане на преимущество, техника на „принципиално” водене на преговори. Тактика на въздействието: позиционна война, психологическа борба, инструменти на „нечестна игра”. Начини за водене на преговори в неблагоприятни условия. Начини за защита на заетите позиции и въздействието на силния противник. Ефективно завършване на преговорите.

Видове спор. Начини за водене на спор: допустими, уловки, „свински” начини. Стратегия на доказателствата в полемиката. Начини за опровержение на доводите на противника. Противодействие на критичните забележки. Защита от вербална агресия. Въпросите като оръжие на полемиката. Типове въпроси. Тренинг за формулиране на остри въпроси и ефективни отговори в дискусия. Тренинг за отговор „НЕ!”.

Тренинг-семинарът ще се проведе на 7 и 8 ноември, 2009 г. в зала «Зенна» на адрес гр. София, ж.к. Мотописта, бл. 10 Е, вх. А, партер.

Цена: 375 лв. без ДДС.
В цената са включени: учебни материали, 3 кафе паузи, 2 обяда, превод.

За контакт:
Веселина Калчева — 0899 545 077
e-mail: academy@presidentsclub.bg

Подреждаме си къщата

2009-10-07T18:46:00.004+03:00

Открадваме темата на поста от един колега

В момента книгите не са подредени по никаква система и класификация и, което е по-важното - това не са всички книги. В предишната библиотека бяха подредени горе долу на специални издания, психо заглавия, световна проза, българска проза и книги прибирани оттук оттам. А по шкафовете, под леглото, в гардероба, в кашони на балкона. Абе на всевъзможни места. А забравих - на "открито" са само непрочетени книги. Прочетените се прибират. Няма само да ми заемат място, а ;-)

Хахаха току що видях рекламата на концерта Loop Live. Тоя заек е трепач хахаха
О, да. Започна академичната година. Скукааааааааа скука... Медийното право ще ме побърка :-) Други среши с преподаватели още не съм имала, като изключим доцент Бенбасат. НО през следващата седмица най-вероятно ще се наложи. А, живот и здраве, догодина по това време ще сме гордо дипломирани бакалаври ;-)

Ден на усмивките

2009-10-02T13:20:00.002+03:00

Някога, преди около 3 години, имах приятелка.
Много близка приятелка.
Толкова близка, че с нея споделих всички емоционални бури и сътресения, които съпътстваха превръщането ми от келеш в човек.
Срещнахме се в момент, в който имахме какво да си дадем една на друга и така продължи почти 2 години. Пиене на чайчета, кибичене в парка, разменяне на книги. Заразителен смях и бърсане на сълзи и сополи. Рядко друг път в живота си съм усещала такова удовлетворение от приятелството.
Някъде по пътя, обаче, пътеките доста се раздалечиха една от друга. Секнаха e-mail-ите, секна висенето в парка и дългите разходки по Витошка. Спряхме да се чуваме ей така за едно "Как си?". Спряхме да си пращаме картички на рождените дни. Инцидентните разговори по скайп се свеждат до Здравей! Как си? Желая ти хубав ден!
А много, много ми липсва.
Последният път, когато й го казах, отговорът беше: "Какво точно искаш да кажеш?"
Плесница.
Чак сега разбирам, че това общо "някога" няма да го бъде повече "никога".
Защото ние сме други, животът е друг и пътят, по който вървим, вече не е общ. И едва ли някога пак ще си плачем на рамената или ще си бършем сополите, а ако някога отново се смеем заедно, то вероятно ще бъде само по спомените от миналото, когато всяка болка беше обща болка и всеки трепет беше споделен трепет.
Малко ми е кофти.
Гадно е, когато хубави хора си отиват от твоя живот по причини независещи от теб. Още по-гадното е, когато опитите да ги задържиш се оказват неуспешни и разбираш, че просто човекът иска да си тръгне.
Не че с това идва краят на света. Ни най-малко.
Но се присетих...

.

2009-09-19T21:43:00.003+03:00

Вчера сутринта, докато приветствах първите симптоми на ПМС, т.е. бях в особено сълзливо настроение, аха да отпия от кафето и гледам вътре едно човече ми се хили. Не можах да повярвам на ушите си! :Р
Излезе новият брой на списание "Обекти" - поредната продукция на кликата "Мениджър". Но - О, чудо! Списанието е читаво! Пишат за последните /?/ новини в областта на науката, технологиите, космоса, още - материали за интересни хора, за Земята, за човека, разбулват разни мистерии. Разбира се, на познатия "мениджър" стил.
Много ме кефи, че излизат от конвенционалните рамки. Пишат за четене на мисли, за роботика, за мистериите на Библията, за генетика. Страшно любопитни са статиите за космоса. Абе въобще - интересна работа.
В последните месеци започнах да чета и списание "Осем". Темите горе-долу са същите, но от един по-мистичен ъгъл, с малко езотеричен уклон. И като че ли то ми харесва повече. Например в августовския брой имаше материал за слънцеядството. В септемврийския разказват за някаква уникална тракийска колесница с не знам си какви невиждани украшения /дадох го на една приятелка и тя още не ми го е върнала да го дочета :-)/
Цялата тази описателница беше, за да ви кажа аз един материал в последните "Обекти".
Има интервю с господин Теодоси Теодосиев. Признавам си, преди да прочета в списанието, никога не бях чувала за този човек и за това, което прави. Господин Теодосиев е преподавател по физика в Казанлък. Господин Теодосиев е създател на Методика за създаване на силов интелект. В методиката на господин Теодосиев са били обучавани 8 от 12 български златни медалисти от олимпиади по физика.
Някой от вас някога чувал ли е, че 12 /дванадесет!!!/ българи са олимплийски шампиони по физика?
Сигурна съм, че всички сте чували за Румяна Нейкова, Стефка Костадинова, Мария Гроздева /хахаах не мога да се сетя за нито един мъж/. Но знаете ли името на поне един шампион по математика, по физика, по химия? И аз не знам.
Е, тогава чудно ли е защо у нас наука е мръсна дума? Нищо няма да се промени, докато под път и над път слушаме за спортни успехи, но дори не знаем имената на онези, които печелят медали в олимпиадите за знания? Още по-странното е как толкова хора успяват да се подготвят за олимпиадите при положение, че държавката ни отделя 0.4 % от БВП за образование.
Жалка работа, много жалка..

Жан-Жак Русо

2009-09-11T12:21:00.002+03:00

Миналата събота, 5 септември, едни добри хора ме поканиха в едно радио предаване заедно с Александра уж по повод Съединението, с подтекст нейната книга. В крайна сметка два часа си говорихме за Нещата от живота.
В рамките на тия 2 часа се обадиха поне 10 човека, преобладаващо мъже, които си умираха да повтарят, че на 22 животът изглеждал много розов, но, видиш ли ти, като стане човек на 35, 45 или 55, човек натрупвал много болка и страдание и разбирал, че животът е много много гаден. Един дори ми рече, че на младини Жан-Жак Русо и той гледал на света като мен през розови очила, а после взел, че се самоубил.
На всички тия хора искам да кажа, че ми е много мъчно, че са толкова нещастни. Че не са могли да се насладят на живота, че не са имали очи за красотата му, че са затворили сърцата си за всичко прекрасно, което би могло да им се случи.
Още повече ми е мъчно, че се мислят за център на света и вярват, че аз задължително ще мина по техния път, ще имам същия опит и ще преживея живота си по същия начин. Че тяхната позиция е единствена и най-вярна, че не съществува друга и каквото мислят те, това е Истината.
Въпреки всички гадости, които ми наговориха, искам да им благодаря. Благодаря им за това, че чрез тях аз за себе си се утвърдих като човешко същество, утвърдих позицията си и съм по-сигурна от всякога, че гледната точка за света, която съм си избрала, е най-правилна за мен и ще продължавам да живея според нея. А всички останали са свободни да избират каквото поискат за себе си, да мрънкат и да се оплакват колкото си искат. Само моля да не се проектират върху мен.
Благодаря за вниманието
хахаха

Кандидат-къмпингари

2009-08-26T10:44:00.002+03:00

Второто море беше бойното кръщение в къмпингуването. Мисля, че оттук насетне така ще почиваме. И ще се връщаме към хотелите само, за да оценим къмпинга и да не забравяме, че ние си го избрахме. ;-)
Алтернативният къмпинг Градина се оказа голямо приключение. На 200 м от пътуващия Баш Бар. Ставане с изгрева и лягане със залеза, защото изпуснеш ли момента на заспиване, след полунощ мисията става невъзможна - луди ентусиасти започват да прииждат да "чуят" Баш Бара. Като изключим, че общите тоалетни и душове са под всякаква критика и наоколо са разпръснати стотици хиляди следи от предишните къмпингуващи, положението беше почти идеално. Прелестен плаж, любимата дивотия, близка горичка и вода, която се сгорещява от слънцето. Сдобихме се с по-голямата част от къмпинг оборудването, което ни трябва. Само трябва да измислим как да уредим въпроса с банята.
1000 прочетени страници за 1 седмица. Ставам все по-добра :-)
Но морето ми даде нещо друго.
Усещането за цялост, за Едно.
Както след софийския концерт на N.O.H.A. само че много по-силно, много по-истинско и много по-споделено. Сливаме се, преливаме един в друг, четем си мислите, усещаме си чувствата, единият е продължение на другия.
И заедно крачим по един общ път, в една обща посока с приблизително еднаква скорост. Заедно следим пътните знаци и заедно прескачаме препятствията. Всеки е себе си и заедно сме Едно.

Научих се

2009-08-06T16:46:00.003+03:00

Научих се да обичам.
Защото само, който обича, живее.
Научих се да приемам.
Защото само, който приема, обича.
Научих се на търпение.
Защото само, който има търпение, може да приема.
Научих се да разбирам.
Защото само, който разбира, има търпение и приема.

Черно море много е добре

2009-08-04T08:01:00.002+03:00

Много жалко, че пропуснахме морския тур на N.O.H.A. Надявам се да има следващ път. А това парче е Balkan Hot Step и да не си помислите, че това е истинското видео.

Разбеснувала съм се тия дни на хората, които се опитват да избягат от служебна отговорност. Естествено има конкретни поводи. Имам колеги, които са способни да застанат на челна стойка в мокра баня само и само да не се окажат "виновни" за нещо. Това води до стотици хиляди проверки на един документ или милиарди въпроси и консултации. В резултат за написването на една проста фактура са отишли 30 до 40 мин и в крайна сметка в нея пак има грешка. Друг казус: работи колега с един клиент, дошло време за фактура. Девойката, която пише тия документи, го пита к'во да прави с фактурата, а той: Ми оправяй се. Аз с тия работи не се занимавам.
Разбира се, не е моя работа да давам акъл на колегите как да си вършат работата и как да го правят по-добре. Но първо: искрено съм убедена, а и полевата работа е доказала това ми убеждение, че на всеки му е далеч по-удобно и приятно по работи и да контактува с минимален брой хора от другата фирма, а не за всяка задача да се търси различен човек. Така вниманието се размива, неплатени фактури се точат с месеци, някви счетоводителки си прехвърлят топката и отговорността и работата се забатачва. Второ: дразня се, че се правят опити за избирателно вършене на работата. В конкретния случай: гадните административни задачки се прехвърлят на някой друг, защото така е по-лесно и по-удобно.
И така върши ли се работа, питам аз. И отговор не чакам :-)
Казах си го де. И ми олекна :-)
Иначе лятото е в разгара си. Добре, че не сме по морето точно сега. Не че София е празна, ама все пак...
Вдъхновила съм се да правя курс за управление на времето. Проектът е на етап Подготовка, което ще рече изчитане на къде що има книга и публикация по темата. Доста полезни работи излизат, но изводът е, че само с четене не става. Правене му е майката.
Сега се захващам да превеждам статия за нещо си наречено неврофийдбек. Ще рече някакъв модерен уред да електроенцефалограма, който се използва при лечението на различни психични разстройства. Да видим какво ще излезе от тая работа...

"ЩАСТИЕТО: Мисли и преживявания на психотерапевта"

2009-07-28T08:19:00.003+03:00

Най-накрая.
Излезе.
След половингодишна работа по издаването. Времето на писането не го слагаме в сметките.
Но да оставим "творческия" процес настрани :-)
Книгата е вербалното въплащение на човешки, женски и психотерапевтични преживявания и опит в най-чист вид. Защо е полезна и ценна психотерапията? Какво е депресия, посттравматично разстройство? Какво са хранителните разстройства и защо толкова много хора страдат от тях? Как и защо са важни отношенията родител - дете, учител - дете? Защо сме агресивни и кои хора прибягват до насилие? Това са само част от въпросите, на които могат да се намерят ясни и разбираеми отговори в книгата.
По-важното обаче е:
че книгата е написана не от "височината" на образование, дипломи и сертификати.
А от срещата на човека, на психотерапевта Александра Заркова очи в очи с тревогите, радостите, болките и щастието на всички онези, които са готови и са поели предизвикателството да стигнат до себе си по пътя на психотерапията. На онези, които са се осмелили - пряко или косвено - да потърсят своите отговори в терапията.
С много топлина и любов към човека, Александра Заркова протяга ръка чрез текстовете си към всеки, който е готов да я поеме.
Любопитно за книгата е, че тя се ражда от блог - http://az-therapy.blogspot.com/

Книгата можете да намерите в големите реални и виртуални книжарници.

И пак четене

2009-07-12T10:58:00.002+03:00

Още ме гонят бесовете от изпита по теория на четенето.
1.Не мога да повярвам, че трети ден няма нито един коментар на предишната публикация. Когато пиша за глупости в рамките на 12 часа след постването получавам поне 2-3 коментара. Тоя път - нищо. Означава ли това, че четенето е нещо скучно и безинтересно?
2. Вчера щях да припадна в Метро. Гледам регала с книгите (е, има не повече от 30 заглавия, но и това е нещо). Баба вози около 3 годишното си внуче в пазарската количка и то проявява жив интерес към някаква книжка - детска. Бабата го срязва: точно тая я имал на филмче. Детето все пак иска книжката. Появява се бащата с последния довод: "Още ти е рано за книжки." Дойдоха ми на ума окло 100 псувни. Това детенце вероятно за пръв път в живота си проявява интерес към книга и тея несъобразителни възрастни така да му секнат ентусиазма. Ама имал го на филмче! К'во общо има филмчето с книжката (гледането с четенето, дори ако в случая четене означава само разглеждане на картинки и неразбиращо съзерцание на буквите)? Ама малък бил? Еми те за това са детски книжки, защото са за малки деца! И после защо децата и младите не четяли. Ми някой учи ли ги, насърчава ли ги, показва ли им да четат?
3. във връзка с гореспоменатия изпит по Теория на четенето правих анкета измежду 10 от най-близките ми хора. В отговор на 3-ти въпрос респондентите трябваше да дадат определение за четене. 10 от 10 запитани отговарят, че "четенето е придобиване на информация". Последният въпрос ги пита за обяснения на ширещото се твърдение, че младите не четат. И 8 от 10 казват: "Ами те не четат! Повече висят в интернет, отколкото с книга в ръка!" Ами да ви питам аз, умници майчини, в Интернет не се ли чета? Не се ли придобива информация? М? АААА? АМа не: само книгите са за четене! Пфу!
ВъзмУтена съм много!
Вече не знам кой ден продължават тия дъждове. Бъркат ми в мозъка. Опитват се да ми провалят морето. Мръсници мръсни.
Но съм много доволна от факта, че сесията свърши и мога да се отдам на безметежно четене на каквото си искам, а не на "Икономика на книгоиздаването", "Книготърговия", НЕУК и дрги подобни глупотевини.
В момента чета "Латифе ханъм - съпругата на Ататюрк". Единствената причина, поради която продължавам да чета тая книга, е, че историята на тази жена е много интересна. Като качество на текста книгата е плачевна. Очевидно оригиналът е толкова лош, че и преводът не може да му помогне. Ама той пък и преводът е един... тури му пепел ;-)
Ходя на народни танци. Голям кеф. След танците ми идва голям пауър. Вчера си купих и гирички и вече започвам да полагам малко физически усилия, че с толкова мързел не се живее. И все пак чистенето си остава един доста добър фитнес :-)

Конец

2009-07-09T15:08:00.003+03:00

Така де - край. На сесията. Приключи доволно, без изцепки, с малко зор накрая, но така е то като не си планира човек времето.
Тая картинка е първата гравюра от "Деветте порти" -култова книга и не чак толкова култов филм. Но к'во да се прави. Даже Джони Деп не го е спасил.
Днес няма да се правя на душеприказчик ;-).
Ще ви изтипосам отговора на един от изпитните си въпроси. Пък дано разберете...

ОПАСНО ЛИ Е ЧЕТЕНЕТО НА НАЦИСТКИ КНИГИ?
/отговор на анкетен въпрос/

И да, и не.
Този двузначен отговор се отнася до абсолютно всички, а не само до нацистките книги. Защото зависи не от книгата, а от читателя.
Да, четенето на нацистки книги може да бъде опасно, когато читателят е неподготвен, когато няма достатъчен, като количество и качество, background, който да му позволи да съпоставя и анализира информацията, да си направи съответните изводи за достоверността й. Лековерният читател, който няма собствено критично мислене, който приема всичко прочетено за чиста монета без да го подлага на съмнение и проверка, е особено податлив на външните влияния и е роб на израза „Прочетох го еди-къде-си, значи е вярно.”
Четенето не само на нацисти книги, но и на всички останали книги не е опасно за начетения човек, за човека с добра информационна култура, чийто собствен мозък е информационна база данни, с която се сравнява и съпоставя и през чиято призма се гледа всичко, което постъпва в него. Човекът, който чете много и мисли критично, се съмнява и проверява, не се поддава. Четенето не е опасно за онзи, който чете много, защото четенето е антиманипулативен филтър. ;-)

Бъдете така добри, ако решите да използвате някъде горния текст, да посочите от къде и от кого сте го взели. ;-) Демек спазвайте авторските ми права :-Р
Благодаря

2009-06-29T20:40:00.003+03:00

Като бях малка вуйна ми правеше кафе в такава кафеварка. В ония не-толкова-високотехнологични време тая кафеварка ми се струваше много странна, направо извънземна. Беше ми като нещо далечно и чуждо, направо ме беше страх да я пипна.
Преди около 3 години моят любима пловдивска приятелка ме почерпи с кафе, сварено в такава кафеварка. И оттогава - о, чудо! - влюбена съм в това кафе. Аз, която обичам кафе тип "негърска пот", само да мирише и да е кафяво, за пръв път харесах силно, гъсто кафе. Сега, докато пиша, така ми се пийва едно такова кафенце, направо ме сърби върха на езика.
Днес беше един от ония смахнати дни, в които се чудиш как въобще си успял да си отвориш очите. След като го извърших тоя геройски подвиг с отварянето на очите, си написах курсовата работа по НЕУК (научно, енциклопедично и университетско книгоиздаване), в 10 часа бях на изпит, даже май успях да го взема. После свърших една бърза работа, прибрах се, за да дръпна един бърз сън и да се подготвя за последвалото ходене по мъките. На прибиране в асансьора направо не можех да повярвам, че само след секунди ще съм си в леглото.
Търпението ми за отпуската е почти на изчерпване. Вече започнах обратното броене и при все това ми се струва, че заветната дата е на противоположния край на календара.
Подредила съм си в две стъклени вази морски камъчето, отгоре боцнах по едно коренче от някво цвете и всичко това залях с вода. Получиха се много сладурски дкорацийки. Все повече започва да ми харесва да се грижа за Дом, да го създавам и да го преживявам.

Изгасна

2009-06-26T07:41:00.002+03:00

Като го чух по телевизията, реших, че е поредната непроверена и непотвърдена информация. За съжаление се оказа и проверена, и потвърдена.
Тази нощ е починал Майкъл Джексън. Няма информация каква е причината, но едва ли е изненада като се имат предвид някои "особености" на живота му.
През последните години Кралят живееше далеч от светлините на прожекторите. А смъртта го застигна броени дни преди началото на дълга серия концерти, които Джако трябваше да изнесе в Лондон.
Никога не съм била "фенка" на Джексън. Но винаги съм го харесвала.
И много го уважавам, въпреки обвиненията в сексуален тормоз на деца ( и двата пъти, когато беше обвинен, съдът го оправда).
Защото само уважение заслужава човекът, който има около 750 млн продадени албума, 13 награди грами, десетки световни хитове; който си извоюва прозвището Кралят.
И ако не вярвате, питайте онези хора, които в момента са се струпали пред болницата и пред дома на Джексън.

Бооже, боже!

2009-06-23T22:02:00.000+03:00

Хахахах
Това е коментарът на зам. председателя на НС при гледката на 6-мата депутати, които присъстват в залата на разглеждането на предложенията за промени в Семейния кодекс. Егатиму и бутафорията!
Нашето домакинство /хаха/ продължава да си събира разделно боклука, дори след като отдавна вече нямаме разделни контейнери за боклука. Не че има смисъл в това, но по-добре да не спираме, за да не губим навика. Не губете и вие надежда, че все пак, някога, идеята за разделно събиране на отпадъците ще се реализира и у нас. Не уточнвамя кога точно.
Типично за времената на сесия ми се чете, та две не виждам. Само че не учебници и лекции. Книжки ми се четат. И си угаждам де: Айзък Азимов, Исабел Алиенде, Фройд-Мройд. Всичко друго, само не и това, което трябва :-D
Цветенцата ми, миличките ми цветенца, растат като изоглавени. Много им се радвам! Особено на грейпфрутите, дето ми поникнаха от семки в саксията на кафето. Хахаха за малко да ги изскубя, преди да се светна какви са точно тия неизвестни израстъци-нашественици.
Вече започва усилено да мирише на отпуска, на море, на мързел, на четене на десетки стотици хиляди книги и всички други дребни радости, които ни карат да се чувстваме добре. Не искам да чувам за никаква работа, за никакви проекти, семинари, хотели, пътувания и подобни!А пък за изпити съвсем хахах

Long time, No seen

2009-06-06T16:15:00.002+03:00

Това не е оригиналното видео към песента, но не намерих добро оригинално видео с добър звук. А в крайна сметка - песента е важна. Много, много любима от времето, когато бях на 16. Еххх.... ;-)
В изминалия месец успях да кръстосам няколко пъти България.
Успях да се пръсна на стотици хиляди малки парченца.
И после пак да се събера.
Е, още си личат "шевовете" на лепилото.
Поуките от моите митарства са:
1. Никога не ходете в Камчия.
2. Не си вършете работата много по-добре от това, за което ви плащат.
3. Никога, никога, никога, никога не губете надежда.
Преведох книгата най-накрая. Сигурно през юли ще излезе. Освен ако редакторът не се гътне преждевременно :-)Да пази Господ.
Бях се приготвила за някакви километрични писания. Но нещо не ми идват, да им се невиди.
Ще започвам да пиша курсова работа по Теория на превода. Ще анализирам едно стихотворение на Емили Дикинсън и се сетих за ливадата, пчелата и мечтата..
И пак за надеждата.
Много е коварна. Кара те да вярваш, че са възможни безумни неща. Но все пак, добре, че е тя.

Ненаобичала се

2009-05-09T08:21:00.002+03:00

Никой да не подскача.
През последните дни тая пееща девойка демонстрира качества, които все ми се струваха трудно постижими за колежките й. Очевидно е по-умничка, отколкото предполагах, а това, че е пренебрежимо малко по-голяма от мен ме кара съвсем да я уважавам.

Нещо ми мина писателската муза. Ама това съм аз: радостта е обща, болката си е само моя - ще си я измълча насаме.
В настъпващото лято ви пожелавам много нови надежди, много мечти за сбъдване и много, много споделеност.
И да знаете: дори когато ви се струва, че смисълът е избягал, той е някъде там и ви чака. Светлинката най-вероятно е зад завоя в тунела.

Световният ден на Книгата

2009-04-23T07:39:00.002+03:00

"В началото бе Словото."
Това кратко, просто и ясно изречение е достатъчно, за да лъсне огромната сила на думите и на книгите.
По инициатива на ЮНЕСКО днес отбелязваме Световния ден на книгата и авторското право. По този повод любимите ми колеги от трети курс Книгоиздаване на СУ спретват едно забавление в Докторската градинка днес от 16-16:30 часа. Ще четат приказки, ще носят сладкиши и ще пръскат любов.
Няма да отговарям на въпроса какво е книгата. Нито един отговор няма да е пълен.
За мен Книгата е Живот. Живея чрез книгите, живея в книгите, живея между книгите и т.н. Четенето е едно от нещата, които ми носят най-голямо удовлетворение и удоволствие. Четенето е най-безболезненият път за израстване, четенето е интструмент за промяна. Четенето движи цивилизацията. Четенето е емоционален, интелектуален, духовен и душевен оргазъм.
Четенето е като фуния - колкото повече четеш, толкова повече ти се чете и толкова повече виждаш още колко много има за четене.
Истинското, развиващо, променящо четене е достъпно само за силно осъзнати хора, които не се страхуват да признаят, че имат още какво да научат, които имат смелостта да се променят, да израстват.
Аз се научих да чета, когато бях на 4. Оттогава съм прочела около 1000 книги. В последните няколко години чета средно около 35 книги на година.
Винаги съм мечтала животът ми да бъде свързан с книги. Исках да работя с книги. Първо исках да стана библиотекарка, но после открих, че има и други "книжни" професии. Събитията се развиха по естествения си ход - щастливо приета да учи Книгоиздаване, доволно минала през 1-2-3 издателства, за да стигна до момента, в който ме сварвате да превеждам книги, да правя PR на книги, дори понастоящем да меценатствам книга. Това се нарича сбъдната мечта.
Не знам дали моите дрънканици ще ви накарат да четете повече. Дай Боже. Но дори и да не успеят, поне опитах.
Не знам какво видео да сложа на тоя пост. Ако някой има идея, да стреля смело.

Световният ден на Земята

2009-04-22T07:46:00.002+03:00

Днес е.
И не размахвам пръст.
Само ви напомням, че и вие живеете тук и всички сме в един общ кюп. В кюп, в който всяка година се регистрират трайни климатични изменения, безвъзвратно изчерпване на природните ресурси, непрекъснато фатално замърсяване на околната среда. Въздухът, който дишаме е отровен, водата, която пием, съдържа какви ли не гадости, почвата, която ни храни, съдържа цялата Менделеева таблица.
И това не се случва от само себе си.Нито пък можем да върнем времето назад. Но можем в ежедневието си да правим разни дребни нещица, които да забавят "износването" на планетата и поне мъничко да й помогнат да си поеме дъх от нас.
1. Не оставяйте лампи и всякакви ел. уреди включени, когат не ви трябват.
2. Спирайте водата докато си търкате зъбите.
3. Замислете се дали не можете да преминете от стандартните аерозолни дезодоранти, към кремообразни, гелообразни такива, които се нанасят без пръскане.
4. Използвайте найлоновите пликчета колкото е възможно повече пъти. А след последната употреба ги хвърляйте в жълтия контейнер.
5. Разделното събиране на боклука не е чак толкова сложно.
6. Участвайте в Часът на Земята.

Все пак, за да се случат гореизброените неща, е важно да си почистим душите. Иначе в тях няма да има място за Земята и опазването й.

И никой да не коментира човека Майкъл Джексън, а да слуша песента.

Откъсва ми се от сърцето

2009-04-15T08:40:00.002+03:00

Айде :-) От мен да мине :-Р Много любима песен с много готино видео :-) Надявам се всички да са довилни ха-ха-ха

Да живее ранното ставане! За 2 часа сътворих чудеса, включително миене на прозорци. В 8:45 съм готова за преводачески подвизи. Книгата е изключително интересна. Ако някой се интересува какво се случва в китайските комунистически затвори, мога да му кихна една зарибяваща глава ;-)
Вечер преди да отмъркам се наслаждавам на "Деветата порта" на Атуро Перес-Реверте. Толкова "моя" книга, че няма повече на къде. Направо ти мирише на библиотечен прах от нея, на антикварни книжарници, усещаш хартията между пръстите си...
Преди две-три години имах навика да пиша нещо като пътепис след всяко ходене някъде. В папките се намират текстове за Пловдив, Велинград, Стара Загора, Варна... Зачудих се сега що не пиша. Много проста работа: тогава пътувах сама и се заглеждах в местата, които посещавам. Сега обикалям добре придружена и нямам очи за нищо :-) Само сърце.
Оня ден участвах в така наречения опит "Горещ стол": един човек доброволно приема да бъде критикуван, обсъждан, клюкарстван и т.н. в негово присъствие. Цялата работа е, за да се преживее отхвърлянето. Мислех си в началото аз да се подложа, но после размислих. Отхвърлянето постоянно ми е по петите в реални условия. Понякога ме настига, блъска ме в гърба, падам по очи, то ме стъпква и си продължава. Аз си лежа просната известно време, но не задълго. Ставам, самоутвърждавам се едно хубаво и продължавам. Изпреварвам отхвърлянето и го оставям да ми "диша прахта". хахаха егатиму метафорите
По настоящем се нуждая от приемането на един единствен човек. И очевидно го получавам, но критериите, по които това се разбира, са малко различни за двама ни, та от време на време се вкарвам в някакви филми, които и аз не знам как така ги режисирам, че ми струват един ден рев. В крайна сметка като ми се "избистри" погледът, виждам, че няма какво повече да искам, а трябва аз малко да се вкарам в пътя и да не издребнявам.Как се самоуспокоявам само хахаха
Айде, стига писаници. Време е за работа :-)

Reflexion

2009-04-08T10:40:00.002+03:00

Снощи една приятелка ми каза във връзка с предишния пост: "Не знаеш колко много имах нужда точно от тези думи точно в момента, в който ги прочетох."
Всъщност това, че някакви трети лица намират по нещо за себе си тук, че им харесва, че им помага да общуват с четвърти лица, е "страничен ефект". Не това целя и не го искам. Не пиша за тях. Пиша за себе си. /ей к'ва гадна егоистка съм ха-ха-ха/
Пиша основно, когато искам да кажа нещо на себе си и когато искам да кажа нещо на онзи Значим Човек в моя живот, който не обича много-много да говори. Защо не си ги говорим тия неща очи в очи ли? Защото думите са големи мръсници и изречени имат дяволската функция да обвиват в мъгла най-ярките чувства, емоции, преживявания, мисли и дрън дрън. Написани не са ми чак толкова черни. Написани не изискват отговор. Написвам ги веднъж и знам, че някога, неизвестно кога, ще бъдат прочетени. Не чакам резултат. Но когато все пак има някакъв ефект, той не идва в думи. Идва в преживяване. Айде да не се отплесвам :-)
Та заговорихме с преждеспоменатата приятелка през моя текст, та през нейното преживяване, за нещата в Другия, които ни дразнят. Голямо дразнене падна :-) ха-ха
Опре ли се веднъж до дразнене, човек си задава въпроса: "Господи, какво правя аз в такава ситуация? Какво правя аз с човек,чийто навици толкова ме дразнят?"
Компромиси. Ето това правим.
Как /не колко!!!/ трябва да обичаш някого, за да го приемеш със и въпреки всички неща в него, които ти образуват нерви?
Безкористно.
Дразненето е една червена лампичка, която ти светва всеки път, когато другият прави нещо, което не отговаря на твоята матрица/очаквания/изисквания и т.н. И това не е негов проблем, а твой. Значително по-лесно се живее, когато не се опитваш да натикаш другия в твоята си рамка, а да го оставиш да си живее по неговите собствени правила.
Ама разхвърлял си чорапите из къщата. Ми да си ги разхвърля. Чорапите са си негови, да си ги прави каквото си иска.
Ама не миел чинии. Ми който има проблем с чиниите, да ги измие.
Ти решаваш дали, какво и колко можеш да приемеш. Ако не можеш да приемеш, теглиш чертата и продължаваш по твоя си път. И така докато започнеш да приемаш.
Ако не започнеш, винаги ще има нещо, което те дразни, нещо, което ти вади очите.
Всичко е в твоите ръце и между твоите уши.
Аз за себе си съм приела, че когато обичам, никакви чорапи, чинии, "Ще го свърша, ама утре" и тям подобни, не могат да ме смутят.
Много е приятно. Спестява ти дразненето :-)

Ще разбереш

2009-04-02T10:24:00.004+03:00

Уникален филм и уникална музика. И уникален Ръсел Кроу.

Колкото и много любов да има в една връзка, винаги единият от двамата има чувството, че обича повече, отколкото е обичан.
И това е най-естественото нещо.
И не е лошо.
На всеки му се струва, че никой никога не е обичал като него.
Където има любов, няма място за мерки и теглилки. Няма място за "много" и "малко". Нито за "Аз теб повече".
Любовта не е разменна монета. И никой не трябва да се чувства длъжен да й отговаря, само защото, виждаш ли, някой си много го обичал. Всеки сам, съзнателно или не, избира да обича и не може да иска от никой да му отвръща с взаимност.
Знам, че веднага някой ще подскочи с теорията и практиката за "даването и получаването". Знам, че равновесието се пази като получаваш толкова, колкото даваш. Но понякога това просто не сработва.
Защото всеки е такъв, какъвто е и сам избира какво, как и колко да даде. И никой няма право да се сърди или да осъжда това. Никой няма право да очаква или да изисква. И никой не е длъжен да направи избор, който да отговаря на очакванията.
И никога това кой колко обичал не трябва да бъде проблем.
Не живея за това да ме обичаш, а за това да те обичам.

Часът на Земята - втори дубъл

2009-03-28T13:27:00.002+02:00

Миналата събота беше само тренировка. Днес е официалното събитие :-) Сигурна съм, че знаете какво трябва да направите - да "дръпнете шалтера" за 1 час считано от 20:30. :-)
Дочетох снощи последната книга на Нийл Доналд Уолш - "По-щастлив от Бог". Първите му книги /поредицата "Разговори с Бога"/ са ми много любими. След тях си живея много по-добре със себе си, а следователно - и с другите. Но от тази книга съм искрено разочарована. Незадоволителният превод е най-малкото зло. Имам чувството, че авторът е загубил оригиналността си и се е превърнал в един от многоти Ню Ейдж автори, които ни натякват, че всичко, което ни се случва, е между собствените ни уши. Не, че не съм съгласна с това. Съгласна съм и то много. Аз самата съм живото доказателство. Но ми се видя много плосък тоя текст. Поредният излязъл от конвейра.
А Миро е започнал да прави стрррррррррраааааааашно хубави песни! Горепосочената е уникална! Много ми харесва!

Sansevieria trifasciata

2009-03-25T10:48:00.002+02:00

Sansevieria Trifasciata е цвете, което ненаучному се нарича "Езикът на тъщата" или нещо от сорта. Заслужи вниманието ми с това, че съм запомнила латинското название и вчера в един цветарски магазин цветарката ококори ей такива очи ОО като ме чу да го казвам. хаха
Пролетта започва да ми бърка в мозъка. Закъснява безобразно. Омръзна ми от студ, сняг и вятър. Искам слънце, искам топлинка.
Напоследък нямам много време за училище и за четене. А как ми се четееееее.... Чете ми се като през август на море, когато опуквам по 3 книги на ден. Не не, не чета със скоростта на светлината :-) Просто си избирам малки и леки книги, които не изискват твърде много умствен напън. Защото мисленето не било лесна работа ;-)
Обаче пък, за сметка на това, откривам някакви неподозирани измерения на моята скромна личност. Събудили са се у мен някакви елфи, които ме карат да ставам от леглото в събота сутрин с план за чистене, с график за прането и гладенето, с мераци за готвене. Или аз започвам да се очовечвам,или любовта прави чудеса с хората. Или и двете.
Това за любовта и чудесата със сигурност е вярно. Няма по-добро лекарство за егото от това да обичаш до мозъка на костите, до връхчетата на косата си и до всякакви други места, които ви хрумнат. Превръщаш се в най-приемащото и най-търпеливото същество. И виждаш, че няма граници, освен ако ти не ги поставиш и понякога единственото, което трябва да направиш, е онова, за което толкова пъти си казвал:"Аз такова нещо не мога да направя/няма да допусна." Защото,когато обичаш, правиш неща, които не би направил при никакви други обстоятелства.

Часът не Земята

2009-03-21T11:01:00.004+02:00

Вероятно вече сте чули затова, но аз искам да ви напомня, че днес точно в 20:30 часа ще имате възможност да помогнете на Земята да си поеме дъх, макар и само за малко.
Тази вечер за 1 часа стотици градове /сред тях няма български град/ по цялата планета ще понижат консумацията на електричество. През 2007 г. това мероприятие е довело до спестяване на електро енергия, равносилно на това 48 000 автомобила да бъдат извадени от пътищата за 1 години.
Едва ли ще настъпи края на света, ако прекарате 1 час натъмно. Сигурно и по-лоши неща сте преживявали. И говорим само за 1 час.
Можете да преоткриете очарованието на вечерята и четенето на свещи. :-)
P.P. Ха-ха-ха току що видях, че деянт бил 28-ми март, а не 21-ви. Е, нищо. Ние си поседяхме на тъмно и се зачудихме що сме единствени хахахахха

Обичането е проста работа

2009-03-16T18:25:00.005+02:00

Мога и искам

2009-03-05T10:29:00.002+02:00

Най-хубавият и най-непубликуваният коментар към предишния пост беше, че да е пълна душата е по-важно от това да са пълни очите. Защото това, което приемаме през очите, се променя, но онова, което пълни душата - не.
Абе имаше и един по-хубав коментар, но той си е мой, само мой и не трябва да се слага в думи, защото ще му убият хубавината. ха-ха-ха
На 1 март освен, че се подаряват мартеници и освен, че се ходи до Пампорово, тази година се искаше прошка. Така де - беше Сирни заговезни. Моето родителско семейство традиционно отбелязва този "празник", друг е въпроса дали си искаме прошка и дали си прощаваме.
Всъщност, обаче, навръщане от мини-пътешествието (ако 600 км са мини), се замислих за прощаването и в крайна сметка стигнах до следния дълбокомъдрен извод:
това да ти прощават другите е вятър работа.
Трябва сами на себе си да прощаваме всички неща, които наричаме грешки. Защото никаква чужда прошка няма смисъл, ако собственото ти чувство, че си наранил, че си причинил болка, те човърка отвътре.
Що се отнася до това да прощаваме чужди прегрешения, там положението е почти същото. Никой не може да нарани, да ти причини болка, ако ти сам не му позволиш. Така че и за това, че сме се оставили да ни накарат да страдаме, пак на себе си трябва да простим.
Ако някой се чуди къде е връзката със заглавието - няма я.

Господи, колко си хубава!

2009-02-22T21:43:00.002+02:00

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Христо Фотев

Ако някога някоя жена ви каже, че не обича да чува думите "Колко си хубава!", не й вярвайте - лъже ви.

Ако някога някоя подобна жена ви каже, че не е важно за нея дали я намират за хубава, не й вярвайте.

Ако някога някой, мъж или жена, ви каже, че външността не е важна, не му вярвайте - лъже.

Дори онези хора, които знаят, че "същественото е невидимо за очите", които отдавна не живеят с това, което е отвън, а с това, което е отвътре.

Дори онези, за които не е важно как изглежда партньорът им, а как ги кара да се чувстват.

Дори онези, които твърдят, че нямат нужда да им повтарят, че са красиви или умни или добри или нещо си, за да се чувствам значими.

Всички.

Абсолютно всички

имат нужда да се чувстват значими

особено за значимите за тях хора.

И всички имат нужда да мислят,

че значимият за тях друг...

Абе както и да е.

Казвайте си по-често, че се обичате, защото понякога показването е много трудно за разбиране.

Целувки от най-сладките неща

2009-02-10T13:39:00.002+02:00

Може би едно от най-умните неща, които Миро е правил, е да започне да пее без Галка. Не че тя пее лошо. Даже напротив. Но няма такава лигла.

Днес предвижването между две спирки в жк Младост ми отне 45 мин, което доведе до закъснение обезсмислящо опита ми да стигна навреме за изпита по естетика /някой да знае къде тук трябва да има запетайка?/ Така че - още едно учене за септември.

Предполага се, че работя. Обаче очите са ми толкова зверски уморени, че ми се замъглява всичко даже и с очила. Само преди 2 месеца се бях юрнала да си търся работа, а сега се чудя от кой край точно да я подхвана, че да мога да свърша всичко и то в някакви прилични срокове. Не се оплаквам. Аз така се чувтсвам жива - като се напъвам до предела на силите си, който почти винаги се оказва, че е много по-далеч отколкото си мисля. На принципа на Мечо Пух - "Колкото повече, толкова повече."
Но все пак...
Много ми се иска да е август /може и септември/ и да се обрека на морето за едни десетина дни. Така ми липсват мирисът му, звуците му, усещането за безкрая... Последния път, когато го видях, беше на 30 декември.
Слънце, вятър и море.
И най-прелестното чувство, че някой е готов да измине с теб 1000 км само, за да се порадваш на морето за едни 10 минутки.
Установих, че желанието да даваш от себе си расте право пропорционално на самото даване - колкото повече даваш, толкова повече искаш да даваш. А както е добре известно, при мен получаването и "в замяна" не стоят на дневен ред и не се коментират.
Всичко, което имаме в себе си, има смисъл само, ако има на кого да го дадем.
Ей сега вече започвам да работя. :-)

Най-щастливата

2009-02-08T00:46:00.002+02:00

Сълзите не значат нещастие.
Даже напротив: няма по-голямо щастие от това, да заглушиш плача в най-топлата прегръдка на света.
Единственото по-щастливо от Бистра, която си чака целувката в 6:30 сутринта, е Бистра, която си получава целувката.

И ако някой ви каже, че е най-щастливият човек на света, не му вярвайте.
Защото аз съм най-щастливата на света!

Има дни

2009-01-28T12:22:00.002+02:00

Плаче ми се.
Ама как ми се плаче...
А моментът никак не е подходящ. То кога ли е подходящ...
Понякога това мое летене в облаците и гледането позитивно на нещата ми спретва такива коварни номера. Губя реална представа за това, което се случва.
Но когато всяка твоя частичка е любов, когато искаш да прелееш в другия, да се изгуби границата, когато искаш всичко да е Едно и то почти Е, може ли тогава да допуснеш, че е възможно във всичко това да има нещо несъвършено?
А аз съм тази, която винаги повтаря, че съвършенството е в несъвършенствата. Ама че ирония на съдбата...
Сигурна съм, че е нужно само да погледна малко по-отвисоко на нещата, за да видя, че всичко се случва по възможно най-добрия начин. Но крилата нещо не успяват да ме издигнат до там. Все едно един тежък камък ми виси на крака и ми пречи да полетя.
А толкова упорито се старая да прережа връвта, с която е вързан за мен... И все съм на косъм, и все не успявам.

Почвика

2009-01-25T19:46:00.003+02:00

от дебелата тухла, дето я превеждаааам :-)
Ей сега се нахендрих в Словеса на едно мое ревю за книгата "Нека ти разкажа..." и се затъжих за дните, когато имах време да чета книги и да пиша за тях. Сега има време за учебници и за книги, по които работя. Не и за такива за удоволствие. Не че работя без удоволствие, да не си помислите. Никога не съм предполагала, че ще ми е толкова хубаво да превеждам книга, пък била тя и за комунизма в Китай :-)
Тия дни Илбенчо ми каза, че в астрологичната ми карта планетите били щастливо натрупани и казвали, че съм "постигнала известна самодостатъчност" и за т'ва съм имала високи критерии за хората, които да пусна до себе си. И за това все търся и търся Най-доброто. Да им се невиди и планетите! Откъде ги знаят тия работи?
В "Нека ти разкажа..." проблемът на Демиан беше, че имаше много високи критерии за другите, но не и за себе си. Много ми се иска да избягам от този капан. Старая се и аз самата да отговарям на същите, че и на по-високи критерии. Не мога да искам от някого нещо, което аз самата не мога да дам. Още по-малко пък нещо, което той да не може да ми даде.
Но в крайна сметка - имам ли нуда някой да ми дава нещо? Имам всичко, което ми трябва. Нужно е само да има на кого да го давам. Да има някой способен да понесе цялата Любов, която извира от всяка клетчица, от всяко ядърце и митохондрийче, от всяка молекулка и от всяко атомче, от всяко протонче.... И айде да не разбиваме ядрото на атома, че на Ръдърфорд ще му призлее от моята физика хахаха
Тая седмица имах една много хард командировка. Но я преборих със здраво стиснати зъби и излязох от нея като победител - над себе си преди всичко. Няма такова удовлетворение и гордост! (Приберете тигърчето Мърдок, рекламата свърши :-D)

За вселената от шоколад

2009-01-16T22:58:00.002+02:00

Мило Илбенчо,
/абе все не мога да се сетя кога точно съм те кръстила така :-)/
Много ме замисли с това обичане и с това какво е в мен.
Не знам откъде ми дойде, че цялата работа с обичането се предхожда от приемането. Приемането от своя страна - със смирението. Смирението - със способността да се надсмиваш над себе си. Да не се взимаш насериозно. Да не взимаш нищо насериозно. Да можеш да махнеш с ръка на всичко и да му теглиш една.
Защото няма нищо безвъзвратно.
Даже и смъртта не е безвъзвратна, щот бая животи живеем преди Бог да реши, че може да си ни задържи вовеки без телесна обвивка.
Както и да е.
За да се заобичаш истински, спри за малко да съдиш и да оценяш. Първо себе си, а после и другите.
Обичането е много проста работа... просто го отсавяш да живее в теб.Само му направи малко място. Очисти се от предразсъдъците си, от очакванията и изискванията към себе си. Просто се порадвай на това, което си. А когато си окей със себе си, окей си и с другите. Защото просто си отворена за всичко.
Абе искам да ти кажа просто да си свиркаш и да не се втеляваш толкова.
Не забравяй, че всичко е в твоите ръце.
А щом е в тях, няма смисъл да се притесняваш за нищо.

"Да те обичам цял живот, дори това да е единственото, което някога ще направя"

2009-01-14T17:01:00.002+02:00

С тая песен сме на една вълна.
По-важното е да обичаш, отколкото да те обичат.
Не знам дали в живота има нещо по-ценно от това да обичаш. Ако някой знае нещо по-ценно, нека не ми го казва.

"Там, където е любовта, животът се ражда отново и отново" - пеят тези двамата.

"... щастието се познава по мълчанието. Когато единението е добро, истинско и без преструвки, само мълчанието е в състояние да го изрази."

"Любовта е най-вероятно най-добрата форма на диалог, измислена от човека, за да говори на себе си."

Само Ромен Гари може да роди такива бисери. За това толкова го обичам. Никой никога не ми е говорил по-нежно за любовта.

По едно време много ме беше ударила писателската вълна. Предполагам, че отмина в момента, в който си отговорих на собствените въпроси. Не че нямам нови. Но вече знам какво да правя с тях.
Не ми трябват отговори.
Докато обичам, нищо друго няма значение. Никакви въпроси и никакви отговори, никакви призраци от миналото и никакви призраци от бъдещето, никакви "Страх ме е" и никакви "Така не може".

Както се казва в "Мулен Руж": The greatest thing you'll ever learn is just to love and be loved in return.
По някое време всички ще разберат, че второто не е чак толкова важно.

Свободата, Санчо...

2009-01-06T20:51:00.002+02:00

Свободата не била като салам, казва един Дон Кихот на своя Санчо в популярен рекламен спот. А като какво е тогава?
Поводът за този пост е изразът "дава свобода". И се замислих за онези от нас, които приемат свободата за нещо външно от себе си.
Свободата, Санчо, е нещо, което съществува само и единствено между ушите.
Свобода е да можеш да си тръгнеш от другия, дори много да го боли. Свобода е да оставиш другия да си тръгне, дори много да те боли.
Свобода е да следваш себе си, дори когато чуваш само ругатни. Свобода е да не ругаеш другите, когато следват себе си.
Свобода е да показваш слабост, когато се очаква да си силен.
Свобода е да не очакваш.
Свобода е да знаеш Кой си, Какво и Защо си и да живееш в мир с това.
Свобода е да даваш.
И всичко е въпрос на вътрешни убеждения, на нагласа, на интелектуален багаж, на емоционална интелигентност, на духовна интелигентност - все вътрешни за човечето фактори. А тия "даваш ми - не ми даваш" са само оправдания, извинитиси, бягство от отговорност ;-)

И да знаете, че няма нищо по-ужасно и по-нещастно от самотната четка за зъби.

Куку-руку

2009-01-03T21:38:00.002+02:00

Малко е късно за Весела Коледа, но все още става за Честита нова година.
Та, мили другарчета, честита нова година!
Пожелавам ви всички земни и небесни радости.
Пожелавам ви да постигнете всичко, за което се борите, да получите всичко, което искате. А когато го получите, да съумеете да го оцените и да го опазите. И да му се радвате, ей!
Пожелавам ви да обичате с цялото си сърце, душа, разум, глупост and so on. Защото няма нищо по-хубаво от това да обичаш, да тече по вените ти, да прелива от очите ти, да цъфти на устните ти.
И леко адаптиране към работния ритъм ;-)

Болка=растеж

2008-12-22T12:55:00.002+02:00

Добре де.
Разбирам, че се учим по-лесно от болката, отколкото от щастието.
Не знам що така се получава.
Мислех си, че отдавна съм разбрала, приела и преживяла факта, че човек се ражда САМ и умира САМ и всички заблуди за опори, подкрепи, семейства, приятели и половинки са само, за да изглежда по-приятно и да не губим надежда. И даже ми се струваше, че ми харесва да разчитам само и единствено на себе си.
Да, ама не.
Очевидно, сама си хвърлям пясък в очите с псевдоубеждения, че и сама съм окей, че не ми е нужно някой да вярва в мен, че нямам нужда от приемане и разбиране, щом сама се приемам и обичам.
Слагам си ръка на сърцето и си признавам без бой:
Имам крещяща потребност да се скрия от всичко и всички, от себе си дори, в една голяма, мечешка прегръдка, да потъна, да се удавя. Изпитвам потребност да бъда приета даже с кривините си. А щом човек се почувства приет, даже и с ония черти, които в даден момент се разглеждат като негативи, му идват силите да се бори с тях и да ги изправя.
Трябва да намеря някаква вътрешна опорна точка. Така че и без подкрепа отвън да се справя с демоните на невротичното командорене ;) и да изляза извън чуждото поле на контрол.

Не знам какво става. Проблясъците и черните дупки се редуват със скоростта на светлината. Изисква се бързо реагиране и бързо адаптиране. Лутам се, губя се. Не знам къде съм и накъде да поема.
Някой да светне.
Много е тъмно в този тунел.

Скъпи Дядо Коледа,

2008-12-14T18:03:00.002+02:00

очевидно си редовен читател на блога ми.
Получих си първия подарък половин час след публикацията.
Всъщност, първият подарък беше непоръчан. И дойде преди два месеца без малко.
Явно ти знаеш по-добре от мен от какво имам нужда още преди аз самата да съм го осъзнала. По-хубав подарък не си ми носил никога. Благодаря ти!
И на подаръка благодаря, че си е избрал да го донесеш на мен!
А онези петъшните...
Е, малко прекалих. Добре де, преиграх. Не че нямам нужда от търпение и сила. Имам, както и всеки друг човек. Но не беше чак толкова ревливо положението, колкото го изкарах. Признавам си, понякога влагам повече емоции, отколкото е необходимо. Вярвам, че скоро ще го израстна това, както се израстват разни детски вредни навици.

Банското пътешествие беше... хм... почти съвършено. Почти-то е за липсващия сняг. Е, имаше малко, но не се виждаше от прозореца на хотелската стая. И каминка нямаше, но когато си носиш огъня в сърцето, не ти трябва каминка. Трябват ти само чифт очи, които да светят, и още едни, за да се отразява светлината в тях.

Мисля си, колко малко внимание обръщаме на "подаръците", които получаваме през годината, а не само на Коледа. Що си мислим, че само по Коледа стават чудеса?
Чудесата се случват тук и сега, всеки ден, на всеки, който има очи да ги види и сърце да ги преживее. И подаръците също. Отворете си очите и душите, за да не минат подаръците незабелязани покрай вас.
***
Да се отбележи в протокола: никога не ме е удряла такава блогърска муза.

Получател: Лапландия

2008-12-12T07:20:00.003+02:00

Скъпи Дядо Коледа,
вече знам кой си! /крайно време беше, след 21 години писане на писма/
Ти си за децата това, което е дядо ми Господ за възрастните. Не знам братя ли сте, някакво шизофренно раздвояване на личността ли сте, какво сте, но все пак ... И двамата сте Надежда.
Като гледам какви гадости се случват наоколо, реших, че дядо Господ ще е твърде зает да изслушва майките на убитите ученици и студенти, дечицата, които си мечтаят коледните им подаръци да се наричат "мама" и "тате", хората, които биха искали просто да доживеят следващата Коледа. Та вместо подаръци, ще те помоля за друго.
Моля те, донеси ми малко търпение. Не. Ще ми трябва много. Оная шушумига брат ти очевидно е измислил някакъв много садистичен начин да ми лекува егото и ме сваля на земята и под нея с едни гадни, остри стрелички с надписи "Ей там е върхът, но ти още си в подножието и имаш още доста до горе." А аз не знам дали искам да го изкачвам тоя връх. Дали с дядо Господ имаме едно и също понятие за връх?
Освен търпение ще ми трябва и около два вагона сила. Но не вагони на детско влакче. Товарни, моля. И моля те, нека е преди Коледа, защото дотогава рискувам да се изгубя. Ще заприличам на героя на Орхан Памук от "Черна книга" - ще стана толкова някой друг, че няма да знам коя съм аз.
Ако е възможно също, поръчай на Вселената да ми праща по-ясни сигнали, като за идиот. Вече не разбирам какво ми казва, имам нужда от ясни указания от рода на: "Обувай си първо лявата обувка." или "Носи си костилка от череша в джоба." Ако не по-ясни, то поне да не са толкова много. Цялата съм се отдала на това да усещам вселенските послания и вече започвам яко да се обърквам.
Последно: моля за малко сълзи. Много ми се плаче, а тия предателки са се покрили някъде и вместо да измият дяволите от мен, още повече ги натъпкват отвътре.

Не знам дали ще остане време за моите "подаръци", може би не се правят в твоята работилница. Но Надеждата, дето сте ми я посяли още когато мама и тате са се сляли, за да ме създадат, расте заедно с мен и не ми позволява да мисля, че планувате за мен нещо различно от най-доброто.

В живота важните неща..

2008-12-08T08:16:00.003+02:00

""Който те накара да извървиш с него една миля...извърви с него две."
"Най-великото чудо на света", Ог Мандино

В същата книга, в "Божият меморандум" се казва, че най-голямата сила, която Бог е посял в човека, е правото да избира. Всичко, което се случва и което не се е случва, някога е избрано или не е избрано. То е същото като кармата или причинно-следствена връзка - както си искаме можем да го наречем и пак да бъде едно и също. Много лесно се живее с тази презумпция, ако си готов да си носиш отговорността. Ако ли не си, винаги намираш някой да е виновен за всичко, което преживяваш негативно - родителите, училището, средата, правителството, партньорът и т.н. А и тях даже сами си ги избираме.

Събирам се.
Капка по капка, като закъснял есенен дъжд, се наливам в себе си.
И всяка капка, всяка клетка търси да се сподели, защото това е моят начин да Съм - да се споделям. Иначе защо ми е всичко, което съм ?

През weekend-а имаше трипче до Етрополска Рибарица. All Inclusive, така да се каже: каминка, вино, торта, едни много симпатични хора и едни много, много милички деца. И тихият рефрен на пукащия огън, че гърнето си е намерило похлупака. Може и половинки, както ви харесва. Мечтаният сняг се появи като дъжд, но ще му простя с надеждата, че през следващия weekend ще се поправи ;-)

Декември всяка година става все по-натоварен откъм празници. Струва ми се, че целият свят се е родил през декември. В добавка студентски празници, именни дни, Коледи-Моледи, Нови години, един куп фирмени партита и ужасно лустросани коктейли. Та, честити празници на всички. Особено на онези, на които всеки ден им е празнично в сърцата. А на другите - "Съборете си бариерите. Нека слънцето влезе и във вашите души."

Крокодилски работи

2008-12-03T20:53:00.002+02:00

Има едни такива моменти, в които имам чувството, че ще се пръсна, ако не пусна нещо навън. И аха да го пусна под формата на думи например и се усещам, че всичко е каквото е само докато е в мен. Щом излезе, се напъхва в рамката и се превръща в нещо друго.
Питам се, дали като си казват, че се обичат, хората се усещат да се обичат?
Има ли нужда въобще да се казва, когато всяко докосване, всяко трепване го крещи?
За известно време бях абдикирала от нуждата да обичам. Не да ме обичат. Да обичам. Да давам. Да се раздавам. Да знам, че всичко, което Съм, всичко, което е в мен, кара някого да се чувства обичан. Естествено, не е без значение обратната връзка. Но тя се изразява в приемане, а обичането - ако дойде. Е, връщам си се към тая нужда. Възраждам си я.
Господ много се е забавлявал като е създавал двойките сродни души. А още повече се забавлява, когато се откриват и започват да се нагаждат една към друга. Много садистично забавление, бих казала :-)
Как ли ще се развиват човешките отношения, ако вместо "Обичам те", си казваме "Живея те"?

А трябваше...

2008-11-23T15:47:00.004+02:00

да съм на вълна N.O.H.A. Не че не съм, но тях вече ви ги пусках, а и по-късно официално ще се разпиша в Словеса.
А и се сетих за тая песен на Стефан Вълдобрев покрай нохенското преживяване. Чисто Единение.
И за "Едно" от Ричард Бах се сетих. Но тази книга не се разказва, тя се преживява и се усеща.
Мислех си, за моите теории, според които човек не може да бъде пълноценна част от една връзка, ако сам за себе си не е завършена личност, която е наясно какво е, какво иска, какво дава и какво получава и има посока, в която да върви. Не че се отказвам от този ред на разсъждения.
Давам си сметка, обаче, че за да стане всичко това, да опознае човек себе си и да започне да се осъществява, трябва да си намери "половинката" /егатиму израза - все едно сме наполовина хора/. Има черти от характера, поведението, личността и т.н., които ми се струва, че могат да се разкрият само в обстоятелствата на една споделена, пълноценна връзка. Има кътчета на душата, които можем да опознаем само когато обичаме.
Омагьосан кръг.
Намираш себе си едва когато намериш Човека.
А ако ти го намериш, но той не намери теб?
Едно-то винаги е от половинки.

Току-що осъзнах колко стотин хиляди пъти съм използвала думата "усещам" и производните й в последните 5 поста. Рациото ми, което и без друго е доста пасивно, съвсем се е скрило.

Бълбук.

П.П. Не знаех, че в този клип има бебета в очакване.

"За твое добро"

2008-11-19T08:09:00.002+02:00

Никога не съм разбирала тая реплика.
Никога не съм разбирала как може някой да си мисли, че би могъл да знае по-добре от мен кое е "доброто" за мен.
Добро по чии критерии?
Ама понякога летим в облаците и не разсъждаваме трезво.
Дрън дрън дрън бла бла бла
Кой казва, че трезвото мислене е водещото при взимането на решенията? Кой казва, че мисленето е по-важно от усещането и чувстването? Кой? КОЙ?
Кой може да ме убеди, че онова, което ми говори сърцето, е по-малко истинно от това, което ми казва главата?
Да се оставиш на усещането си, на тръпчиците, които пробягват по гръбнака ти, на живинката, която се разтича по вените ти, когато си щастлив... Това е чисто, непосредствено приемане на всичко, което Вселената ти поднася.
И не е никак ирационално. Даже напротив - интуицията е висша форма разум. Просто се проявява по друг начин.
Не е нужно някой да ми мисли доброто. Аз сама си го мисля. Даже когато изглежда, че си удрям главата в стената. Нужно ми е, за да живея с пълно сърце и да пораствам.

Човек винаги е сам. Когато се ражда и когато умира. Всички ресурси, с които разполага, са между ушите и в сърцето. А външните, от рода семейство, приятели и т.н., само го отвличат от това да види с какво разполага вътре в себе си.
А там Господ е посял зрънце от себе си.
И чака да израсне и да даде плод.

Тикви, пъпеши и N.O.H.A.

2008-11-13T00:28:00.002+02:00

И тиквата, и пъпешът перфектно се комбинират с мед и орехи.
Друг е въпросът, че сега е сезон за мавруд, сиренца, камина и, моля те Господи, малко сняг. Не, много сняг.
Нищо конкретно няма за писане.
Само тихо следване на Божия план.
Сетих се за личния ми инсайт от Кръстова гора миналата година - "Господи, дай ми сили да осъществя плановете ти за мен."
Господи, надявам се, че това, което ми се случва, е планът ти за мен.

Не през думи

2008-11-04T17:13:00.003+02:00

Човек никога не може да разкрие душата си в думи.
Същността, ти, аз, ние, вие, те, разумът, емоцията са много повече от думите, в които се опитваме да се/ги натикаме. Думите са много повече граници, отколкото отворени врати. Думите са проста вербализация. Лишени от образ, звук, мирис, вкус, допир.
От всички, най-лоша го играе думата "е". Да, да, точно така: глаголът съм в трето лице единствено число. Това еднобуквено зло слага етикети и граници и веднъж нарочени, никой и нищо не може да ги разкара.

"Всички болести са от страх." - казваше Мадлен Алгафари, а тя най-вероятно го е чула от друг. Но много истинно започва да ми се струва. Страхът от отхвърляне се превръща в страх от любов, страхът от смъртта се превръща в страх от живота, страхът от загуба се превръща в страх от победа. Ужаственярска работа.
Всеки миг е обсебен от страхове и не остава нито минутка за живеене.
Страховете обикновено се отнасят до последствията от действие, ситуация, решение. Отнасят се до очакваните лоши последствия. И никакви очаквани хубави.
Глупава работа.
Със същия успех, с който очакваме нещо лошо, можем да очакваме и хубавото. И да се радваме много повече, да живеем много по-истински и много по-пълноценно.

И още.
Няма промяна - няма живот. Система, в която нищо не се случва, нищо не се променя, рано или късно умира. По-добре рано, отколкото късно. В случая отлагането е чиста агония.

Най-жива съм, когато се откривам. Да, да, когато откривам в себе си разни интересни неща, за които не съм предполагала, че могат да са там. Вярвам, че човек има потенциал за абсолютно всичко и е въпрос на време, желание, упорство и подходяща среда да се превърне в каквото си пожелае. И много се дразня на оправданието "Аз съм си такъв." Все едно това точката, финалът, няма никакво поле за развитие, цял живот ще бъде едно и също и няма да се мръдне ни на йота. Егати скуката.
По-добре да се гръмна.

Единственият начин да се живее е да се рискува. Ежедневно, ежечасно и ежеминутно да се търси и постига промяната. Защото статиката обрича на бавна и мъчителна агония. Предимно душевна. Но хората с мъртви души ходят по улиците като призраци.

И нали се разбрахме? Не ме търсете в думите. Аз не съм там. По-скоро съм в неизреченото и най-вече в усещането.

Не може да бъде

2008-10-30T17:43:00.003+02:00

Трети път този месец. Да се отбележи в протокола ;-)

Това видео ни го демонстрира проф. д-р Христо Кафтандиев като идеална работа с женски символи - сърца, Париж, кули, пълнолуние и ала бала. Това само ме подсети колко ужасно много обичам "Мулен Руж". Филмът не блести с нищо особено, освен с Никол Кидман и текстовете на песните. Юън МакГрегър също може да мине за блестящ в моментите, в които е без брада. ;-) Но все пак е божественярски филм. Сигурно заради това, че е един от малкото филми с гаден край и въпреки това си остава хубав.
Днес превеждахме с Нушата на семинар, който направо ми изпи силичките. Никога не съм имала по-тежък превод. Предполагам, че е защото човекът не ми е много приятен. От онзи тип бързоуспели младежчета, дето си мислят, че светът е техен, издребняват изнервящо и се държат като последна инстанция. Замислям бавно и мъчително убийство. Май ще прибягвам до вуду ;-)

Мислех си да пиша за книги, но много не ми идва отвътре.
Идва ми само да напиша:
Никога, никога, никога не се впечатлявайте от това, че не отговаряте на очакванията на някого. Освен ако не ви плащат. Но дори и когато ви плащат, се впечатлявайте само в рамките на сумата и времето, за което ви плащат.

Две

2008-10-16T17:51:00.002+03:00

Чак не може да бъде, че се разписвам за втори път и то сме една 16-ти :-)
Още на 12-ти си написах офф лайн един текст за публикуване, ама като ме завъртя шайбата и не остана време.
И аз като НБКМ и БНТ съм започнала Голямото четене, само че няма да има класации на любими романи. Захванала съм да се ограмотявам професионално. Трудя се в момента над "История на четенето" от Алберто Мангел и "451 по Фаренхайт" на Бредбъри. Първата изглежда като да е научна книга, но започва като изповед на Мангел за собствените му читателски опитности. Много приятна работа. Изглежда, че ще продължи с доста дълбоко бръкване в читателските особености, но на 33-та страница още е рано за каквито и да е констатации.
Бредбъри е съвсем друга работа. Прехвърлих половината и вече си задавам въпроса "Какъв би бил светът, ако няма книги?" и предпочитам да не си отговарям. Страх ме е от отговора. Не мога да си представя живот, в който не мога да се докосна до всички времеви, пространствени, личностни и т.н. точки, до които ме пренасят книгите. Живот, в който не мога да се скрия от себе си в книгите. Живот, в който книгите не наливат в мен като в бездънна чаша смислия, знания, Познание, преживявания и всичко друго, което носи в себе си една книга.
На кратко за "451 по Фаренхайт": действието се развива в свят, в който пожарникарте не гасят, а палят пожари. По-точно - изгарят книгите. Защото книгите са източници на нещастие, книгите те карат да мислиш, да се съмняваш, да питаш "Защо?", да чувстваш, а всичко това е много нещастна и размирна работа. Гай Монтег е потомствен пожарникар. След като една нощ заедно с книгите изгаря и собственичката им, Монтег вади пред жена си всички книги, които укрива в дома си. Жеа му прави донос и една нощ Монтег е изпратен на акция в собствения си дом. Но съмнението вече е посято в него и вместо да изгори книгите, той изгаря шефа си. И се започва - преследване, укриване и т.н. Още не знам как завършва.
В случай, че не знаете, 451 градуса по Фаренхайт е температурата, при която хартията се възпламеня и гори.
Хартията, не книгите.
Книгите никога не изгарят. Защото книгите не са хартия.

След всички тия идеологически размишление е ред на малко истински живот.
Очарована съм от работата на "Гранд Хотел София" /това е НЕплатена реклама ;-)/. Страхотно обслужване, страхотно настаняване, прекрасен ресторант. Абе всичко си беше точно както трябва да бъде за цената, която плащаме. Нищо не ми беше отказано, гостите ми бяха обгрижвани като бебета, всичко беше изпипано до най-малкия детайл. Така че, ако ви се наложи да посрещате гости и можете да си го позволите, Гранд Хотелът е мястото.
Правят най-божественярското крем брюле на света.

Първи път

2008-10-06T17:46:00.002+03:00

За този месец.
Всъщност имам да пиша за събития от миналия месец :-)
Съвсем случайно Нушка от Словеса не можа да отиде на едно представяне на книги, та отидох аз. В резултат се получиха моите първи културно-журналистически опити: клик и клик. Доста ми хареса, така че май ще има продължение.
Ето тук съм споделила впечатления от една много сладурска книжка.
Училището /разбирай академичната учебна година/ вече започна, но възпрепятствана от фактори от здравословен характер още не съм я удостоила с присъствието си. Очертават се пак десетина изпита,но к'во да се прави... Нали трябва да си пазим имиджа на най-добрите студенти :-)
Имам известен напредък с шофирането :-) Но той се простира само до управлението на МПС а автоматична скоростна кутия :-) За сега /слава на Бога/ не съм предизвикала катастрофални положения :-)
Ужасно много искам да се науча да пиша книги. Но нямам никаква идея как става това. Знам какво точно искам да кажа, но не знам как да го направя. Оформила съм си някакъв скелет, но пълнежа ми се струва ужасно трудна работа. Всички тия подробности... Откъде им идват на хората? А пък за остроумие тип "Ромен Гари" мога само да си мечтая. Не знам дали някой друг, освен него, може да измисли "сълзите ми напираха в очите й" или "мълчах с цялото красноречие, на което съм способен". Велика работа, какво да си говорим...

И една Patricia Kaas от мен :-)

Ретро стайл

2008-09-16T18:12:00.000+03:00

Отдавна не бях слушала Fugees. А много ги обичам.
И отдавма не бях писала в два последователни дни в блога. Ха-ха-ха

Хора и улици...

2008-09-15T11:05:00.002+03:00

Не знам защо тази песен я свързвам с дъжд.

Снимката я откраднах от http://www.saynotocrack.com/ Много обичам дъжд. Имам чувството, че отмива всички гадости и носи нови хубости. Есенният дъжд е първият белег за промяната на сезоните. Вече започна да ми омръзва това потно, умряло от жега лято.
През weekend-а се видях с разни "призраци от миналото" :-) Хора, които не бях виждала от години. Много е жалко, че единственото, което ни свързва, са общите спомени. А сме изживели заедно най-хубавите моменти на тийн възрастта. Едни са се променили, други не са и това прави пропастта още по-дълбока и невъзможна за прескачане. Но всеки сам си избира пътя и как да го извърви.
Четох две-три доста интересни книги. Но най-впечатлителна се оказа "Творение в черно" на Маргьорит Юрсенар. Тъй като съм чела новоиздадените нейни неща, имах доста високи очаквания, които бяха надминати и изпреварени с няколко обиколки. Юрсенар изключително добре позиционира героя си Зенон и неговите убеждения и предположения в хронологията на ренесансовата наука. Освен това Зенон е човек, който отказва да се подчинява на олигофренските порядки и "така се прави". А това несъмнено е още една точка в негова полза в моите скромни читателски очи. Романът клони към философски без да е досадно отвлечен, с твърде много неясни разсъждения и други неприятности.

Мисля, че открих призванието на живота си ;-) Няма да изпадам в конкретики, те така или иначе не са най-важното. Важното е, че знам какво и как искам, ще бъде полезно и за други хора и надявам се - ще ме направи щастлива. Малко е трудно за реализиране, така че трябва много внимателно да обмисля и да планирам всичко, да преценя, да премеря и много, много да работя. Трудното никога не ме е плашило, така че още днес ще направя една първа крачка, пък да видим тя къде ще ме заведе.

Взех си изпита по Съвременна българска литература с 300 зора. Радвам се, че никога повече няма да ми се налага да се явявам при проф. Кунчев. През живота си не съм учила толкова за всички изпити взети заедно. Обещавам си повече да не си давам толкова зорм за дисциплини, които не са ми интересни. Върепки, че всички изпити са ми взети, ме заплашва реална опасност да не мога да запиша семестъра, понеже нямам заверка по спорт от първи курс. Откачена работа. Предлагам да отпадне задължителния спорт. Така ще се спестят много досадни бюрокращини и неприятности.

Нервя се, че са откраднали кофата за хартия пред блока. Сега мъкна по 10 кг хартия до най-близката кофа, само за да установя, че в нея има не само хартия, а всичко, което би могло да се изхвърли в контейнер. И аз за чий се хабя да деля отпадъците, че дори и да приучавам домашните си да го правят? А дори още преработвателния завод не работи като хората... пфуууу

Открих, че най-ужасният въпрос на света е "Как може да си такава?" Ако искате да нараните някого, това е най-сигурният начин.

Отивам да свърша малко хубавини. Редно е след толкова мрънкане хахаха

Книжни работи

2008-08-05T11:56:00.003+03:00

Това представлява "книжарницата" в един от най-популярните, ако не и най-популярния, български курортите - Слънчев бряг. Това, което не се вижда много добре на заден план, е един РЕП, на който се продават по десетина заглавия на български, руски, немски и английски. И - това е! Друго няма! Хората си идват с книгите от другия край на Европата и ако, не дай Боже, останат без четиво, няма откъде да си купят. А всеки 3-ти човек на плажа беше с книга! Коментърът за книжната търговия в Слънчев бряг е излишен.

Няколко дни преди това имах възможност да наблюдавам читателските вкусове на гостите на един хотел в Равда. От 10 книги на шезлонгите около басейна 3 бяха на Георги Стоев, 2 на Паулу Коелю, едно трилърче, едни "Нашенци" на Чудомир, един Жоржи Амаду с "Габриела, карамфил и канела" и един път "Самите богове на Айзък Азимов.
Изводите ми са няколко:
1. Не е като да не се чете. Разбира се, може още, но не сме чак толкова зле, колкото постоянно ни изкарват.
2. Георги Стоев се превръща в доказателство за клишето, че за да станеш класик, трябва да си мъртъв. Ако въобще може да се сложи такъв етикет на Стоев.

От скоро имам честта да модерирам един форум за Книги.
Макар че почти няма нужда от модератор. Нещата, които ми правят впечатление:
1. Едно сравнително стабилно ядро участници в темите, което рядко се променя.
2. Участниците взимат под внимание мненията на другите в избора си на четива.
3. Най-активната тема е "Какво чета в момента" - доста добро поле за изследване на читателски вкусове и настроения. И много по-достоверен материал за класация на най-четените заглавия, от списъците с най-продавани книги на книжарниците.
4. Това мини читателско общество демонстрира изключителна толерантност. За едната година, откакто съществува форумът, никога не е имало обиди, нападки и т.н., които са така характерни за тези интернетски ширини :-) Потребителите уважават и приемат вкусовете на другите.

Възмутена съм от две публикации в списание "Грация" в броя му от месец юни. В статия озаглавена "Внимание, вредно за четене" г-жа Николета Попкостадинова е изтъкнала всички негативи на книгите за самопомощ или както там изберем да ги наричаме. Принципно съм съгласна с тезата й, че голяма част от тези книги за нищо не стават, и приемам повечето от аргументите й. Например: лоши преводи, текстовете не са адаптирани като за нашата действителност, има доста противоречия в тия четива и т.н.
НО! Ето с какво не мога да се съглася:
1. Горните твърдения в икакъв случай не могат да се отнесат към всички заглавия от тази категория.
2. Можеха да се подберат други заглавия за примери, защото някои от цитираните ("Изкуството да бъдеш бог") според мен се числи именно към онези книги, които не попадат в графата "вредно за четене".
3. Не мога да приема да ми "размахва пръст" човек, който използва термина литература за всички книги - фикционални (измислени) или не-фикционални.
И ето сега най-голямото ми възмущение.
Около 70 страници по-късно в същото списание, в същия брой имаме една страница с ревюта на книги. Заглавието на публикацията е "Рецепти за щастие", а текстът под нея е следният "Колко са вълшебствата, с които украсявате ежедневието си? Ако успявате да направите поне по едно на ден, значи владеете магията на живота. Но ако не сте толкова добри, оставете се на законите на Вселената." Следват кориците на книгите "Всичко за брака", "Свещена магия", "Императрицата в теб" и "Тайните на привличането" придружени от няколко реда за всяка книга.
И какво се получава? Плюем по книгите за самопомощ, а после им отделяме цяла страница хвалебствия? И то поне да беше за пари, бих разбрала....
Е, поне отделят внимание на книгите, защото можеше и да не го направят.
Ще си позволя да публикувам настоящия си пост и в блога на кандидат-книгоиздателите.

Веднъж на месец е добре :-)

2008-07-17T08:19:00.004+03:00

На фона на това, че си мислех съвсем да го зарежа тоя блог.
Но напоследък Орхан Памук ужасно ме провокира. Самотероризирам се с "Черна книга" от няколко месеца насам - примерно от три като през 2 от тях не съм я отваряла. 550 страници отвлечени дрънканици, които никак не ми помагат да ги разбера. На 460 започвам да стоплям малко по малко за какво е цялата работа - за това да бъдеш истински - такъв какъвто си.
А това е ужасно трудна работа.
Много, много трудна.
Ако мислите, че няма да ви стигнат силите, никога не се захващайте с това. Защото ако само веднъж се докоснете до блажеството да бъдете себе си и после се върнете в старата, удобна кочинка на това да отговаряте на чуждите очаквания, ще прекарате остатъка от живота си в блянове и копнежи по своята същност забутана някъде дълбоко под пластове норми, общоприетости /обичам да си измислям думи/, такасеправита и такатрябвата.

Та в това е драмата на героя на Памучния в "Черната книга" - че не е себе си, а някой друг. И дотолкова се вживява в ролята на този друг, че започва да живее в неговото жилище, да върши неговата работа, да спи в неговото легло, да носи неговите дрехи, да отговаря на телефона от негово име и т.н. Много ми е интересно дали накрая няма да се окаже, че всъшност героят е само един и има някакви шизофренични истории там. Но все пак има още стотина страници за дочитане :-)
Сърбят ме пръстите да попиша малко за оная "потресающа" драма за това талантливи или безхарактерни или и двете са съвременните български писатели. Обаче ще се сдържа, за да не подклаждам самочувствието на дамата, която я предизвика. По тази причина няма да изпиша и името й, за да не се превърна в още един резултат от търсене по темата в Гугъл. :-)
Но все пак думата беше за това да бъдем такива, каквито сме. Или поне такива каквито си мислим, че сме. Човек никога не може изцяло да се опознае, така че си остава в сферата на мисленето за себе си. Но поне неговото собствене мислене за себе си и живеене според това, а не според това, което другите си мислят за него. Престъпление срещу собствената ни личност е винаги да правим това, което ТРЯБВА да правим, това, което сме ДЛЪЖНИ да прави, това, което е РЕДНО да правим... дрън-дрън-дрън, бла-бла-бла... Сблъсквам се всеки ден с хора, които никога не се кикокят инфантилно на публични места, защото "не е прилично", които никога не са си пели докато се мотат по улицата, защото "всички ще им се смеят". Хора, които никога не правят нещо дръзко, лудо и неприлично, защото се страхуват да не изгубят комфорта на добре познатото и контролируемото, въпреки че това може да се окаже нещо, което им носи върховно удоволствие. Хора, които никога не казват "Не", "Не искам", "Няма", които не противоречат, които не се заявяват, за да не откъснет крехкото стъбълце на чуждото одобрение, което се храни и развива от всичко, което правят, за да се харесатна другите, дори когато наранява тях самите. Егатиму и живота...
Ей тоя на снимката е виновен за всичко :-)

Летни бури

2008-06-16T12:40:00.003+03:00

Съвсем замириса на море. Очаквам да тръгнем на 27.06, най-късно на 29. Но дано не се наложи да отлагаме :-)
Напоследък са се заредили едни хубави, проливни следобедни дъждове придружени с гръмотевици, които направо ми пълнят душата. Обичам ги също толкова, колкото и снежните бури и жаркото слънце. Но като лисне оня ми ти дъжд, а аз си лежа в къщи с книжката или съм потънала в сладка дрямка сгушена в мечешката топчовска прегръдка /в събота, вместо да уча по Компютърно опосредствана комуникация, ха-ха-ха/.
Както предполага сесията, имам яко за четене. Не ме кефи много да чета учебници. Имам да чета един километричен списък български заглавия, които уж трябва да са съвремнна българска литература /за изпита в понеделик/. Ама каква съвременност?! Най-новата книга е написана към 79-та. Успокоителното е, че са доста по-добри от книгите, писани през последните 15-20 години. Интересното е, че в повечето книги от списъка /някои заглавия: "Хайка за вълци", "Ден последен, ден господен", "Антихрист"/ се повтарят някои теми - за богомилството например.
Нещо ми се пише напоследък, а не знам какво. Изследователства ми се.
Топи започва да се превръща в читател. Надявам се, че това не е някакво несъзнавано изнасилване над неговата личност. Много беше сладък като прочете "Джонатан Ливинсгтън Чайката" докато аз спях в събота сутрин, а после двамата си разсъждавахме върху книгата. Гордея се с теб, Топчи! :-)

Някакви никакви работи

2008-05-28T10:07:00.002+03:00

Днес ми е ден за възмущение :-)
1. Снощи си прибирам с трамвай номер 7 ;-) към Борово. Слизам на Мотописта и минавам през подлеза. В подлеза, от който миналата седмица демонтираха кабинката на охранителите /не че някога е имало охранител там де/, се натъкнах на едно навито, миризливо кучешко ако, което аха! да се лепне на подметката ми. Добре, че се оказах ловка.
2. Миналата седмица влизам в книжарница "Хеликон" на бул. Стамболийски. Както винаги си гледам книжки един час. Накрая погледът ми ковна Речник на символите. Уникално издание! 2 тома, всеки на цена 27,50 лв. На гърба на вторият имаше етикет, на който беше посочено, че комплектът струва 55 лв. Реших, че ще взема в момента само първия, а втория - друг път. На касата се оказа, че се продава само комплект. Вдигнах лекичък скандал на продавач-консултантките. Отвратително е просто! Каква е тая пазарна икономика, в която клиентът не може да купи каквото си иска?! Девойките се опитаха да ми пробутат "Книга на символите", която е на светлинни години зад Речника. Естествено, не им се получи номерът. Прежалих се и купих комплекта, защото познавайки книготърговците след месец-два ще го покрият и после иди, че търси.
3. Това, от което съм най-възмутена, е, че предпоследният пост в блога на Бистра И. е предизвикал цели 20 коментара. Нещо, което не се е случвало друг път в нейния блог, въпреки че е много популярен. В този пост Бистра /адашка ;-)/ споделя нещо лично, което се отнася до една от темите табу в нашето общество. И веднага се намери една сюрия народ, която да й каже, че не е очаквала подобно нещо от нея и разни подобни. Отчитам, разбира се, че някои хора се бяха изказали като пичове ;-) Но се дразня, когато хората се опитват да ни вкарват в собствените си матрици, в собствените си очаквания и виждания и изпадат в нервни кризи, когато това не се случи.

Имаме да пишем курсова работа по политология на тема "Приближаваме ли се до културата на толерантност?" Естествено, че не се приближаваме! Каква толерантност, каква култура? Нашето общество дори не е наясно, че има проблем с приемането не различния, с признаването на правото му да бъде различен. Да не говорим пък за стремеж да се реши този проблем. Ние себе си не приемаме, камоли другите.
Каква бясна курсова работа ще напиша, само аз си знам :-D
Любов? Любовта е онова, в което човек среща себе си.

И замириса на море

2008-05-21T15:27:00.002+03:00

Крайно време е! Да дойде топличкото, слънцето, леките дрехи, късните вечерни разходки и моретоооооооооооо! Как ми се ходи на плажчеееее.... само аз си знам :-)
Иначе, жива съм, както виждате. И то много, много, много жива :-)
В събота-неделя имах "честта" да участвам в много "здраво" приключение - преход из Родопите, включително нощен. Ходене, ходене, ходене по чукарите, газене в ледено студена река, спане в пещера на опушен огън, спускане в пропасти през нощта... с две думи - луда работа :-) Но беше закаляващо. Не само за тялото, но преди всичко за душата и духа. И те кара много, много, много да цениш всичко, което имаш.
Една наболяла тема напоследък. Много ми е мъчно да виждам сред непосредственото си обкръжение /колеги в работата, в университета, близки, познати/ хора, които не могат да приемат нищо, което се простира извън техните знания и представи за нещата. Всичко, което излиза извън рамките на тези "коне с капаци" веднага се отрича, анатемосва, класифицира като "фантасмагория", "глупости", "дивотии" и подобни. Приличат ми на Шопа, който изправен пред жираф заключава: "Те такова животно нема." Нещата са такива, каквито са, без значение дали човеците приемат или не този факт.
И такива ми ти работи. :-)
Обичайте се.
Казвайте си го.
По-важното: показвайте си го.
И когато наистина обичате човека до вас, не позволявайте на нищо и никого да хвърля сянка върху любовта. :-)

Библиотечно

2008-04-22T08:45:00.003+03:00

Седя си в офиса, пиша текстове за нов сайт и си ссссррръбвамммм вкусссссно капучино с аромат на канела! Обожавам! :-)
Вчера ходихме на обиколко в НБКМ*. Набутахме се в книгохранилищата, т.е. в същинската библиотека. За разлика от фасадата на сградата на библиотеката, която дава вид да е само на два етажа, хранилищата са на 8 ниски етажа. Стотици квадратни метри площ със стотици хиляди книги. Е, не изпаднах в див възторг, ако това си мислите... Ето поради тези причини:
1. Сградата е едно чудовище, отвътре облицовано с врачански камък, което те поглъща и ти създава усещането, че никога няма да те изплюе.
2. Получаването на поръчана книга ти скъсява живота с 30-40 минути, ако преди това служителките не са те убили с пословичната си "вежливост".
3. Ако си умен, излизаш да си чакаш поръчката извън читалнята. Най-добре на стълбите пред библиотеката. Ако не си чак толкова умен, слизаш да пиеш едно кафе в "Мазето".
4. Някак си се докопваш до заветната книга. И ето тук започват мъките. Имаш на разположение маса и стол, тип ученичиски, заедно с още сто други човека, които ползват читалнята и в летните горещини си стават особено близки. Причината - оригиналният оберлихт на сградата е заменен от пластмасова плоскост, която в жегите превръща читалните в парник.
И какво правя тук аз, която обичам да чета легнала или поне полулегнала, да сядам по турски, да ям, да пия, да слушам музика докато чета? Ми аз обичам да чета в усамотение! Тук няма шанс за уединение, защото чуваш, помирисваш, виждаш как сто други човека се опитват да правят същото като теб.
Не че имам време за губене в библиотеката де :-) Аз и вкъщи си имам достатъчно за четене.

"Няма време"

2008-04-16T20:39:00.003+03:00

Така казва онова сладко човеченце от "Минута е много". Е, аз нямам ципче на устата :-)
Нямам време да блогвам.
Притисната между училище и работа все по-рядко намирам време дори да хвърля едно око на любимите си блогове.
Но! Някой да не си помисли, че се оплаквам? :-) Ни най-малко! Даже напротив. Мога само да се хваля с успехи на житейското поприще. Ха-ха-ха Т'ва пък откъде ми дойде :ROFL:
Трябва да ви кажа, че личните постижения са един от най-мощните възможни мотиватори. Не че съм постигнала кой знае какво. Но фактът, че си върша работата, че нещата се получават в някаква степен, ми вдъхва все повече и повече ентусиазъм и желание.
23 април е Международният ден на книгата. Ние с уважаемите ми колеги още нищо не сме измислили, за да отбележим професионалния празник. Миналата година мина почти не забелязано с някакви маратонски четения и подобни. Нещо трябва да се роди от кухите ни сутдентски глави хи-хи-хи
Освен за блогване, нямам време и за четене. Гледам да си открадна по един час на ден, но нали разбирате, че когато трябва да избирам между четене и гушкане, изборът винаги е в полза на второто :-)
Тия дни се порових за малко информация за библиотерапията. Това е вид терапия, при която поетични и всякакви текстове се използват в оздравителния процес на пациента. Естествено, в мила родна България не са и чували за това. А още по-естествено, библиотерапията е дело на руските братушките и те работят най-усилено в областта. Ако се разработи тази "нива" у нас, това може да е от полза не само за хората, които прибягват до услугите на терапевтите, но и за издателския бизнес. Няма нищо да кажа повече :-) Идеите не се защитават от Закона за авторското право и сродните му права. А аз държа идеите ми да си останата мои :-)

Искам да кажа на онзи Специален човек, с когото се чувствам свободна да се споделя цялата, че това, което ми дава е най-голямото съкровище във Вселената.

Нали не забравяте да се усмихвате и да се радвате на всичко, което ви поднася животът? :-)

Party Day

2008-03-29T16:45:00.006+02:00

Тази вечер празнуваме поредното възмъжаване на Топи. На 24.03 стана на "2 до 6" годинки :-) Пожелавам си да ме търпи още дъъъъъъъъъъългоооооо :-)
За мое съжаление на връх рождения му ден го превърнах в болногледачка, защото ме беше стегнала една ангина. Но слава Богу, за традиционното грандиозно парти съм свежа като краставичка :-) Очакват се гости от порядъка на новогодишните. За справка: на Нова година бяхме минимум 60 парчета :-) Сутринта за два часа и половина успяхме да се справим с почти всички приготовления. Страшен екип сме двамата! :-)
Миналата събота и неделя ходихме на тийм билдинг в Рила - курорта Трещеник, вила "Десислава". Прелестно място! Естестествено, по това време на година в планината си е все още зима. Имахме възможност да се насладим на пухкавичък, беличък сняг :-) През прозореца на просторния ни апартамент хи-хи-хи Забавлявахме се зверски! Игрите и този път бяха супер занимателни и предизвикателни, но както винаги всички се справихме блестящо! Фактът, че Топи се почувства част от нашия колектив, е достатъчно красноречив за успеха на начинанието. Навръщане имахме уникалната възможност да установим емпирично колко е тесен третият ред седалки в новата кола на Шефа :-) Мисля, че нямаме нужда от повече експерименти в това отношение :-)
Имах едно много странно преживяване с автобиографията на Чарли Чаплин. Една вечер четох, докато стана време да си пия антибиотика, после си заспах както си му е редът. През нощта явно съм вдигнала температура, докато сънувам, че съм Чарли Чаплин. Бях толкова "вътре" в съня, че ми трябваше ужасно много време да се "върна". Малко се изплаших. Вярно, че като се повиши температурата на мозъка, на човек му се случват странни неща, но мисля, че няма да дочета тази книга до край :-)
От понеделник се зареждам в новия офис и запретвам ръкави за яко бачкане :-) Ако остане време - и за училище.
Отивам да се разкрасявам за довечера :-) Все пак трябва да съм съответно хубава на домакина :-)
Да си купонясвате в събота вечер! :-)

Вече не мога да измислям заглавия :-)

2008-03-18T08:24:00.004+02:00

Този дълъг период на неписане не беше почивка от Кафка :-) Времето беше дефицитно. Е, то и в момента е. Открадвам няколко минути от упражнението по Редакционно-издателски системи, за да напиша това-онова.
Няколко реда за честитки:
1. Шефът се сдоби с нова кола :-)
2. Сестра ми помъдря с 1 година на 11.03.
3. Шефът възмъжа с 1 година на 15.03.
4. Симонка и Добри последваха примера на горните на 16.03.
Всички поводи бяха тържествено отбелязани!
На 15 и 16 - малък трип до вилата. Съботата я прекарахме в готвене, подклаждане на гъня в камината и четене на Атанас Далчев, а неделята - в миене на чинии. Покарах стотина километра на връщане към София ;-)

Ходенето на лекции е много полезна работа. Успявам да усвоя 2/3 от информацията само от едното чуване. Проблемът е, че ми изяжда твърде много време и не мога да работя пълноценно. Така че ученолюбието ми ще бъде скъсено от някой край :-) Но много ме кефи да слушам Милена Цветкова /например :-)/, въпреки, че след нейните лекции съм като изцден лимон. Тръгвам си от там с един тон информация в главата и желание да ровя още и още.
В работата се наблюдава типичен "летящ старт". Ентустиазмът от Университета го пренесох доста успешно в офиса и въпреки, че все още нямам конкретен видим резултат, работя усилено по постигането на поставените цели. Гледам да не се въодушевявам твърде, за да не падна после от високо :-)
Всъщност дължа голяма част от ентусиазма си на лицето Станислав Стоев. На това, че имам свободата да обичам във всички възможни смисли на тази дума, че се чувствам истинска и пълноценна, че ми е леко на душата, че имам слънце в очите си и всички други подробности, призхождащи от действието на силното обичане :-)
Сега изчезвам, за да не изпусна съвсем труда на доц. Грета Дерменджиева
П.П. Усмихвайте се и не се оплаквайте, освен когато е крайно наложително! :-)

Кафкианско

2008-03-09T15:44:00.001+02:00

Само преди седмица бях възмутена от лицето Франц Кафка до мозъка на костите си. Е, нещата търпят промяна :-) Слава на Бога...
Наложи се да прочета "Процесът" и "Метаморфозата" и да ги представя пред целия курс кандидат-книгоиздатели. Докато четях, проклинах Кафка - и мислено, и гласно. Изправена пред колегите, обаче, дума след дума, започна да ми просветва защо Кафка е Голям.
Ето малко история...
Франц Кафка е роден в Прага през 1883 г. в еврейско семейство. Бащата е деспотичн търговец с презрително отношение към литературните стремления на сина си. Франц получава юридическо образование и през целия си живот работи в застрахователна фирма. Пише предимно нощем. Последните си години Кафка прекарва в различни санаториуми в търсене на спасение от туберколозата. Умира в Кирлинг, край Виена през 1924 г.
Посочван най-често като виден модернист, Кафка е титулован като един от "тримата влъхви" на модернизма. Другите двама са Марсел Пруст и Джеймс Джойс. Модернизмът е литературно "течение" /???/, което се разгръща в края на XIX и началото на XX в. Върховите модернистични постижения са от периода между двете световни войни. Характерното за модернизма е, че отрича традицията и се насочва към новото. В контрапункт на реализма и натурализма от предходните десетилетия, модернизмът се "изразява" във и чрез абсурдност, гротескност, свръхреализъм.
Това беше от учебниците.
От мен:
Това, което ме възмути у Кафка, беше липсата на смисъл, абсурдната незаинтересованост на героите от собственото им битие. Няма сюжет, няма действие, няма развитие. Героите не си задават въпросите "Защо?", "Кой?", "Какво?" И ми беше нужно време и да започна да изразявам гласно мисловния си поток, за да разбера, че именно това, което предизвика възмущението ми, е ценното не само у Кафка, но и в целия модернизъм - можеш да влагаш в творбата /литературна, изобразителна, музикална и т.н./ свой собствен смисъл.
Много дълго взе да става...
To be continued... :-)

Бръм Бръм

2008-03-03T18:33:00.003+02:00

Седим си гушнати на парапета на Моста на влюбените. Покрай нас минават хора, шарени, усмихнати хора. Говорим си за Нещата от живота ;-) За завистниците, за злонамерените, за това, че единствените, на които могат да навредят, са те самите.
Защото, когато знам коя Съм, когато обичам, когато съм Едно с този, когото обичам, никой и нищо не може да ни попречи да бъдем щастливи.
С мама и систъра си направихме женска разходка до вилата :-) Борихме се около 5 часа с новия пъзел и в резултат наредихме само рамката :-) Мама доволно си окачи на стените новите картини и другите "ценности" :-) Аз прочетох с кански мъки "Процесът" на Кафка. През живота си по-скучно нещо не съм чела! Изтормозих се!
Не искам да прекалявам с любовните теми, но искам да ви кажа, че е УЖАСНО хубаво да си влюбен, да обичаш, да ти светкат очичките постоянно, да си пиян от любов, да ЖИВЕЕШ във всеки смисъл на тази изтъркана от експлоатация дума! :-)
Сега отивам да се разкрасявам, да пея под душа, да си лакирам ноктите в розово и каквито още щуротии ми дойдат наум!
П.П. Когато е влюбен, на човек му идва смелост за всякакви неща! :-) Опитайте и вие! В домашни условия. Безопасно е. :-)

Слънчевко

2008-02-24T16:54:00.003+02:00

Времето е необичайно топло за края на февруари. Вчера беше най-малко 15-16 градуса и едно слънчевоооооооо. Времето е идеално за безцелно мотане из града :-)
Последните няколко дни минаха толкова сладко-лежерно-щастливо. Чак сама си завиждам... Е, на финала трябва да впрегна всичките си налични ресурси, за да довърша една задача и да си напиша домашното, което предизвика бурен студентско-преподавателски дебат. В крайна сметка съм почти готова. Даже открих една неточтност в заданието :-)
Възмущавам се напоследък от ниската култура на движение по пътищата. Не. Не се възмущавам от псуващите, некадърните и т.н. шофьори. Възмущавам се от абсолютно БЕЗОТГОВОРНИТЕ пешеходци. Примери: пътувам с трамвай N7 и обикновено се качвам от спирка "Мотописта" на високоскоростния бул. "България". Има си подлез като слънце, а най-честата гледка е възрастни хора в пенсионна възраст е да пресичат подтичвайки през пътното платно. Друг пример: кръстовището на бул. "България" и бул. "Гоце Делчев". Една доста възрастна жена запушва и без това пренатовареното кръстовище като пресича през платното. И там си има подлез. За ентусиастите да пресекат Цариградско шосе пред хотел "Плиска" няма да говоря. Самите пешеходци не се грижат за собствената си безопасност, но стане ли ПТП, по закон шофьорът го отнася, без значение, че вината може да е на пешеходеца.
Малко прибързах с ентусиазма покрай новия семестър. Обещава да бъде доста натоварващ, но да се надяваме, че поне нещо ще научим. Не се плаша от четенето, но не знам точно как ще се получи с присъствието на занятията.
Дочетох "Понеделник започва в събота" на Аркадий и Борис Стругацки. Страхотна сатира! "Трудно е да бъдеш бог" и "Хищните вещи на века" също са хубави, но тук авторите показват страхотно остроумие. Сега обаче ще се наложи да наблегна малко на учебните четива :-)
Предстои ми доста натоварена и напрегната седмица. Но когато човек знае, че сърцето му прелива от щастие и споделеност, нищо не може да го спре :-)

Три, две, едно: НАЧАЛО!

2008-02-18T23:11:00.002+02:00

На новия, четвърти по ред семестър. Не знам дали до сега в пряк текст съм писала тук, че уча книгоиздаване с СУ. Не се смейте на бесния ми ентусиазъм. Това ми е на сърцето, това избрах. Нямам намерение сега точно да се обяснявам защо, но пък кой знае... Може да ме тресне някога музата :-)
Та днес имахме лекции по Съвременна българска литература с проф. Божидар Кунчев . Обещава да бъде много интересно и да ни изтекат очите от четене. Ужасно ерудиран човек!
После имахме честта да се запознаем с доц. д-р Милена Цветкова, която успя в рамките на няколко часа да ме убеди, че моят идеал за учен съществува някъде в действителността и то именно в нейно лице. Като започнем с школувания глас, дикция, богатство на езика и то не само вербалния, преминем през чувство за хумор, огромна ерудиция и стигнем до взискателността, която личи, ако щете по учителския бележник, в който си записва кой си е написал домашното и кой не. Очарована съм! Оставям на страна предстартовата треска, която ме обзема като си помисля какво писане ни чака. Но си мисля, че точно такъв трябва да бъде истинският преподавател - взискателен до последната точка и запетайка!
Е, замириса ми по едно време на крайност и това е, което ме накара да си спомня, че университетските преподаватели, били те и гениални учени, също са хора и се предполага, че си имат своите слабости. :-)
Малко тъпо ми стана обаче... За пореден път си дадох сметка, че дори най-широкоскроените учени, си остават учени и живеят в света на научния канон и на своите собствени вътрешни догми. В никакъв случай не им ги оспорвам, разбира се. Просто се надявам, че някой най-накрая ще ни даде шанс да изградим и да се изявим според нашите си вътрешни правила. Амин!

Книжен плъх

2008-02-17T18:28:00.004+02:00

Тадададаааааааааааааааам :-)
Както знаят онези, които ме познават отблизо, страстта на моя живот са книгите във всичките им форми. В момента тихо и кротко си работя върху една руска книга и съм ТОЛКОВА МНОГО щастлива, че направо не мога да ви опиша!
Щастлива съм от целия шарен, разнообразен живот.
От това, че обичам.
От това, че имам възможността да правя това, което винаги съм искала.
От това, че съм заобиколена от най-прекрасните приятели на света.
От това, че някой казва "Бистра е приятел."
С две думи - от всичко.
Позволявам ви да ми завиждате :-) хи-хи-хи
Утре започва новият семестър. Осем дисциплини, 10 изпита. Живи да ни ожали човек... Надявам се поне да има нещо, което си заслужава ходенето на лекции. Миналия семестър само доц. д-р Лозанов успя да ми привлече вниманието. В програмата има разни интересни неща от рода на Съвременна бълг. литература, Съвременна европейска литература, Съременно световно книгоиздаване и т.н. И интересни имена като доц. д-р Цветана Хубенова /позната повече като неорайхиански психотерапевт, отколкото като литературовед/, доц. д-р Милена Цветкова. Все пак не възлагам твърде големи надежди. Пък и с оглед на очертаващите се купища работа не знам колко редовна ще съм на училище.

14.02 беше прелестен ден! Не защото беше празник. Когато в живота ти има любов, всеки ден е празник. Получих най-милата, най-нежната валентинка на света! Вечерта гледахме "Коко" в 199 /веднага щом сайтът заработи ще сложа линк/. Цветана Манева и в есента на кариерата и живота си е просто НЕПОВТОРИМА. Актрисата, която игра младата Коко /Ася някоя-си/ по нищо не отстъпи на Манева. Не мога да кажа, че съм във възторг от постановката, но поне не съм разочарована.
После хапване, после мини-дискотечка, после спретнахме една импровизацийка и се нагушахме една хубаво, така - по светивалентински :-)
Пожелавам на всички да обичат. Искрено. С цялото си същество. Защото само когато обича /не е задължително да го обичат!/ човек Живее.

Опаааа :-)

2008-02-13T22:06:00.003+02:00

Long time, no seen.
Ама имаше малко проблеми с интернета. Изгоряла лан карта, аз не знаех, наругах интелигентно доставчика, щот мислех, че проблема е в негооо.... Днес, слава на Бога, си купих нова джаджа и с 4856875687654 премеждия успях да се кънектна :-)
Във времето, през което нямах интернет, отскочих до Пловдив с една весела компания, за да гледаме изложба на Димитър Казаков-Нерон В интерес на истината, казаковите работи не ми харесаха. Добре, че имаше интересни неща от други автори. Но поне се смяхме, ядохме, пихме и веселихме.
Уф...много ми се спинка... май ще дописвам друг път.
Ще кажа само, че от всичко най-обичам да обичам. Топи.

Шматковска приятелка

2008-02-07T23:40:00.000+02:00

И това само защото казах, че трябва да се отнасяме към хората така както те искат да се отнасяме с тях, а не както ние искаме да се отнасят с нас. Амаха! :-)
Такааа... добрият човек Владо се опита да ме образова в боравенето с торенти, но аз като един виден индианец сбърконтих нещо и в момента аз си харесвам торенти, а той ми ги сваля и ми ги препраща. Триста осемдесет и девет хиляди седемстостин петдесет и шест благодарности! /т'ва число не знам как си го измислих :-)/
Видимо съм в добро настроение, което е често явление напоследък. И как не. Влюбена, с успешна сесия, с послушна работа... Чак сама си завиждам :-)
Е, малко съм уморена, но да не изпадаме в подробности. Важното е, че снощи концертът в зала "България" беше блестящ! Имаше само два недостатъка: церемонията по награждаването се проточи и залата беше ПРЕПЪЛНЕНА, което май не е съвсем недостатък :-)
Днес отново ми стана актуална темата за силата и слабостта. Тя периодично възкръсва при мен, особено като усетя някаква остра несправедливост. Както винаги, понеже се предполага, че като по-силна от някои хора, приемам нещата по-разумно, по-спокойно и т.н., се налага да търпя нервозването, фасоните, неможенетата на същите някои хора. И си задавам въпроса: не се ли превръщат силните хора в слуги на слабите? "Питам и отговор не чакам..." хи-хи
Напоследък ми е доста интересно да се ровя в чужди блогове. В няколко забелязах особена тенденция да се живее чрез и през думите. Въпреки, че съм почти крайно пристрастна към думите, словото и всичко, което може да се прави с тях, ми се струва много ужасен начинът, по които ограничават всичко. Наричаш нещо с една дума и край - то вече не може да бъде нещо различно. Казваш на бялото "бяло" и вече не можеш да го наречеш "черно". А пък нали бялото съдържа в себе си всички цветове включително черното. Що тогава да не можем да му казваме "черно" в някаква известна степен, питам аз? Думите правят света дуален, полярен, дуалистичен или както искате, така го наричайте. А всичко е така навързано, че нещата трудно могат да бъдат разграничени едно от друго. Просто всичко Е Едно.
Таааакаааааааа.... за любов днес няма да "говоря", защото като я облека в думи, ще й счупя единството. А Любовта е това - висша форма на Единение.
Айде.
Лека нощ.
Край.
Точка.
:-)

Тиру-риру

2008-02-03T18:57:00.000+02:00

Още

Много, много, МНОГО сладко е, когато двамата ти най-любими хора така добре се забавляват заедно :-) По-малкото бебе успя да излее една тенджера супа на пода, да настъпи един крем и прилично да го размаже по паркета, да натроши филия хляб на земята ... Мисля да спра до тук :-)
Днес пак изхвърлях разделен боклук. Кофите все повече започват да се използват по предназначение, макар че в кофата за стъкла имаше изхвърлени цветя. Надявам се такива инциденти да стават все по-рядко. Мисля си обаче... Има ли смисъл от разделното събиране при положение, че нямаме заводи за преработка на отпадъците? Вярно, има страни в Европа, които внасят боклук от чужбина, за да захранват със суровина рециклиращите предприятия. Но се съмнявам, че България се е ориентирала достатъчно добре, та да си изнася боклука... Мишееееее! Я като един виден екоЛОГ, ела да внесеш светлина по въпроса :-)
Снощи се опитвах да обясня на по-голямото от двете бебета /намиг ;-)/ как става поръчването на сънища. Аз самата дълго се чудих преди време защо, аджеба, сънувам такива щуротии. А то било защото често се случва да сънуваш това, с която съзнанието ти е било активно заето във времето преди да си легнеш. Това е причината често да сънуваме книги/филми, които четем/гледаме непосредствено преди да заспим. Оттам стигнахме и до метафората за човешката психика като айсберг: съзнаваното е върхът на айсберга /видимата част, намираща се над повърхността на водата/ и несъзнаваното като същинската част на айсберга, която е под водата и е многократно по-голяма от видимата. Май чета твърде много Юнг напоследък :-)
Взе да става твърде дълга публикацията :-) Останалите точки от дневния ред ще чакат по-добри времена :-)
П.П.Реплика за любовта: няма никакъв смисъл да обичате някого, ако той не знае. Така че, казвайте на хората, че ги обичате :-)

Пояснения

2008-01-29T21:43:00.000+02:00

Тъй като с лицето от предишната публикация коментирахме сутринта кой от двама ни е по-чалдисан, последният ми пост е моето участие в надпреварата. Победител няма, но това е само повод да продължаваме да се състезаваме :-) Виждам, че се радваме на голям интерес от страна разни Субекти :-)
Такаааааа... Продължаваме с дневния ред:
Днес шести човек ми каза, че след като прочел написаното от мен за Ромен Гари, яко се надъхал да прочете нещо негово. Мога само да се радвам, че карам хората да посягат към книга и то към автор от ранга на Гари.
Напоследък все разни хубавини ми се случват, чак започвам да се чудя дали ги заслужавам. Ще разбера като започна да се гърча от работа във връзка с една от хубавините. Но пък имам пълната подкрепа на една друга хубавина, така че нямам от какво да се оплаквам.
Открих кое е нещото, което най-ужасно много ме дразни у хората - неприемането, нетолерантността, отричането и отхвърлянето на всичко, което противоречи на техните нагласи, възгледи, принципи и т.н. Знам, че самото ми това изказване е вид неприемане, но се старая да се боря с този обществен враг номер 1.
За финал още малко цитати от "Животът е пред теб" на Ромен Гари :-)
"Хигиената още не била стигнала до Казбата и той се родил, понеже нямало ни бидета, ни питейна вода, нищо."
"Сега жените, които се подвизават, си имат хапчета за хигиена, но той избързал с раждането."
"... истории за излишни хлапета, дето не са могли да се абортират навреме."
"-Знаеш ли какво е шафрантия?
- Това е личност, която се подвизава с пеперудката си.
- Да се чуди човек откъде си научил такива мръсотии, но има много истина в думите ти."
" Толкова тъжна беше, че дори не забелязваше каква е грозотия."
" Той и така си беше щастлив, за нищо. Още не съм виждал негър, щастлив за нещо."
" Бях на девет години или там някъде, а на тази възраст човек вече мисли, освен може би в моментите на щастие."
" Мадам Роза казваше, че пеперудката на жената е най-важното нещо във Франция заедно с Луи XIV"
" Нали ви казвам, не беше от този свят, мръсникът му с мръсник - вече четиригодишен, а все още доволен."
" ... толкова я беше страх, че не смеех да остана сам."
" Мадам Роза казваше, че ако си мечтаеш много, по-бързо ще порастнеш, и ръчищата на господин Боро сигурно цял живот са мечтали, такива грамадански бяха."
" -Не е нужно да има причини, за да те е страх, Момо."
" Истината е, че ако имаш нещо друго, различно от останалите, все на него се надяваш да оправи работите."
" Знаех само, че имам баща и майка, по този въпрос природата не прощава."
" - Как ти е името?
- Момо.
- Къде са мама и татко, Момо?
- Нямам аз такива работи, за какъв ме мислите. Свободен човек съм."
" Курвата - това е духовна нагласа."
" Няма черно и бяло, че бялото често е прикрито черно, а черното е бяло, което са го преметнали."
" Какво друго им остава на старите хора освен младините."
" Хероинът е долна работа. Момчетата, дето си го праскат, се пристрастяват към щастието и тогава прошка няма, защото то, щастието, е известно най-вече със своята липса."
" Не държа обаче да съм щастлив, животът е за предпочитане. Ужасна гадория е щастието, долна работа, на мен да ми падне, ще му сменя физиономията."
" Няма да седна да се навирам щастието, преди да съм опитвал всичко, за да се измъкна."
" Толкова бях щастлив, че ми идеше да пукна, защото щастието трябва бързо да го спипаш, преди да си е плюло на петите."
" Не виждах защо й е да ме сваля. На десет години още за нищо не ставах, дори като арабин."

Достатъчноооо :-)
Знаете ли, че никакво щастие на света няма смисъл, ако няма с кого да го споделиш? Така че, споделяйте щастието си. И си носете новите дрехи :-)

Станислав Стоев

2008-01-29T10:51:00.000+02:00

Най-сладкото
най-милото
най-нежното
най-прекрасното
най-ценното
най-обичаното
най-целувателното
най-гушкателното
най-хубавото
най-сънчовското
...
Достатъчно ли е? Хи-хи-хи :-)

Recycle Girl

2008-01-26T18:41:00.000+02:00

Снимчосът е на една кофа за боклук в Пловдив. Нямам нищо друго боклучено под ръка :-) Фотограф: Топи

Днес като отидох да си изхвърля разделно събрания боклук направо мед ми покапа на сърцето: кофите за разделно събиране бяха пълни. А само преди седмица старите гадни метални контейнери бяха канари с връх, а разделните кофи - празни.
По Коледа ми стана много драго в Била. Едни девойчета на опашката пред мен обясниха на баща си как отказват да използват полиетиленовите пликове за покупки, отидоха и взеха празни кашони от Плод/Зеленчука и си натовариха пазара в тях. За сведение: аз също не ползвам найлонови торби. Но все още не мога да приуча семейството да прави същото.
Много се кефя и на един приятел, който работи в областта на възобновяемите енергийни източници. Да си призная в началото бях доста скептична и често съм му казвала, че това е causa perduta. Добре, че той не се зарази от моя скептицизъм. Даже обратното: аз прихванах от неговия оптимизъм.
Всъщност... подозирам, че зелената идея бележи такъв бум не защото, виждате ли, хората много са се осъзнали. Просто е модерно. Но в случая мотивацията може би не е най-същественото. Важното е да има резултати. А пълните кофи за разделно събиране са резултат и то положителен.
Аз собствено се опитвам да правя това-онова в посока Зелено:
1. Събирам си боклука разделно /старая се поне/.
2. Ползвам енергоспестяваща търсачка.
3. Използвам найлоновите пликове ПОНЕ по 2 пъти.
4. И разпечатаните листа също.
5. Използвам градския транспорт или "маам гащи" пеша, освен в случайте когато е крайно наложително да се използва МПС.

Не съм сигурна, че ще доживея да видя или поне да чуя за някакви конкретни положителни резултати. Но достатъчно често съм виждала грандиозни промени, които са започнали с малки стъпчици напред. А това ми стига да вярвам, че нещата са поправими и бихме могли да се отблагодарим на природата и планетата с малко повече грижа.

П.П. Да не си помислите, че ще пропусна да напиша нещо за любовта?! :-) Ще цитирам късметчето, което ми се падна в четвъртък от кафе "Лаваца": "Любовта е като цигански хазарт: тука има - тука нема... Важното е да я разпознаеш."
П.П.П. Взех си изпита по английски с абсолютна шестица и получих похвала за усета към езика. Горд! :-)))

Ромен Гари и любовта+Бистра

2008-01-23T22:06:00.000+02:00

Френски писател от руско-еврейски произход, вонен и дипломат, Ромен Гари /псевдоним на Роман Кацев/ е единственият двукратен носител на френската литературна награда "Гонкур" - през 1956 и през 1975 под псевдонима Емил Ажар. Автор на над 40 творби. Факти, факти....
А сега малко емоции.
Изумена съм от нежността, с която мъж може да пише за любовта /справка: "Нататък билетът не важи"/. Възхитена съм от иронията, самокритичността, хуморът и проницателността които извират от "Голям Гальовник" /справка: малко цитати по-надолу/. Сега ме чакат "Животът е пред теб" и "Сияние на жена". И толкова фин език...
Ето ги обещаните цитати:
"... и да обича Девета симфония от Бах.
- Девета симфония е от Бетовен - каза инспекторът.
- Знам, но е време за промяна..."

"Когато смяташ по цял ден с милиарди, вечер се връщащ вкъщи обезценен, в състояние, близко до нулата."

"Животът е сериозно нещо поради своята незначителност."

"Но усмивките честно са тъжни, трябва да им влизаме в положението."

"Много хора не се чувстват добре в кожата си, защото тя не е тяхна."

"Няма нищо по-кофти, по-мръсно замислено от страните, където човек разполага с всичко, за да бъде щастлив."

"И наистина през 1931 г., както Ви е неизвестно, се е състоял първият бунт на сперматозоидите в Париж..."

"... щастието се познава по мълчанието. Когато единението е добро, истинско и без преструвки, само мълчанието е в състояние да го изрази."

"Любовта е най-вероятно най-добрата форма на диалог, измислена от човека, за да говори на себе си."

"...избягвайте да се пържите в собствен сос. Отсега си създавайте навика да се пържите в соса на другите, тогава не боли толкова."

"Не знам дали хората достатъчно ясно осъзнават огромното значение, което едно събитие може да придобие, когато има опасност да не се състои."

"... и аз мълчах с целия дар слово, на който съм способен."

"А и по улиците е пълно с ксенофобия, хората са против незаконната имиграция и един питон не може да мине незабелязан, араби са били пребивани за много по-малко."

"Стърчах насред стаята и прегръщах своите улики за човечност, за да не се издам, но няколко от тях все пак се търкулнаха по бузата ми при опит за бягство."

"...когато човек е очаквал цял живот любовта, той е съвсем неподготвен."

"Сълзите ми продължаваха да напират в очите Й..."

"Добре известен дихателен метод е това, през носа - опитваш се да го вирнеш високо, за да спасиш личното си дишане."
-------------------------------------------------------------------------------------------------

Когато човек е влюбен, не му се спи, не му се яде, не му се работи, не му се учи. Само му се мечтае и му се обича...

ЦЪК

Много много любима песен

2008-01-20T22:48:00.000+02:00